Решение № 17363 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 360/2013 г.

Решение № 17363 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 360/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Маруан Аднан Маджид, гражданин на Ирак, срещу решение № 6220 от 20.11.2012 г., постановено по адм. дело № 6300/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Маруан Аднан Маджид срещу решение № 422/14.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и съгласно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката дали тези опасения са основателни следвало да бъде направена в светлината на обстоятелствата за всеки конкретен случай. Задължение на искащия убежище било да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените от него факти и обстоятелства. Изложените от молителя по време на интервюто твърдения не съдържали никакви данни, въз основа на които да се приеме, че последният изпитва опасения за преследване по някой от изброените признаци. Като основни причини за нежеланието му да се завърне в страната си на произход интервюираният изложил, че искал да смени обстановката и че не е имало конкретен повод за напускане на Ирак. По-нататък в интервюто си посочвал, че е бил заплашен по времето, когато е работел в полицията, като два месеца след като започнал работа там близо до дома му била сложена бомба. За поставянето на бомбата разбрал от съседите, които се обадили на майка му. Именно майка му настояла той да напусне страната си на произход. След инцидента с бомбата до напускането на Ирак не бил притесняван от никого, нямал неприятности с иракските власти, не бил получавал заплахи от други лица. Според съда не ставало ясно каква конкретно е опасността за жалбоподателя при евентуалното му завръщане в Ирак, поради което изводите на административния орган били правилни и законосъобразни. Съдът е приел също, че по отношение на Маруан Аднан Маджид не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установявало лицето да е принудено да напусне Ирак, поради това че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдяли и установявали и тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът се е позовал на приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, изготвена към 03.02.2012 г., от която е направил извод за обща ситуация на несигурност в Ирак, от която обаче не можело да се приеме, че степента на насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервюто му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, политическа или социална принадлежност. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Маруан Аднан Маджид. Не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя и на хуманитарен статут. Както правилно е посочил административният съд, от приложената по делото справка от 03.02.2012 г. за ситуацията в Ирак се установяват извършени атаки в резултат на които са загинали хора, но данните за тях не са такива, от които да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Самият касатор твърди, че след бомбената заплаха е продължил да работи като полицай до напускането на Ирак. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,