Решение № 345 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5076/2008 г.

Решение № 345 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5076/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. С. от гр. В., срещу въззивно решение № 108 от 26.06.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Варненския апелативен с., с което е оставено в сила решението от 5.12.2007 г. по гр. д. № 651/2007 на Варненския окръжен с., с коeто са отхвърлени предявените от П. Д. С. срещу В. с. гр. В. искове за сумата 55000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 11000 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди, в резултат на незаконни обвинения и осъждане на наказание по Н. кодекс от В. с. гр. В., за което впоследствие е оправдан. Ответната страна- Варненски военен с. в писмения отговор изразява становище, решението като правилно да се остави в сила. Прокуратура на Република България чрез прокурор Р. изразява становище, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и решението на въззивния с., като неправилно следва да се отмени. Върховният касационен с., III г. о., като взе предвид че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че жалбата е допустима, подадена е в срок и е редовна. С определение № 735 от 2.07.2009 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правната квалификация на предявения иск и при какъв фактически състав възниква отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В задължителната си практика, изразена в ППВС № 2/1977 г. Върховният с. е приел, че при разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Този принцип касае задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявената претенция и е относим към преценката налице ли е фактическия състав на така заявената претенция. Заявените от П. С. срещу Варненски военен с. обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, според фактическите твърдения са резултат от осъждането му на наказание по Н. кодекс от ответната страна- В. с., гр. В. за което е бил оправдан от В. с., като оправдателната му присъда е потвърдена от Върховния касационен с. са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Правилно въззивният с. е квалифицирал претенциите на С. по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В настоящия случай по делото е безспорно, че по отношение на касатора е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК. Варненският военен с. с присъда № 102 от 4.08.2004 г. постановено по нох. д. № 102/2004 г. е признал П. Д. С. за виновен в това, че на 16.02.2004 г. в гр. В., самоволно, не по установения от закона ред, осъществил оспорвано от другиго свое предполагаемо право, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 вр. чл. 54 НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда съдът е признал С. за виновен в това, че за времето от 1.01.2004 г. до 16.02.2004 г. в гр. В. е държал боеприпаси, без за това да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 54 НК му наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Военно-апелативният с. е отменил тази присъда, като е признал С. за невинен в извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 и по чл. 339, ал. 1 НК, и го е оправдал по тези обвинения. С решение № 553 от 26.05.2005 г. по нох. д. 1025/2004 г. Върховният касационен с. е оставил в сила постановената от В. с. оправдателна присъда. При тези данни законосъобразно въззивният с. е отхвърлил предявените искове, като е приел, че претендираните от касатора вреди са в резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение, а не в резултат на постановената от Варненския военен с. осъдителна присъда, тъй като за извършените от него деяния същият е оправдан. Затова, отговорността на Варненски военен с. не може да се ангажира по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговоря за вреди по посочения текст. Когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол, какъвто е настоящия случай съдът не отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. При отменена осъдителната присъда от по-горестоящия с. по реда на инстанционния контрол, т. е. преди да е влязла в сила отговорността от незаконно обвинение в извършване на престъпление може да се ангажира на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, но не и на съда, тъй като за деянията по отношение на които е повдигнато обвинение касаторът е оправдан. По тези съображения решението на въззивния с., с което са отхвърлени предявените от П. С. срещу В. с., гр. В. искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ като неоснователни е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен с., състав на III г. о.