Решение № 7298 от 4.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Н. Николова, срещу Решение 6254/27.10.2022 г., постановено по адм. дело 3569/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Газ Лоджистикс ЕАД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 10807/30.06.2020 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-105/31.08.2020 г. на Директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на мотивите на съда, счита, че заповедта съдържа мотиви относно определения срок на мярката и не е издадена в нарушение на принципа на съразмерност. Доколкото нарушението е безспорно установено, сочи, че за органът е налице задължение да издаде Заповед за налагане на ПАМ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът Газ Лоджистикс ЕАД, чрез пълномощника адв. С. Картунова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е била ЗНПАМ 10807/30.06.2020 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-105/31.08.2020 г. на Директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Газ Лоджистикс ЕАД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект газ станция, находяща се в гр. Павликени, ул. Трети март 39, стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни. Заповедта е издадена на основание чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е била извършена проверка на търговския обект на 24.06.2020 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на 1 брой ароматизатор круша на стойност 1,50 лв. За покупката не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта, нито бележка от кочан за ръчни касови бележки, която констатация е потвърдена при отпечатване на дневен финансов отчет от фискалното устройство. Установена е и отрицателна касова разлика в размер на 177,32 лв. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител в обекта. Производството се явява повторно, след като с Решение 3455/12.04.2022 г., постановено по адм. дело 7250/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 887/15.02.2021 г., постановено по адм. дело 9968/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на процесната Заповед, и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът, след извършена проверка по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, е приел, че административният акт е незаконосъобразен. Според съда Заповедта не съдържа мотиви относно срока на мярката, като същата противоречи на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Решаващата инстанция е постановила, че издадената Заповед не е в състояние да постигне целта, с която е издадена, в нарушение на ЗАНН, като със затваряне на обекта биха били причинени щети със сериозен характер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със Заповедта 14-дневен срок на мярката не е надлежно мотивиран. Изложените в административния акт мотиви са изцяло бланкетни, като единствено е посочено, че е взета под внимание установената касова разлика. Органът не е обсъдил обаче кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията, локацията, асортиментът от предлагани стоки. При положение че нарушението се явява първо определената мярка е явно несъразмерна и противоречи на чл. 6 от АПК. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда относно това, че наложената ПАМ не е в състояние да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели, а дори напротив със затваряне на обекта биха били нанесени щети на фиска, доколкото дейността ще бъде преустановена и няма да се генерират приходи, подлежащи на облагане. Отделно от това обектът разполага с въведено в експлоатация фискално устройство, поради което търговецът не се нуждае от време, за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното по-горе, настоящият касационен състав намира, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. По отношение на искането за присъждане на разноски за предходното разглеждане на делото настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе, като страната следва да предяви искането си при съобразяване с разпоредбата на чл. 248 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,