Решение № 6479 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2015 г.

Решение № 6479 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез пълномощника му - юрк. В. М., против решение № 7098/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 9820/2013 г. от Административния съд - София-град. В жалбата се мотивират отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - И. М. Й., чрез пълномощника си - адв. Т., в представен по делото писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд - София-град, се е развило по жалба на И. М. Й. против заповед № 03-220-РД/89 от 26.06.2013 г. на директора на Областната дирекция на ДФ "Земеделие" - София, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 33, ал. 1 и § 39 от ПЗР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. му е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 23/112/05139 от 15.02.2010 г., и се прекратява договорът, както и срещу уведомително писмо изх. № 01-223-6500/300 от 25.05.2013 г. за отхвърляне на плащанията. Правилно и в съответствие с установените по делото факти съдът е приел, че касационният ответник е бенефициент по сключен с ДФЗ договор № 23/112/05139 от 15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Съгласно договора жалбоподателят има право на плащане в размер на 48 892 лв., от които половината като първо плащане и половината като второ плащане при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 (пет) икономически единици. Й. се е задължил да извърши всички инвестиции, дейности и цели, предвидени в бизнес плана, в срок до 15.02.2013 г. В таблица-приложение 1 към договора са посочени основните дейности и цели и предвидените инвестиции в дълготрайни материални активи. В бизнес плана е заложено увеличаване на стопанството от 2 на 6 дка чрез закупуване на 3,5 дка земя и увеличаване на отглежданите зеленчуци - градински домати. През третата година в плана е предвидено 0,885 дка да останат под угар, а 6 дка да бъдат засадени с домати. Първоинстанционният съд е установил също, че първа проверка на място е извършена на 27.09.2012 г., за което е съставен контролен лист. Установено е, че площите отговарят на заявените 0,7789 ха, но от тях само 0,404 ха са под угар, а 03385 ха са засети с градински домати. За 0,3 ха е представен констативен протокол № 1/5.06.2012 г. за унищожени домати от природни бедствия - силни дъждове и ветрове, преовлажнена почва и неблагоприятни температури. При втората проверка на 6.03.2013 г. е констатирано закупуване на поливна система. Трета проверка е извършена на 28.05.2013 г., като е констатирано, че площите са подготвени за засаждане на домати, но не са засадени. На 21.06.2013 г. е извършена четвърта проверка, при която е констатирано, че градинските домати са засадени. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия, и като такава е приел, че е нищожна. По отношение на уведомителното писмо, обективиращо покана за доброволно изпълнение, доколкото то представлява действие по изпълнение на нищожна заповед и е издадено от некомпетентен орган, съдът го е прогласил също за нищожно, като е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители органи на ДФ "Земеделие", който е и Разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Управителният съвет на фонда определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон, определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда, утвърждава щата на фонда, осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда, взема решения по чл. 12, ал. 2 от ЗПЗП, определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране, взема решения и по всички други въпроси от дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуални административни актове, включително актовете по повод плащанията от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, от които се финансира мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Правилно е прието от решаващия съд, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" предвижда, че отказът по заявка за второ плащане се извършва от изпълнителния директор на ДФЗ. Законът за подпомагане на земеделските производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия на подчинени на него лица, като това не е възможно и въз основа на решение на управителния съвет, който също не може да приема решения в отклонение от предвиденото по закон. Настоящият съдебен състав споделя извода на съда, че издаденият акт от областния директор на ДФ "Земеделие" - София, е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Отделно от това разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 9/2008 г. вр. чл. 35 от АПК задължават административния орган при подаване на заявка за второ плащане по чл. 6, т. 2, какъвто е настоящият случай, да извърши административни проверки на представените документи, проверка и анализ за установяване на фактическото състояние с представените документи, след което да одобри или мотивирано да откаже изплащането на финансова помощ. Изискването за мотивираност на акта, изрично посочено и в специалната норма на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г., в случая не е налице. От бланкетното съдържание на оспорвания административен акт по никакъв начин не може да се изведе разпоредителната му част. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че административният орган следва да има предвид и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. На следващо място, нарушена е и разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, тъй като в акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва - самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт поради неспазване на изискуемата от закона форма. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно, но не може да бъде уважено, тъй като страната не е спазила изискването на чл. 80, предл. първо от ГПК и не е представила списък до приключване на последното заседание в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,