Решение № 315 от 17.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1374/2018 г.

Решение № 315 от 17.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1374/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по искова молба на В. А. К., представляван от адв. Е. И., за отмяна и прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 08.04.2016 г. по арб. д. № 199/2015 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]. Ищецът твърди, че за постановеното арбитражно дело е узнал на 23.03.2018 г., когато му е била връчена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ К. П., рег. № 824 на КЧСИ и район на действие ОС Пловдив. Твърди, че не е бил надлежно уведомен от арбитъра за арбитражното производство и не му е била дадена възможност за представяне на отговор и доказателства. Твърди, че арбитражното решение е нищожно. Счита, че при преценката за действителността му следва да се съобрази действащата нормативна уредба на чл. 19, ал. 1 ГПК /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, съгласно която е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения са прогласени за нищожни. Сочи, че има качеството на потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП. Ответникът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не представя отговор. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок, считано от 23.03.2018 г. - датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, когато ищецът е узнал за постановеното арбитражно решение. Копие от арбитражното решение е изпратен до ищеца на адрес, различен от посочения в заявката за кредит, и е върнато невръчено, като в известието е посочено, че адресатът отсъства. Поради това не е налице редовно връчване на копие от постановеното решение. По основателността на предявения иск: Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г. / е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС. След като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г. /, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищецът в качеството си на кредитополучател има качеството "потребител" по смисъла на § 13, ал. 1 ДР на ЗЗП, поради което и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017 г. / спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ чл. 8/2017 г. /. С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 08.04.2016 г. по арб. д. № 199/2015 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]. ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. "Д-р П. Д. " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на В. А. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], сумата 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.