Решение № 6808 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10584/2015 г.

Решение № 6808 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10584/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. М. от гр. Пловдив, срещу решение № 1406 от 13.07 2015 г. по адм. дело № 467 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 409/18.01.2013 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5003084540 от 20.09.2012 г. на Ръководителя на Отдел "Пенсионно осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на т. 66и от ПКТП (отм.). Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 409 от 18.01.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5003084540 - протокол № ПР-2142 от 20.09.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Н. М. от гр. Пловдив поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за 15 години осигурителен стаж от втора категория. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че спорният трудов стаж през периода от 18.01.1988 г. до 15.09.1995 г. на длъжност "шофьор" в Районно помощно стопанство (РПС) "Христо Ботев", гр. Пловдив, не е положен в селското стопанство и не може да бъде зачетен от втора категория на основанието по т. 66и от ПКТП (отм.). Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че междузаводското помощно стопанство е било създадено със заповед № I-1341/22.04.1980 г. на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз по реда на Правилника за организацията на стопанската дейност, обн. ДВ. бр. 100 от 1975 г., на базата на протокол № 1 от 4.03.1980 г. от съвместно заседание на стопанския комитет и зав. профкомитет при Машиностроителен завод "Антон Иванов" - Пловдив, със следния предмет на дейност: производство на животни за угояване, месо и фураж, за задоволяване нуждите от месо за стола на завода и тези на предприятията от южната индустриална зона на гр. Пловдив. РПС "Христо Ботев" не е притежавало качеството на стопанска организация от отрасъл "селско стопанство", произвеждаща селскостопанска продукция за пазара. Не може да се установи с неоспорими доказателства какъв точно автомобил е управлявал жалбоподателят и при каква продължителност на работния ден. Липсват данни, че осигурителните вноски на работещите лица са били внасяни от помощното стопанство като отделен осигурител, а не от машиностроителното предприятие. Решението е обосновано и правилно. Изложените в касационните жалба оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Разпоредбата на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), приложена във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), причислява към втора категория труда на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Оспорените административни актове са издадени при точно спазване на указанията по тълкуване и прилагане на цитираната материалноправна разпоредба, дадени в решение № 8495 от 13.06.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 4354/2012 г., VI о. Извършена е нарочна проверка на наличната първична документация на закритото районно помощно стопанство, съхранявана в "Братя Къртеви" ООД, с. Радиново. Установено е, че помощното стопанство е било самостоятелно поделение на Машиностроителен завод "Антон Иванов". В запазените разплащателни ведомости за периода 1988 г. - 1995 г. жалбоподателят М. е вписан в групата на шофьорите и трактористите, като през периода м. май 1993 г. - м. септември 1995 г. той единствен е бил на длъжност "шофьор". Стопанството е разполагало с автомобил ЗИЛ 130 Г рег. № 33-59, но писмени данни за вида и тонажа на управлявания от лицето автомобил липсват. Преценката на установените по делото факти насочва към извод, че трудът на касационния жалбоподател на длъжност "шофьор" не е полаган в селското стопанство, каквото условие е заложено в т. 66и от ПКТП (отм.). Трудът е положен в помощно стопанство, създадено към машиностроителен завод, за "самозадоволяване" с месо на заводските столове от индустриалната зона. Осъществяваната за тази цел дейност за отглеждане на животни и добив на месни продукти не е с промишлен по своите параметри обем и трудът на заетите в нея лица не може да бъде считан за идентичен по вредност и тежест на труда на механизаторите, пряко заети в селското стопанство за отглеждане на животни и производство на животински продукти. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,