Решение № 681 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2017 г.

Решение № 681 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Жарава- 77" ЕАД със седалище и адрес на управление С. е подало касационна жалба срещу решение № 8199 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 815/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу Националната агенция за приходите иск за заплащане на обезщетение в размер на 146 473,78 лева за имуществени вреди, причинени от обявения за нищожен ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Като касационни основания за отмяна в жалбата са посочени още съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но тъй като позоваването не е подкрепено със съответни оплаквания, решението няма да се проверява за правилност на тези основания. Поискана е отмяната на решението с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция и се присъдят направените разноски. В хода на производството "Жарава - 77" ЕАД е обявено в несъстоятелност. Националната агенция за приходите е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Жарава - 77" ЕАД със седалище и адрес на управление С., с която срещу Националната агенция за приходите е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 146 473,78 лева, представляващи пропуснати ползи - нереализираната законна лихва върху запорираната за периода 22.07.2014 г. - 15.10.2014 г. сума по сметката на дружеството в размер на 5 936 613,17 лева, както и върху запорираната за периода 15.10.2014 г. - 1.12.2014 г. сума по сметката на дружеството в размер на 316 243,85 лева, по причина на обявения за нищожен ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г., издаден от началник- сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при Териториалното поделение на Националната агенция за приходите - С. Административният съд установил, че със заповед № 9011373/24.02.2009 г. на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Данъчно-осигурителен контрол" при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - С. била възложена ревизия на "Жарава - 77" ЕАД за определяне на задълженията на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност за месец февруари 2008 г. и по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2005 г. На основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, по мотивирано искане на ревизиращия орган, с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 1176/17.08.2010 г. публичният изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - С. наложил запор върху наличните и постъпващи суми в размер на 6 001 877,62 лева по банковите сметки на "Жарава - 77" ЕАД в търговски банки. С акт за прихващане и възстановяване № 1439334/11.07.2014 г. на ищеца е била възстановена сумата 6 306 507,13 лева - 3 216 149,86 лева главница и 3 090 357,27 лева лихви. С постановление за налагане на принудителни обезпечителни мерки № 1176/22.07.2014 г. публичният изпълнител наложил нов запор върху наличните и постъпващи суми по сметките на дружеството в "Първа инвестиционна банка" АД, в размер на 4 000 000 лева. С ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г. на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Данъчно-осигурителен контрол" при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - С. били установени публични задължения на "Жарава - 77" ЕАД в размер на 316 243,85 лева. С постановление № 1176/10.10.2014 г. публичният изпълнител отменил обезпечителните мерки за сумата 6 183 756,15 лева. С решение № 2214/12.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при Националната агенция за приходите ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г. бил обявен за нищожен. С постановление № 24-13-601-42/12.02.2015 г. публичният изпълнител е отменил всички наложени запори. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направил извод, че исковата претенция е неоснователна, тъй като липсвал незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответния ред. Според съда, претенцията за обезщетяване на имуществени вреди се основава на три постановления (№ 1176/17.08.2010 г., № 1176/22.07.2014 г. и № 1176/15.10.2014 г.) на публичния изпълнител, с които са били наложени предварителни обезпечителни мерки върху сметките на дружеството. По делото не били направени твърдения и не били представени доказателства за отмяната на тези постановления като незаконосъобразни. Те са били отменени, но не поради несъответствието им със закона, а поради отпадане на обезпечителната нужда. Административният съд изтъкнал, че твърдените от дружеството вреди не произтичат пряко и непосредствено от отменения ревизионен акт, макар запорът да е бил наложен в рамките на ревизионното производство. За да бъде избегната възможността за причиняването на значителни вреди, ревизираният субект разполагал със законовата възможност да направи искане по чл. 229, ал. 1 ДОПК до публичния изпълнител, който да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Едновременно с това ищецът не доказал, че е пропуснал да реализира ползи в размер на законната лихва, при положение, че лихвените нива по депозитите в банките за исковия период били много по-ниски. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На обезщетяване подлежат действително настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт или на незаконосъобразните действия/бездействия на длъжностни лица в администрацията. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е осъществен. Твърдените от ищеца вреди се явяват пряка и непосредствена последица не от ревизионния акт, а от наложения като предварителна обезпечителна мярка запор върху сметките на "Жерава - 77" ЕАД. Ревизионният акт е последващо издаден и сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да разполага с паричните си средства. Поради това, макар и обявен за нищожен, този акт не може да се разглежда като предпоставка за ангажиране отговорността на Националната агенция по приходите. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. При положение, че мерките не са били обжалвани и актовете, с които са наложени, не са отменени, на ищеца не се дължи обезщетение за вреди. Основание за присъждането на обезщетението е незаконната административна дейност, каквато в случая не е била установена по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразен ревизионен акт, не води до друг извод по съществото на спора. Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния административен акт. Те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършването на административна дейност в противоречие с нормативните изисквания. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и е следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд