Решение № 10425 от 4.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД София, против решение 1624 от 12.3.2024 г., постановено по адм.д. 4624/2023г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед ДК-02-С-1/27.4.2023 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, а именно: Тръбна мрежа и шахти за изтегляне на кабели СрН-10кV, между ТП Христо Кабакчиев 41 и ТП Оборище 44 на ЕРМ Запад София, находящ се по ул. Султан тепе в северния тротоар м/у о.т. 219-218-217-216, от кръстовище с ул. Джовани Горини пресича улица Алеко Константинов, ул. Васил Друмев, пресича ул. Черковна при о.т. 182; по ул. Султан тепе в северния тротоар м/у о.т. 182-180, по ул. Буная в западния тротоар м/у о.т.180-179; до ул. Оборище преди о.т. 166. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно бил приел, че в случая не може да намери приложение нормата на чл. 72, ал. 2 от ЗУТ. Неправилен бил и извода на съда, че с издаване на процесната заповед не бил нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Представя Разрешение за строеж Б-42/5.3.2024г. и одобрени на същата инвестиционни проекти. Моли за отмяната на решението и на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции. Ответникът началник на РДНСК-София в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли решението на Административен съд София град да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с жалба на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД София срещу заповед ДК-02-С-1/27.4.2023 г. на началника на РДНСК София, която заповед е със съдържание, подробно описано по-горе. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконен строеж, че същият не е търпим, както и че при издаване на заповедта не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. С оглед установената към момента на постановяване на първоинстанционното решение съдът е достигнал до правилни правни изводи довели до отхвърляне на оспорването. Въпреки това, с оглед новопредставените доказателства, решението следва да бъде отменено по следните съображения. Не е спорно по делото, че описаният в заповедта обект на премахване, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че за същият пред първата инстанция не са били представени одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Нормата на чл. 72, ал. 2 от ЗУТ, предвижда, че при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти. Следва да се отбележи, че разпоредбата не дерогира задължението на инвеститора да се снабди с необходимите строителни книжа. Цитираната новела дава право на експлоатационното дружество извършването на неотложните работи да започне веднага, но не изключва задължението му по чл. 72, ал. 1 да се снабди с разрешение за строеж в хода на осъществяването му или веднага след него. Настоящият състав намира, че в случаите на неотложност по чл. 72, ал. 2 от ЗУТ следва по аналогия да се прилага уредбата на чл. 148, ал. 6 от същия закон, според която при неотложни аварийни и възстановителни работи строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението им или след тяхното изпълнението и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. С представянето на Разрешение за строеж Б-42/5.3.2024г. и одобрени на същата инвестиционни проекти се създава индиция, че дружеството касатор е изпълнило описаното законово изискване да предприеме необходимите действия по комплектуване на строителни книжа и снабдяване с разрешение за строеж по време на извършване на строителство при условията на чл. 72, ал. 2 ЗУТ. Водно от приложение 1 към заключението на вещото лице инж. Р. С. /л. 249/ обаче има разминаване между трасетата на съществуващата кабелна мрежа, на тази която е заявена с писмо с изх. ERMZ DOC/1749/13.02.2023 г. и вх. РО623-БД00-78/14.02.2023 г. и на тази която действително е изпълнена. За да се отговори на въпроса дали описаният в оспорената заповед предмет на премахване, съвпада с действително извършените строителни работи и съответно с тези посочени в разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са необходими специални знания. Изложеното налага отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане при което следва да бъдат изяснено наличието или липсата на съвпадение между действително извършените работи с тези които са разрешени с представените пред настоящата инстанция строителни книжа, както и с наредените за премахване. По искането за присъждане на разноски следва да се поизнесе съдът от първа инстанция при новото разглеждане на делото / чл. 226, ал. 3 АПК/. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,