Решение № 14400 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 776/2019 г.

Решение № 14400 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 776/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Беремлийски, [населено място] против решение № 656 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 386/2018 г. на Административен съд - Монтана. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/6218 от 16.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответната страна – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 чрез гл. юрк. М. Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е приел наличие на основанията за постановяване на отказа, като недостатъчно финансиране и недостатъчен брой точки при оценката. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от ЕТ "Васил Григоров" против заповед № 03-РД-6465 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на основание чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано финансиране, поради недостатъчен бюджет по мярката. Направени са възражения за липса на мотиви относно недостатъчния бюджет по мярката, както и че не са изпълнени изискванията за извършване на предварителна оценка на постъпилите заявления, съобразно критериите за оценка по наредбата. Въз основа на представената административна преписка и допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че със заповед № РД 09-755 от 4.10.2016 г. министърът на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 7.12.2016 г. Фиксирал е размерът на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием - левовата равностойност на 237 000 000 евро. В т. 5 от заповедта е посочено, че в периода на прием кандидати, подали заявления за подпомагане по негова заповед № РД09-213 от 27.03.2015 г., могат да подават искане по чл. 42б от Наредба № 9/2015 г. в случай, че за същите няма издадена заповед по чл. 42, ал. 1 към датата на подаване на искането. Установено е, че жалбоподателя е подал заявление за подпомагане на 07.12.2016 г. във връзка със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. с искане за финансиране на инвестиционен проект за модернизиране на земеделското му стопанство, като по делото няма доказателства за произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ по реда на чл. 42, ал. 1 от Наредбата. В приложение № 9 - Списък със заявления за подпомагане, получили 52 точки на етап предварителен ранкинг, Беремлийски е вписан под номер 547 с оценка от 46 точки. Списъкът е приложен към докладна записка от 12.12.2017 г. относно окончателното класиране по критериите за подбор на заявленията за подпомагане по подмярка 4. 1 и е утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е изследвал наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивирана. Посочил е, че в нея е записано кога е установен недостатъчният бюджет, за кой точно бюджет става дума, по коя заповед на министъра и има ли прехвърляне на средства от друг бюджет. Приел е, че проектът на жалбоподателя е оценен с 47 точки по критериите за подбор, тази оценка не се оспорва и при наличните доказателства за съотнасяне на бюджета по мярката спрямо исканото подпомагане, заявено с проекти с оценка над 55 точки, недопускането на визираното нарушение – публикуване на списъци с одобрени проекти и класиране, не обуславя друг изход от производството за кандидата. В случая оспорващият не навежда доводи за неправилно оценяване на подаденото от него заявление по критериите за подбор, нито по делото се установи, че оценяването му е неправилно. Той не би могъл да възрази срещу оценката на други кандидати, а по делото се установи, че няма приети заявления извън определените срокове. С оглед на изложеното съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на относимите към издаването й административнопроизводствени правила, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Оспорената заповед е мотивирана. В нея се съдържат всички фактически основания, които са съобразени от изпълнителния директор на ДФЗ при издаването й. На първо място е посочен периодът за прием на заявленията, както и размерът на сумата, която е предвидена по тази мярка, а именно левовата равностойност на 237 000 000 евро. На второ място в заповедта се съдържа броят на подадените заявления за подпомагане по мярката и размерът на заявената с тях сума за подпомагане – 3 165 бр., от които 2 926 бр. нови заявления и 239 бр. заявления, подадени на основание чл. 42б от Наредба № 9/2015 г. на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Посочено е прилагането на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, като заявленията за подпомагане се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления надвишава многократно определения от министъра бюджет, който е достатъчен за финансиране на заявления, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването. От заповедта е видно, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. След запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планираният ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. На последно място е посочен и полученият от жалбоподателя брой от 46 точки, които не му позволяват одобряване за финансиране. В заповедта се съдържат освен фактическите, и правните основания за отказа - чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата - недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. По тези съображения, мотивите на Административен съд-Монтана относно формата и основанията за издаване на акта изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е констатирал липсата на нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" към Глава трета "Ред за кандидатстване" от Наредба № 9/2015 г. е разписан редът за оценяване и класиране на заявленията за подпомагане. В случая се установява, че този ред е бил спазен. Извършеното класиране е потвърдено и от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че бюджетът на подмярката е стигнал за финансиране на 568 проекта, като последно класираните са били оценени с 56 точки. Проектът на касатора е получил 46 точки по критериите за оценка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., посочени в Приложение № 7, като съгласно чл. 42, ал. 1 изпълнителният директор на ДФЗ се произнася със заповед за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане. На това основание е била постановена и оспорената заповед. Нормата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата изрично посочва, че заявленията се класират според получените точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Поради това е и неоснователно твърдението в касационната жалба, че в заповедта не е посочено кога е установен недостатъчният бюджет и кой точно бюджет, тъй като в нея е записано, че се финансират заявления получили при класирането най-малко 56 точки, както и че министърът няма да увеличи бюджета от 237 000 000 евро за финансиране на класираните заявления, получили еднакъв брой точки и за които е наличен частичен разполагаем бюджет за финансирането им, тъй като е използван целият наличен ресурс за мярка 4 "Инвестиции в материални активи". Обоснован е изводът на съда, че, за да се приеме, че е бюджетът за финансиране на конкретно заявление за подпомагане е недостатъчен, е необходимо недостигът да е налице преди постановяване на отказа, при това формиран от съпоставка между класирането на заявленията в низходящ ред и съотнасянето на сумарния размер на претендираното по тях финансиране спрямо определения за конкретния прием бюджет по мярката. В случая към датата на издаване на процесната заповед - 16.12.2017 г., наличният бюджет по мярката е в размер на 9 931 612, 93 евро - 237 000 000, 00 евро по заповед, а усвоен и ангажиран за проекти, оценени над 56 точки, 227 068 387, 07 евро, от които 146 108 263. 19 евро по сключени договори. Този наличен бюджет от 9 931 612, 93 евро е недостатъчен дори за финансиране на следващите в низходящ ред по точки проекти с 55 точки, за които са необходими 20 093 521. 80 евро – 8. 48% /таблица 2 на л. 55 от делото/. При това положение заявлението на жалбоподателя, оценено с 47 точки, остава далеч под прага за финансиране с разполагаемия бюджет. С оглед доказателствата за недостатъчен бюджет на мярката за заявления с по-малко от 56 точки, в която група попада и заявлението за подпомагане на Беремлийски, предвид реда му в класирането в низходящ ред, законосъобразно и в съответствие с чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата, е отказано финансирането му в тази хипотеза. Не се споделя становището на жалбоподателя, че недостатъчност на бюджета като основание за отказ е налице едва при изчерпването му поради сключени и изпълнени на 100% договори за финансиране на проектите. Такъв извод не намира опора в нормативната уредба, доколкото финансовата помощ може да бъде изплащана авансово, междинно и окончателно, което означава в различни времеви интервали спрямо извършването на инвестицията. При преценката за финансиране проекта на един кандидат административният орган не следва да бъде поставен в положение да чака изпълнение на вече сключен договор за финансиране с друг кандидат, особено чието предложение е оценено по-високо. На този етап релевантна е само извършената оценка на конкретното заявление за предоставяне на финансова помощ съобразно критериите в Приложение № 7 към Наредба № 9 от 21.03.2015 г., респективно мястото на това заявление в класирането на заявленията в низходящ ред, за да бъде обхванато от осигурения бюджет по мярката. Безспорно е в случая, че в рамките на наличния за разпределяне бюджет попадат заявленията за подпомагане, получили минимум 56 точки при класирането. С оглед на гореизложеното, като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски е основателно, като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на спора, Г. Беремлийски ще следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение