Решение № 12745 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2017 г.

Решение № 12745 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Прокомм 17" ООД против решение № 2361 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2137/2016 г. по описа на Административен съд гр. В. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт, преписката да се върне на органа със задължителни указания по прилагане на закона, да се определи срок за възстановяване на обезпечението и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на митница В., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на "Прокомм 17" ООД против решение № 32-156676/08.06.2016 г. на началника на М. В., потвърдено с решение № Р-373/11.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е оставено без уважение искането на дружеството вх. № 32-113310/22.04.2016 г. за връщане на депозит в размер на 34 392.45 лева, учреден на 04.04.2016 г. като обезпечение на задължение на дружеството по ЕАД № 14BG002002Н0112845/13.11.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. Съдът прави извод за правилност на отказа за връщане на обезпечението, внесено под формата на паричен депозит за обезпечаване на митнически задължения по цитирания по-горе ЕАД, които биха могли да възникнат за стоките, предмет на декларацията във връзка с висящото производство за последващ контрол на декларирането. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по повод извършена повторна проверка на декларирането по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 84, ал. 1 ЗМ е издадено решение № 32-68301/14.03.2016 г., с което по ЕАД № 14BG002002Н0112845/13.11.2014 г., началникът на митница В. определя за доплащане публични държавни вземания - антидъмпингово мито в размер на 28660,37 лв. и ДДС в размер на 5732,08 лв., ведно със законната лихва върху размера на митата и на другите държавни вземания, считано от деня следващ датата на изтичане на определения срок за плащане до окончателно изплащане на сумата. Предмет на декларацията е лимонена киселина, декларирана с тарифен № 2918140000, произход Малайзия и мито 6,5 %. Получател на стоката е "Прокомм 17" ООД. За обезпечаване на тези задължения дружеството внася паричен депозит в общия им размер. Решение № 32-68301/14.03.2016 г. е отменено с решение № Р-220/18.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната на началника на М. В. за ново произнасяне след събиране на допълнителни доказателства относно произхода на стоките. Административното производство е спряно. Жалбоподателят претендира връщане на обезпечението след отмяна на решението на митническия орган поради липса на установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито и ДДС и поради невъзможност да възникнат отново, тъй като няма доказателства за твърдения от митническия орган произход на декларираната стока от Китай. Законосъобразно съдът се позовава на нормата на чл. 190 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета, идентичен с нормата на чл. 187, ал. 1 от Закона за митниците в редакцията му към момента на учредяване на обезпечението и издаване на оспорения административен акт, съгласно която когато митническите разпоредби не предвиждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение може да се изисква по преценка на митническите органи, в случай че в предвидените срокове плащането на дължимото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно. В случая фактът, че обезпечението е учредено след повторна проверка не води до неговата незаконосъобразност, тъй като нормата на чл. 190, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета, регламентира, че обезпечението може да се изисква във всеки последващ момент, когато митническите органи констатират, че в предвидените срокове плащането на възникнало митническо задължение или на такова, което би могло да възникне, не е сигурно. Към датата на постановяване на оспорения акт не е настъпил крайният срок на митническото задължение по чл. 68 от Регламент № 450/2008 г., съответно чл. 103 от Регламент № 952/2013 г. Съгласно разпоредбите на Дял III, Г. втора от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се обезпечават възникнали митнически задължения или такива, които биха могли да възникнат. Съгласно чл. 98, § 1 от посочения регламент митническите органи освобождават обезпечението незабавно, след като митническото задължение или съответно друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново. Противно на твърденията в касационната жалба в случая не е налице нито една от двете хипотези за освобождаване на обезпечението. Обезпечението е изискано поради съмнения за дължимост на антидъмпингово мито предвид наличието на данни за произход на внесените стоки от Китай, по цитираното по-горе ЕАД, посочени в доклада на ОЛАФ, който се ползва с официална доказателствена сила съгласно чл. 11, § 2 от Регламент ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че допълнителното митническо задължение не е погасено и с оглед данните от доклада на ОЛАФ има възможност същото да възникне. В случая безспорните данни за висящност на последващата проверка по вноса, предмет на ЕАД № 14BG002002Н0112845/13.11.2014 г. във връзка със събиране на допълнителни доказателства за съответствията във вносните документи, касаещи произхода на стоката, обосновават извода на съда, че обезпечението не подлежи на връщане предвид евентуалната вероятност това да доведе до установяване на митнически задължения. Правилен е изводът на съда, че отмяната на решението за корекция не води до погасяване на задължението, което произтича не от акта на административния орган, а от приемането на митническата декларация. При неприключило административно производство по последващ контрол на декларирането не е изпълнено второто, алтернативно предвидено условие за освобождаване на обезпечението - митническото задължение да не може да възникне отново. Не е настъпил и крайният срок по чл. 68 от Регламент № 450/2008, съответно чл. 103 от Регламент № 952/2013, с изтичането на който митническото задължение не може да се търси от длъжника. Законосъобразно и обосновано е заключението на съда за потенциално задължение за плащане на антидъмпингово мито и ДДС, което би могло да възникне по посочения ЕАД, което е основание за отказ да се освободи обезпечението. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Прокомм 17" ООД да заплати на Агенция "Митници" сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,