Решение № 15863 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14037/2016 г.

Решение № 15863 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14037/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 5302 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 9100/2015 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, III отделение, 46 състав.

Подадена е и частна жалба от директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу определение № 6571 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 9100/2015 г. по описа на Административен съд С. град, III отделение, 46 състав, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, според касатора първоинстанционният съд е игнорилил обективни факти и доказателствата за тях, нарушил е чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК, доколкото не е основал решението си върху приетите за установени факти и върху закона, както и не е изложил мотиви във връзка с исканията, възраженията на страните, преценката но доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. На второ място, оспорва извода на съда за изпълнение на всички необходими условия по чл. 137 и чл. 138 от ДОПК от страна на подалия искането за прилагане на СИДДО. Поддържа, че от частично представените доказателства /извадки от процесния договор/ не се установява по категоричен начин налице ли са материалноправните предпоставки за прилагане на СИДДО между РБ и К. Х. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на INTECSEA B. V. Холандия срещу оспореното становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, като поддържа, че съдът е следвало да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 506,85 лева с оглед материалния интерес по делото. В случай, че се приеме от съда, че спорът е такъв без материален интерес, то юрисконсултското възнаграждение е в размер на 500 лева.

Ответната страна - INTECSEA B. V. Холандия, чрез процесуалния си представител адв. С. П. оспорва касационната и частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваните съдебни актове.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

1.Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ по жалба на INTECSEA B. V. Холандия е Становище за липса на основания за прилагане на СИДДО с изх. № П-22221015061107-108-001 от 2.06.2015 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП С., потвърдено с решение № 1261/14.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С.

От страна на INTECSEA B. V. Холандия е подадено искане с вх. № 53-00-1129 от 3.04.2015 г. по описа на ТД на НАП С. за прилагане на СИДДО между РБ и К. Х. / л. 51- л. 53/ във връзка с описани технически услуги/съдействие инженерно естество по договор LEG-CON-CON-151241 с брутен размер на доходите преди облагане 4 589792,58 EUR, сума на бълг. данък по вътр. закон - 458 979,26 EUR и сума на исканото данъчното облекчение 458 979,26 EUR. Към искането е приложена декларация от притежателя на дохода / л. 54/, удостоверение от данъчната администрация на държавата, на която притежателят е местно лице /л. 55/, удостоверение от данъчната администрация на държавата, на която притежателят на доходите е местно лице за облекчение по данъчна спогодба между България и К. Н. /л. 57/, други документи /л. 58 - л. 61 от делото/, извадка от процесния договор /л. 62 - л. 75/, копия от инвойси /л. 76 - л. 118 от делото/.

До дружеството - искател е изпратено ИПДПОЗЛ № П-22221015061107-040-001 от 28.04.2015 г., връчено чрез упълномощено лице на 29.04.2015 г., с което са изискани допълнителни доказателства относно характера, съдържанието и действителното оказване на услуги на С. С. ТРАНСПОРТ Б. В. - КЛОН България, като протоколи, отчети, презентации, доклади и всякакви други документи, съставени във връзка с предоставянето на услугите, включително и всяка разменена между дружествата кореспонденция. Изрично е изискано представянето на документите, съставени на основание на части ХХII и ХХVIII от договора, сключен между двете дружества., както и част II и част III от договора за инженерингова помощ, сключен между ИНТЕКСЕА Б. В. и С. С. ТРАНСПОРТ Б. В. В т. IV от искането е посочено, че изисканите в предходните точки доказателства, както и представените вече части I, IV и V на договора за инженерингова помощ следва да бъдат представени, на основание чл. 55, ал. 1 от ДОПК, в превод, извършен от заклет преводач / прил. на л. 31-л. 32 от делото/.

Получен е отговор с вх. № 53-00-1125 в ТД на НАП С. от INTECSEA B. V. Холандия / прил. на л. 35 - л. 38 от делото/, съдържащо информация в отговор на искането за представяне на документи и писмени обяснения. По т. 1 от искането е посочено, че сертификатите за прогрес, които се съставят на основание част ХХII от договора са предоставени на приходната администрация като приложение към всяка от фактурите /страница втора и следващите към всяка фактура/ и представляват част от пакета документи, подаден заедно с искането за прилагане на СИДДО. В допълнение е представено копие на част ХХII от договора, от която е виден форматът на сертификатите за прогрес. П. отношение на сертификатите за приключване на работа по искания за извършване на услуги съобразно част ХХVIII от договора е посочено, че тези сертификати се съставят при приключване на съответните услуги по исканията за извършване на услуги. В писмото е изтъкнато, че услугите, предоставяни от INTECSEA B. V. Холандия са в процес на предоставяне, поради което между страните не са съставяни и подписвани сертификати за приключване. Към писмото от 15.05.2015 г. е представена допълнителна извадка от част IV - Обхват на работата по договора, сключен между INTECSEA B. V. Холандия и С. С. ТРАНСПОРТ Б. В., от която е видно съдържанието и характера на услугите, които INTECSEA B. V. Холандия предоставя. Относно изисканите части II и III от договора е посочено, че с искането за прилагане на СИДДО дружеството е предоставило като част от пакета документи, копие от форма на договора, която заедно с извадките от договора, касаещи обхвата на работа, възложен на INTECSEA B. V. Холандия дава детайлна представа относно договорното основание и характера на услугите. В писмото изрично е посочено, че части II и III от договора съдържат техническа и търговска информация и детайли, свързани с изграждането на морския газопровод "Южен поток", която е "изключително сензитивна и строго конфиденциална", поради което е отказано предоставянето на тези части от договорите. В обобщение дружеството посочва, че при поискване може да бъде осигурен достъп до пълното копие на договора за преглед на място в офиса на клона на С. С. транспорт Б. В. /в гр. С./.

С писмо изх. № 23-22-1154 от 28.07.2015 г. /прил. на л. 119 от делото/ решаващият орган е изискал от дружеството в цялост доказателствата, посочени в ИПДПОЗЛ № П-22221015061107-040-001 от 28.04.2015 г., както и депозирането на доказателствата, представени с Искане за прилагане на СИДДО между България и Холандия вх. № 53-00-1129 от 3.04.2015 г. в точен превод на български език, извършен от заклет преводач, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК.

С придружително писмо вх. № 23-22-1154 от 03.08.2015 г. по регистъра на дирекция "ОДОП" - гр. С. от дружеството са предоставени в превод на български език документите, представени с Искане вх. № 53-00-1129 от 3.04.2015 г., а с придружително писмо вх. № 23-22-1154 от 06.08.2015 г. са представени в превод на български език копие на част ХII и част IV /за която се твърди, че е в цялост/ от Договор № WP 16 от 01.04.2014 г., сключен между писмо изх. № 23-22-1154 от 28.07.2015 г., с което повторно е изискано представянето в цялост на доказателствата, посочени в ИПДПОЗЛ № П-22221015061107-040-001 от 28.04.2015 г., както и депозирането на доказателствата, представени с Искане за прилагане на СИДДО между България и Холандия вх. № 53-00-1129 от 03.04.2015 г. в точен превод на български език, извършен от заклет преводач, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК. С придружително писмо вх. № 23-22-1154 от 03.08.2015 г. по регистъра на дирекция "ОДОП" С. от жалбоподателя са предоставени в превод на български език документите, представени с Искане вх. № 53-00-1129 от 03.04.2015 г., а с придружително писмо вх. № 23-22-1154 от 06.08.2015 г. са представени в превод на български език копие на част ХII и част IV /за която се твърди, че е в цялост/ от Договор № WP 16 от 1.04.2014 г., сключен между Интексеа Б. В. и С. С. ТРАНСПОРТ Б. В.

След анализ на приложените доказателства органът по приходите е издал процесното Становище за липса на основание за прилагане на СИДДО /прил. на л. 49 - л. 50 от делото/. В него е отразено, че представените доказателства не дават възможност да се установи вида на услугите, предоставени на С. С. ТРАНСПОРТ БВ - К. Б., съответно какво е съдържанието и вида на доходите, за които се претендира прилагане на СИДОО. Сред допълнително представените доказателства не са пълното съдържание на част IV от договора. С оглед непредставяне на всички части от договора, органът по приходите е приел, че към момента на изготвяне на становището липсват доказателства относно вида, размера и основанието за реализиране на дохода, поради което следва становището да е за липса на основание за прилагане на СИДДО.

Решаващият орган е потвърдил становището за отказ за прилагане на СИДДО / решението е приложено на л. л. 17 - л. 20 от делото/. Посочил е, че от представените доказателства не може да се установи точния вид на предоставените услуги, основанието за реализиране и конкретно определяне на дохода от тях.

В хода на съдебното производство от страна на оспорващото дружество е представен в официален превод на български език процесния Договор № WP 16 от дата 01.04.2014 г., сключен между Интексеа Б. В. и С. С. ТРАНСПОРТ Б. В. / л. 164 -л. 381/ ведно с копие от договора на английски език /приложение към делото/.

За да отмени оспореното становище за липса на основания на прилагане на СИДДО между РБ и К. Х. по искането от Интексеа Б. В., съдът е приел, че въз основа на представените документи, включително и пълният текст на процесния договор /пред съда/, се установява изпълнението на всички необходими условия по чл. 136 от ДОПК. Според АССГ от анализа на представения договор, преценен съвкупно с представените фактури за извършение по договора услуги и сертификати за прогрес към всяка фактура, може да се направи извод, че получаваните доходи са във връзка с предоставяни услуги, състоящи се в инженерна поддръжка и подпомагане на управлението. В решението е отразено, че по отношение на получаваните доходи може да се приложат разпоредбите на чл. 7 /печалби от стопанска дейност/ или чл. 22 /други доходи/ на СИДДО с Холандия.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения:

Видно от мотивите на приходния орган, както и на решаващия орган, съдържащи се в оспореното становище и в решението по чл. 152 - чл. 155 от ДОПК, от страна на подалия искането за прилагане на СИДДО между РБ и К. Х. не са представени съществени части от договора, касаещи условията на договора; възнагражението; административните указания, касаещи изпълнението на работите; съдържанието на формуляра за изпълнение и формуляра на сертификата за окончателно приемане, както и условията за издаването им. В становището изрично е отбелязано, че след допълнително представяне на доказателствата приходните органи не разполагат с пълното съдържание на част IV на договора, а други части от същия, имащи отношение към изяскняване на обстоятелствата по чл. 138 от ДОПК не са предоставени. Посочено е, че липсват доказателства относно вида и основанието за реализиране на дохода, предмет на разглеждане в процесното административно производство.

Решаващият орган посочва, че на дружеството изрично е указано, че следва да представи писмени обяснения и доказателства в 15-дневен срок от връчване на ИПДПОЗЛ. В решението на директора е отразено, че дружеството е представило отделни части от договора - части от чл. I, чл. IV и чл. V, а в цялост е представен единствено чл. ХХII- формуляр на сертификат за хода на работите. От така представените доказателства е прието, че не се установяват по несъмнен начин обстоятелствата по чл. 138, ал. 1 от ДОПК. Не може да се установи нито точния вид на услугите, нито основанието за реализиране и коректно определяне на размера на дохода от тях. В обобщение е прието, че от частично представените доказателства не се установява наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на СИДДО.

От предприетите от приходните органи действия и представените обяснения и писмени доказателства от дружеството - искател следва се формира извод, че INTECSEA B. V. Холандия е действало съобразно разпоредбите на ДОПК и е изпълнило съответно дадените от данъчната администрация указания. Не е налице основанието по чл. 141, ал. 2 от ДОПК за издаване на становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Според цитираната разпоредба издаването на такова становище е когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 - чл. 138 и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите. В процесния случай дружеството е съдействало на приходните органи видно от горепосочените отговори и приложените към тях документи. Изрично в отговор с вх. № 53-00-1125 от 15.05.2015 г. по описа на ТД на НАП С. дружеството е посочило, че договорът съдържа строго конфиценциална информация /поисканите копия от части II и III/, поради което при поискване може да бъде осигурен достъп до пълното копие от договора за преглед на място в офиса на клона на С. С. Т. Б. В. Въпреки така направеното изявление от страна на Интексеа Б. В. не се установява приходните органи да са поискали да се запознаят с пълното съдържание на процесния договор на уговорения адрес, а са изисквали допълнително доказателства от дружеството, в това число в заверен превод на български език /само във връзка с отделни части от договора/.

Действително пълният текст на договора в превод на български език е представен за първи път пред съда, като приходните органи не са се запознали с цялостното му съдържание, въпреки заявената възможност от РЛ да осигури достъп до него на данъчната администрация още в хода на ревизията предвид особеностите на информацията, съдържаща се договора. Това означава, че приходните органи не са формирали извод дали са налице материалноправните предпоставки за прилагане на СИДДО между РБ и К. Х. във връзка с посочените в искането от INTECSEA B. V. Холандия доходи. Единствените съображения на данъчните органи се изразяват в това, че представените части от договора не могат да дадат пълна информация относно точния вид на предоставяните услуги, както и относно основанието за реализирането им и определяне на размера на дохода от тях. В този смисъл правилно АССГ е отменил оспореното становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, но въпросът какви са конкретните услуги, респ. какво е основанието за реализирането им и как е определен размера на доходите, за които се претендира прилагане на СИДДО, въобще не е обсъждан от приходните органи поради тяхното процесуално бездействие да се запознаят с цялостното съдържание на договора. Това означава, че преценката относно това какъв е видът на услугите, какво представляват доходите и какъв е техният размер следва да бъде направена от приходния орган след връщане на преписката. Такава преценка не може да бъде осъществена за първи път от съда и анализът на документите по преписката, включително и на цялостния текст на договора, направен от съда, не може да обвързва приходния орган, както е сторил АССГ с обжалваното решение.

Съобразно изложеното, оспореното становище за липса на основания за прилагане на СИДДО правилно е отменено от първоинстанционния съд, което налага връщане на преписката на компетентния приходен орган, който следва да извърши обстоен анализ на съдържанието на представения договор заедно с всички останали документи, съдържащи се в административната преписка и да формира извод дали по отношение на предоставяните доходи следва да се приложи исканото данъчно облекчение. В тази връзка органът дължи произнасяне какви са услугите, респ. какъв е доходът и дали са приложими разпоредбите на СИДДО между РБ и К. Х.

Следователно, обжалваният съдебен акт е правилен и не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.

2. Частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. е неоснователна. С постановеното решение по делото съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 300 лева на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК поради представяне на нови доказателства в рамките на съдебното производство, които са могли да бъдат представени в хода на проверката.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер. Посочил е, че делото не е с конкретен материален интерес, поради което в полза на данъчната администрация правилно с решението по делото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Така приетото е правилно. Предметът на материалноправния спор не е свързан с установяване на определени публични задължения на INTECSEA B. V. Холандия, а с преценка на въпроса дали са налице условията за приложение на СИДДО. Следователно, делото не е с конкретен материален интерес, като размерът на юрисконсултското възнаграждение е правилно определен от съда на 300 лева. Неоснователно е искането на частния жалбоподател да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева /ако съдът приеме, че спорът е без материален интерес/, тъй като нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която същият се позовава, е в редакция, обн. в ДВ, бр. 84/25.10.2016 г. и е приложима след приключване на устните състезания в първата инстанция / делото е обявено за решаване на 26.04.2016 г. и решението е постановено на 21.07.2016 г./.

Следователно, обжалваното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

От гореизложеното се обосновава изводът, че касационната и частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. са неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение