Решение № 2684 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2017 г.

Решение № 2684 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Китекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, чрез процесуалния му представител адвокат Тодоров, срещу Решение № 67/21.07.2017 г., постановено по адм. д № 244/2016 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди и същото е осъдено да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявения от дружеството иск. Претендира направените по делото разноски. Ответникът Национална агенция за приходите, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Видин се е развило по исковата молба на "Китекс" ЕООД, гр. Видин, против Национална агенция по приходите /НАП/, гр. София, с която в производство по чл. 203 и сл. АПК дружеството е предявило иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди - претърпяна загуба в периода 01.11.2012 г. до 31.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, произтичащи от частично отменен ревизионен акт, издаден от данъчен орган при ТД на НАП Велико Търново. Претендираните загуби – в обстоятелствената част на исковата молба посочени като пропуснати ползи, основава на невъзможността в посочения в исковата молба период да оперира с банковите си сметки и съответно да извършва плащания по банков път поради издадения неправилен ревизионен акт. Поради тази невъзможност дружеството било препятствано да предава закупен от него скрап директно на големите търговци или преработвателни предприятия, а е било принудено да използва посреднически дружества, изкупуващи го на по-ниски цени. От разликата между покупните стойности извежда и размера на причинените вреди. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за причинени имуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен частично като незаконосъобразен ревизионен акт за установени задължения на ищеца, но не е доказано по делото причиняване на претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, с изключение на частта му, с която са присъдени разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от административния съд в обжалваното решение, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената частична отмяна на административен акт на данъчен орган при ТД на НАП Велико Търново, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото са доказани претърпени от дружеството вреди, като пряка и непосредствена последица от частично отменен акт на данъчната администрация. От представените по делото доказателства не се установява причиняване на вреди под формата на реално претърпяна загуба или пропусната полза, каквато всъщност се твърди от ищеца и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото експертиза не налага друг извод, тъй като е основано на базата на предположения, а не на реално доказани факти. Исковете се основават на частично отменен данъчно-ревизионен акт, от който акт не произтичат сочените в касационната жалба преки неблагоприятни последици за дружеството ищец, изразяващи се в невъзможност да оперира с банковите си сметки. Този акт единствено определя приети за установени, от орган по приходите, данъчни задължения на дружеството ищец, но от него не произтича твърдяното в касационната жалба осуетяване на търговската му дейност, чрез блокиране на налични суми във финансова институция, на невъзможността на ползването на които суми искът за обезщетение не се и основава. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на "Китекс" ЕООД е наложен с отделен акт на публичен изпълнител – постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, основано на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК. Този акт подлежи на контрол както по административен, така и по съдебен ред, като правилно е прието от първоинстанционния съд, че по делото не се твърди и доказва по искане на ищеца такъв да е осъществен. Такива твърдения се извеждат едва в касационната жалба, отново не се доказват, а и съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Несъстоятелно е твърдяното, че този факт е бил служебно известен, при положение, че в обстоятелствената част на исковата молба не е и посочен. Първоначално наложената предварителна обезпечителна мярка е продължавана при условията на чл. 121, ал. 5 и ал. 6 ДОПК, като последната също не е обжалвана по предвидения в закона ред. Доводите в касационната жалба, че актовете на публичния съдебен изпълнител и съда нямат самостоятелно значение и сочените в исковата молба последици произтичат пряко от частично отменения ревизионен акт, основани на предположението, че обжалването им не би довело до друг резултат, не се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразността на постановленията на публичния съдебен изпълнител не може да бъде преценявана в производството по чл. 203 и сл. АПК, без изричното им въвеждане в предмета на спора от ищеца. Правилен е при изложеното изводът в обжалваното решение за липса на пряка причинна връзка между претендираните вреди и отменения административен акт, като опосредени от други актове на данъчната администрация. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка е и приетата от първоинстанционния съд недоказаност на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че ищецът е препятстван да осъществява дейността си с търговци, извън тези, с които има сключени сделки в процесния период, както и че при осъществяването и би получил сочения в исковата молба финансов резултат. Пропуснатата полза следва да бъде доказана като сигурно неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца и не може да се извежда хипотетично, причинно-следствената връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от ищеца с допустимите в процеса доказателствени средства, което в случая не е сторено. При така изложените съображения обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди, като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 17, ал. 6 ДОПК, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Национална агенция за приходите за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение