Решение № 336 от 8.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1030/2013 г.

Решение № 336 от 8.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1030/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 15884/2010 г. на Районен съд гр. София и внохд. № 175/2012 г. на Софийски градски съд, образувано по искане на осъдената А. Е. Б. В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител Е. К. Е., не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а наказанието на подсъдимата достатъчно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 6.06.2012 г. постановено по внохд. № 175/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда по нохд. № 15884/2010 г. на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимата тогава А. Е. Б. е призната за виновна в това, че на 21.02.2010 г. в [населено място], при управление на л. а. с дк [рег. номер на МПС], в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,5%о, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на три лица, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а" вр. ал. 1, б. "б" НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. На основание чл. 343г НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдената Б.: В многословно изложени съображения, основно се спори авторството на деянието, "установено от негодна ДНК експертиза и несъобразено и оставено без нужното внимание заключение на в. л. К." - по биологичната експертиза, което заключение "изключва подсъдимата като човека, който е управлявал лекия автомобил". Неправилно ценени, дори превратно показанията на свидетелите Н. и В., която "нямала спомен от произшествието". Сочи се и "неизяснен механизъм за причиняване на нараняването в областта на стомаха на св. Е. -което било от удар във волана". Липсвало произнасяне и по наличието или не на признаците на чл. 15 НК. Доводите са неоснователни и не намират опора в данни по делото. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, с който да се установи предмета на доказване по делото, по категоричен и безспорен начин. Събраните по делото доказателства са подробно обсъдени, като особено внимание е обърнато на заключенията на многобройните съдебни медицински, съдебно биологични, ДНК експертизи и разбира се съдебно техническа и медицинска експертиза. По установяване на "човека управлявал лекия автомобил" правилно са съобразени показанията на св. Е. - "катастрофата стана при второто ни излизане от заведението, при първото В. и А. бяха свършили цигарите и тръгнахме с моята кола. Тъй като бях пил караше А.. Отидохме до бензиностанцията на "Л.", взехме цигари и се върнахме в заведението. След около час А. и В. предложиха да ходим на дискотека. Взехме и Н.. Караше А.". Св. В. -А. шофираше при отиването ни за цигари. После не помня...А. искаше да кара, но не помня как се качихме в колата Св. А. - спомням си, че В. беше отпред до шофьора цялата в кръв. Св. Н. - на задната седалка бяха Н. и Е..На предна дясна се качи В.. Шофьорската врата беше отворена и до нея беше А. От заключението на в. л. Т. - категорични сме, че вероятност друг да е бил на волана освен А. Б. няма. Категорично е и заключението на ДНК експертизата -за биологичен материал иззет от защитната възглавница пред шофьора, че той е оставен от подсъдимата. Това заключение не е "негодно доказателствено средство" тъй като е в пълно съответствие с изискванията на чл. 152 НПК, а и не е оспорено от страните. Заключението на в. л. К. не само, че е обсъждано но е и в съвсем различен от твърдения от защитата смисъл, а именно -"дали кафеникавата материя /биологичен материал / е попаднала от притежателя й или от друга повърхност не мога да обясня", което няма как да "изключи" подсъдимата от шофирането на лекия автомобил. Непълно голословно е твърдението за "получен удар в областта на стомаха на св. Е.", който бил от волана. От заключението на съдебно медицинската експертиза на в. л. Д. е видно, че увредите по св. Е. са -контузия на главата в лява челна област и счупване на дясна лъчева кост на горен крайник. Невярно е и оплакването за липса на обсъждане на наличието на признаците на чл. 15 НК /виж л. 48 от мотивите на въззивното решение /. Въззивния съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като след като е обсъдил доводите направени пред него е посочил основанията, поради които не ги приема. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място осъдената Б., при управление на лек автомобил, в пияно състояние нарушила правилата за движение визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на три лица и по този закон е осъдена, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно, а и не мотивирано е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на осъдената инстанционните съдилища са съобрази всички обстоятелства от значение, подценили са обстоятелството, че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,5%о и наказанието е явно несправедливо, но не в сочената от осъдената посока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдената изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение