Решение № 41 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 63/2008 г.

Решение № 41 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 63/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл. 231 от ГПК (отм.) Образувано е въз основа на подадената на 18.02.2005 г. от "Д" ЕООД гр. С., понастоящем "Д" ЕООД гр. С. по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) молба за отмяна на влязлото в сила решение № 218 от 20.02.2004 г. по гр. д. № 1251/2002 г. на Трето гражданско отделение на ВКС. С това решение, постановено в производство с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ - е частично отменено решение от 11.02.2001 г. по в. гр. д. № 4557/2000 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска на Ц. П. К. срещу "Д" ЕООД гр. С. за сумата от 250 лв, . съставляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и вместо това е постановено решение, с което е осъден Д. България" ЕООД гр. С. да заплати тази сума. В останалата част решение от 11.02.2001 г. по в. гр. д. № 4557/2000 г. е оставено в сила. В мотивите на решението си ВКС изрично е посочил, че "обстоятелството, че в рамките на шестмесечният период на претенцията /от 10.03.1999 г. до 10.09.1999 г./ищцата не е работила по трудово правоотношение е изяснено още в първата инстанция с констатация по трудовата й книжка/направена в съдебно заседание от 26.06.2000 г./ и удостоверение изх. № 1* от 22.06.2002 г. на ДП "Оборище", че не е декларирала доходи за 1999 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице нови обстоятелство, което е от съществено значение за делото и което при решаването му не е било известно на страната, а именно, че за периода - 1.06.1999 г. до 1.01.2004 г. -ответницата по настоящата молба Ц. П. К. /понастоящем С. / е работила по трудово правоотношение, въз основа сключен трудов договор № 1 от 1.06.1999 г. с "К" ООД. За установяването му, прилага -два броя справки от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди 1.01.1999 г. - 31.12.1999 г. и 1.01.2000 г. - 31.12.2004 г. и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е било прието по образувано друго дело/гр. д. № 4657/2004 г. на СРС/, въз основа на което страната твърди, че е научила за това обстоятелство. В съдебно заседание -страната поддържа молбата си. Ответникът по молбата, уведомен по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) -чрез назначения от съда представител-оспорва молбата като изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, петчленен състав на Гражданска колегия, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, намира подадената молба за неоснователна по следните съображения: За да бъде основателна подадената молба по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.)- следва комулативно да са налице следните предпоставки: 1. Твърдяното обстоятелство да е новооткрито, 2. За новооткритото обстоятелство страната трябва да не е знаела при разглеждане на делото, като самото незнание не следва да се дължи на нейна небрежност, 3. Новооткритото обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото и 4. Страната да разполага с документ, който да го доказва, като документът следва да е официален или частен, изходящ от противната страна и да има качеството на годно доказателство в процеса, с което обстоятелството да може да бъде установено. В случая -наведеното в молбата за отмяна обстоятелство е новооткрито, такова, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент. Явно е и че при разглеждане на делото, страната не е знаела за това обстоятелство/иначе щеше да го наведе и установи/. Не е налице обаче изискването незнанието да не се дължи на небрежност. Със сега представените справки от НОИ страната е могла да се снабди и в хода на производството по делото, съответно е могла да поиска назначаването на експертиза, вещото лице, по която да извърши необходимата справка и да се установи обективно съществуващия факт. Безспорно е, че въпросът за това -дали Ц. П. К. е работила по трудово правоотношение или не- в рамките на шестмесечният период на претенцията /от 10.03.1999 г. до 10.09.1999 г./ е бил съществен и всяка една от трите инстанции по съществото на спора се е произнасяла по него /като в две инстанции са събирали доказателства за установяването му/. Член 231, б. "а" от ГПК (отм.) не е средство, чрез което страната може да поправи собствени грешки/небрежност/при попълване на делото с факти и доказателства/Р-1460 от 29.06.1984 г. на II г. о. на ВС, Решение № 1* от 23.11.1994 г. на II г. о. на ВС/. Отделно -представеното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е било прието като доказателство по друго дело/гр. д. № 4657/2004 г. на СРС/и на което сега страната се позовава-не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 231 б. "а"от ГПК (отм.)По смисъла на закона новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231 б. "а"от ГПК (отм.) не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на заключения на вещи лица, а още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи заключения./вж. в този смисъл Постановление № 2 от 29.11.1077 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС/. С оглед на гореизложеното и като намира, че не са налице основанията на чл. 231, ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, петчленен състав