Решение № 228 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4386/2015 г.

Решение № 228 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4386/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение от 16.11.2005 г. по гр. д. № 3097/2004 г. на СГС, с което молителят, в качеството му на ответник, е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищеца Т. Г. К. владението на един магазин в [населено място]. Решението е влязло в сила на 24.12.2005 г., а настоящата молба за отмяна е подадена на 4.09.2013 г. В нея се поддържа правното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя се като доказателство влязло в сила решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 1572/2007 г. Ответникът по молбата- М. Г. К., която замества в процеса починалия си съпруг и ищец по делото Т. Г. К. оспорва молбата, като поддържа, че молителят няма правен интерес от исканата отмяна, тъй като собственик на имота е трето лице- [фирма], което владее имота и го отдава под наем. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решение от 16.11.2005 г. по гр. д. № 3097/2004 г. на Софийски градски съд е признато за установено, че ищецът Т. Г. К. е собственик на един магазин в [населено място], [улица] по силата на саморъчно универсално завещание, съставено в негова полза на 12.12.1946 г. от предишния собственик Х. А. В., както и поради факта на настъпилата реституция на същия имот по реда на ЗВСОНИ. На това основание ответникът [фирма] е осъден да предаде имота на ищеца като настоящ собственик на същия. Решението е влязло в сила на 24.12.2005 г. Т. К. е починал на 15.01.2007 г. и като негов наследник е конституирана съпругата му М. Г. К. От представеното решение от 22.05.2009 г., постановено по гр. д. № 1572/2007 г., потвърдено с решение от 3.05. 2011 г. по гр. д. № 9634/2009 г. на Софийски градски съд е видно, че по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) е признато наличието на престъпно обстоятелство, а именно, че завещанието от 12.12.1946 г. е неистински частен документ, съставен с цел да бъде употребен и употребен, за да се докаже, че Т. К. е собственик на имота. Решението е влязло в сила на 7.06.2013 г., когато е постановено определение на ВКС по гр. д. № 1051/2013 г. за недопускане на касационно обжалване. От друга страна от експертизите, назначени по гр. д. № 6019/2004 г. на СРС, 28 състав и гр. д. № 1572/2007 г. на СРС, 29 състав е установено, че текстът на завещанието и подписът не са на автора Х. А. В. От изложеното е видно, че решението чиято отмяна се иска, е постановено въз основа на саморъчно завещание, което по надлежния ред- с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) е признато за неистински частен документ, което е свързано с установяване наличието на фактическия състав на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК. Това обстоятелство съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на решението, основано на неистинския документ, поради което молбата на [фирма] следва да се уважи, като решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Д. на ответницата за липсата на правен интерес от молбата за отмяна е неоснователен, тъй като обстоятелството, че понастоящем имотът се намира в трето лице е неотносимо към предмета на делото. Правен интерес от отмяна на решението има тази страна, за която то е неизгодно, а в случая това е ответникът, срещу когото е уважен ревандикационния иск. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение