Решение № 10990 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2020 г.

Решение № 10990 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 7897/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6452/2019 по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-345 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 2807/2015 г. по описа на Районен съд – Варна и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 3458/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оспорваното решение също така КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 553, 81 (петстотин петдесет и три лева и 81 ст.) лв. и съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя до пълния предявен размер от 842, 10 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че ищецът разполага с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят правна защита на дружеството. Развиват се съображения, че направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не могат да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Сочи се, че провеждането на защита на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокат, при положение, че "Електроразпределение Север" АД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съдилищата. Развиват се съображения, че неправилно е присъдено да бъде възстановена на ищеца и сумата за заплатения данък добавена стойност (ДДС), тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а платеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Сочи за неправилно присъденото възстановяване в двоен размер на заплатената държавна такса. Счита, че по този начин се получава неприемливия ефект да бъде възнаградено дружеството за недобросъвестното разделяне на дела, основанието на които е един и същ правопораждащ факт, което от своя страна е довело до последващото им обединяване. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Постъпила е и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД против определение № 261 от 13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6452/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение и допълване на решение № 7897/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6452/2019 по описа на Административен съд – София-град, в частта на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и излага доводи за това. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – КЕВР, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното определение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административния съд – София-град е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) № 345 от 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР, в размер на 1356, 00 лв. представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по НАХД № 2807/2015 г. по описа на Районен съд – Варна и в размер на 1356, 00 лв. разноски за процесуално представителство по КНАХД № 3458/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 17.12.2014 г. председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление (НП) № 345 срещу дружеството ищец, с което била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение по т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С решение № 1764/23.09.2015 г. по НАХД № 2807/2015 г. по описа на Районен съд – Варна НП е потвърдено. По делото било приложено пълномощно, с което дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. По жалба на дружеството срещу постановеното решение е било образувано КНАХД № 3458/2015 г. по описа на Административен съд – Варна. С решение № 287/15.02.2016 г. е отменено решението на Районен съд – Варна и процесното НП. На 20.01.2015 г. дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" са сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на цитираното наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356, 00 лв. Възнаграждението било платено на 22.01.2015 г. На следващо място съдът е установил, че на 01.10.2015 г. между дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" бил сключен договор, по силата на който адвокатското дружество било натоварено от дружеството ищец да осъществява правна защита и процесуално представителство пред Административен съд – Варна в производството образувано по касационна жалба на "Енерго-Про Мрежи" АД срещу решение № 1764/23.09.2015 г. по описа на Районен съд – Варна. Възнаграждението било платено на 17.11.2016 г. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В горецитираните договори за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред районния съд и в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално изплатено. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените искове, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установена с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения, в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, като е приел, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, НП № 345 от 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин на наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца. В съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От друга страна нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона ( към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП)не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – ответник в касационното производство, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционият съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо, че правилно съдът е приел за неприложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за множество еднотипни дела, предполагащи идентична предварителна подготовка и от друга страна, вземайки предвид размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд, съдът е приел, че уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав следва да добави и категоричното му становище, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в едноименната наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този определен минимум в Наредбата е именно гаранцията срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от една или от всички страни по дадено дело. По отношение на направеното възражение от страна на КЕВР за това, че начисленото върху адвокатските възнаграждения ДДС не представлява вреда, с оглед възможността на дружеството ищец да приспадне същото, съдът намира, че следва да го остави без разглеждане, тъй като е направено едва с касационната жалба. Това обстоятелство не е въведено като спорно от ответника в първоинстанционното производство, поради което недопустимо е в касационното производство да се разширява спорът. Предвид изложеното настоящият състав счита за правилна преценката на първоинстанционния съд за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административният съд – София-град е отхвърлил молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решение № 7897 от 12.12.2019 г., в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ЗОДОВ. Съдът е посочил в мотивите, че формираният извод за основателност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено по исковото производство, е направено в хода на устните състезания. Съображенията на съда, изложени в решението, в частта за разноските, в която част е поискано да бъде изменено, се споделят напълно от касационния състав, поради което е ненужно повтарянето им, постановеното определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива, но в размера на 396 лева, т. е. толкова, колкото би заплатил, ако той не бе разделил претендираното обезщетение в две самостоятелни съдебни производства, което е недопустимо с оглед правопораждащия го факт. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното Определение № 261 от 13.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6452 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. е валидно и допустимо, но е неправилно. Поради това намирам, че то следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7897 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6452 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не съм съгласна с направения от мнозинството от съдебния състав извод, че правилно първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Становището ми е, че изложените от съда съображения, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и направените изводи, са необосновани и са в нарушение на материалния закон. Сключването на договори за правна защита и съдействие, уговарянето и заплащането по тях на дължимото адвокатско възнаграждение от страна на "Електроразпределение Север" АД по всеки от предявените искове не може да се квалифицира като "противоправно поведение", както е сторил това първоинстанционният съд в решението и което становище не е намерил основание да ревизира с обжалваното определение. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 6453/2019 г. към адм. д. № 6452/2019 г.) не променя това, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не води на извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове практически се явява договорено на минимума (с пренебрежимо превишение), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и предвид изхода на спора, КЕВР е следвало да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер съобразно представените доказателства. В тази насока, основателно, според мен, "Електроразпределение Север" АД се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения считам, че обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7897 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6452 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а КЕВР бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не споделям и изводите на мнозинството от съдебния състав относно размера на разноските, които се следват за настоящото касационно производство на "Електроразпределение Север" АД за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе в настоящото особено мнение съображения, намирам, че предвид изхода на спора по касационната жалба на КЕВР, на "Електроразпределение Север" АД се следват и сторените в настоящото производство разноски - в размер на 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (за производството в частта по касационната жалба). Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Доколкото с настоящото особено мнение изразих становище, че предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства и направеното искане. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: /Румяна Лилова/