Решение № 10687 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Алпина Пласт ЕООД, гр. Добрич, подадена чрез процесуалния представител адв. Пенчев, срещу решение 205 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело 275/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 576/27.04.2021 г. на кмета на Община Добрич и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че с процесното изменение на подробния устройствен план /ПУП/ не е зачетено учреденото в полза на касатора с нотариалния акт, който е официално свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, право на преминаване, представляващо сервитутно право върху идеални части от УПИ XIX, кв. 258. Излагат се доводи също така относно незаконосъобразността на оспорената заповед, поради липсата на фактическо и правно основание за издаването й, както и неспазване на изискванията на чл. 21, ал. 4 и чл. 134, ал. 2 ,т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другите страни. Ответникът кмета на Община Добрич, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответниците Тея Вент ЕООД, Агро Зем БГ ЕООД, Стеси ООД и С. Джендов, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците Топ ЕООД, Добруджа Флора Ойл ООД, ЕТ Орион С. Спиров, В. Василев и Р. Василев, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложени по делото писмен отговор и молба, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на Алпина Пласт ЕООД срещу заповед 576/27.04.2021 г. на кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - план за регулация /ПР/ за УПИ ХIX за ПСД, кв. 258 на ПЗ Запад, гр. Добрич, като това УПИ се разделя на три нови: УПИ ХХХVII - за ПСД, с площ от 778 кв. м., УПИ ХХХVIII - за ПСД, с площ от 3784 кв. м. и УПИ ХХХIХ - за ПСД, с площ от 3265 кв. м., като вътрешните регулационни линии се поставят по съответните кадастрални граници между имоти с идентификатори 72624.603.352, 72624.603.367, 72624.603.344 и 72624.603.368. Заповедта е издадена по заявление вх. 70-00-168/25.01.2021 г. на Добруджа Флора Ойл ООД, в качеството му на собственик на УПИ ХIX за ПСД, кв. 258, с искане за обособяване на УПИ по имотни граници. Съгласно приложен по делото нотариален акт 197, том V, рег. 5006, дело 564/2004 г. в полза на жалбоподателя Алпина Пласт ЕООД е учредено право на преминаване през портала в източната част на имота, оставащ в собственост на продавача Монстрой АД, по асфалтовия път покрай цялата южна граница на същия до имота предмет на сделката, намираща се в западния край на имота. С определение 2348/14.03.2022 г., постановено по адм. дело 1837/2022 г., ВАС е приел, че жалбоподателят, като лице носител на ограничено право на преминаване, е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която с процесното изменение на ПУП не се предвижда достъп до имота на жалбоподателя по начина на описание в акта му за собственост, като и преди разработката в действащия ПУП-ПР няма предвиждане за достъп до имота на жалбоподателя по начина на описание в акта му за собственост. Според вещото лице проектната разработка, предмет на обжалваната заповед, е изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІХ - ПСД, в кв. 258 на ПЗ Запад, гр. Добрич, като ПР е без режим на застрояване и за процесните имоти, както и за целия кв. 258 няма одобрен план за застрояване. Вещото лице е дало заключение също така, че процесната разработката е само за промяна на застроителните и регулационните граници по имотни граници, като с нея се постига съвпадение между регулационните и кадастралните граници, които са и имотни такива. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и жалбата да е подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, то същата е неоснователна. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че отразеното в заповедта материално-правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, кореспондира на изложените фактически доводи, визиращи поставянето на регулационната граница в съответствие с кадастралната граница между имоти с идентификатори 72624.603.352, 72624.603.367, 72624.603.344 и 72624.603.368 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Добрич. Според административния съд, доколкото в случая предпоставката за допускане на изменението изисква разминаване на регулационната и кадастралната граница, то се явява доказано това разминаване между регулационната и кадастралната граница. Посоченото правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в заповедта съдът приема, че съответства на фактическото изменение, визирано в графичната част и потвърдено напълно от заключението на вещото лице, поради и което обоснова извод за материална законосъобразност на заповедта. Според съда неоснователни се явяват и твърденията на жалбоподателя, че правото му на преминаване се затруднява от процесното изменение на ПР, тъй като от една страна ПУП изобщо не се занимава с това право на преминаване, а от друга - изменението не предвижда промяна на фактическата обстановка на място, както се установява от заключението на вещото лице. Обоснован е и извод, че с допуснатото изменение на ПУП - ПР единствено се нанасят регулационните граници на имотите, които да съвпаднат с кадастралните такива, в резултат от което едно УПИ се разделя на три нови, без да се променят по какъвто и да е начин формата и площта на индивидуалните имоти в тези УПИ-та. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Законосъобразен е и извода на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като в същата е посочено правно основание, което кореспондира на изложените фактически доводи. Правилно административният съд е обосновал и извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. С одобреното със заповедта изменение на ПУП ПР за УПИ ХIX за ПСД, кв. 258 на ПЗ Запад, гр. Добрич, се предвижда разделяне на това УПИ и обособяване на три нови: УПИ ХХХVII - за ПСД, УПИ ХХХVIII - за ПСД, и УПИ ХХХIХ - за ПСД, при което вътрешните регулационни линии се поставят по съответните кадастрални граници между имоти с идентификатори 72624.603.352, 72624.603.367, 72624.603.344 и 72624.603.368. От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че регулационните граници на новообразуваните УПИ-та са поставени в съответствие с имотните граници, съобразно одобрената и влязла в сила кадастрална карта. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано както в текстовата част на заповедта, така и в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административния съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Този вид изменение на ПУП-ПР не изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици на съседни имоти, както и не е обвързано със съгласието на посочените собственици. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Такова разминаване в случая категорично се установява по делото, доколкото регулационните граници на УПИ УПИ ХIX по действащия кадастрален и ЗРП на Промишлена зона Запад, одобрен със заповед 750/05.08.1996 г., се разминават с кадастралните такива по одобрената със заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, кадастрална карта. Разпитано в съдебно заседание вещото лице също е дало заключение, че с процесното изменение на ПУП - ПР се постига съвпадение между регулационните и кадастралните граници, т. е. одобрените регулационни граници на новообразуваните УПИ-та съвпадат с кадастралните по одобрената през 2005 г. кадастрална карта. Неоснователно се явява възражението на касатора, че при одобряване на процесното изменение на ПУП ПР не са спазени изискванията на чл. 21, ал. 4 и чл. 134, ал. 2 ,т. 6 от ЗУТ. Основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ визират различни и самостоятелни хипотези на изменение на плана, като в хипотезата по т. 6 е необходимо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, т. е. на имотите, предмет на самия план, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая плана е процедиран по заявление на собственика на имота, предмет на плана при условията на т. 2, ал. 2, чл. 134 от ЗУТ, което изключва необходимостта от съгласието на касатора. Неприложима в процесния случай е и разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗУТ, доколкото същата касае свързаното застрояването на постройки на допълващо застрояване по имотни граници. Неоснователно се явява и възражението на касатора за игнориране от съда на учреденото в негова полза право на преминаване, представляващо сервитутно право върху идеални части от УПИ XIX, кв. 258, което не е съобразено при одобряване на процесното изменение на ПУП ПР. От една страна, както и правилно е приел административният съд, извън предмета на настоящото производство е предвиждането в ПР на учреденото в полза на касатора право на преминаване през УПИ XIX, кв. 258, което право се установява по делото не е било предвидено и по действащия преди изменението ПУП. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, и по съществуващия план в частта за УПИ XIX, кв. 258, не е нанесена пътна връзка за обслужване на собствения на касатора УПИ ХVI, кв. 258, или сервитутна зона за обслужване и достъп до това УПИ по описания в нотариалния акт начин. В тази връзка следва да се има предвид, че в съответствие с чл. 112, ал. 1 от ЗУТ с плана за регулация и застрояване се определят структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. При съобразяване на цитираната разпоредба функциите, предназначението и действието на ПУП не са свързани с разпореждания със собственически или ограничени вещни права върху имотите, нито имат за цел да създават или отнемат такива, включително и по отношение на предвиденото по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване. От друга страна от заключението на вещото лице /Варианти 1 и 2 - Приложения 9 и 10 от експертизата/ безспорно се установявя, че и след процесното изменение на ПУП ПР учреденото право на преминаване може да бъде осъществено или само през новообразувания УПИ УПИ ХХХVIII, или през части от новообразуваните УПИ ХХХIХ и УПИ ХХХVIII, т. е. правото му на преминаване не се засяга от процесното изменение. Дали обаче собствениците на новообразуваните УПИ-та ще се съобразят и спазят така учреденото право е извън предмета на производството по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Добрич е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника кмета на Община Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателно се явява и искането на ответника Добруджа Флора Ойл ООД за присъждане на съдебни разноски, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. С касационната жалба и с молба от 03.11.2022 г. касаторът е направил възражение за прекомерност на евентуалните разноски на останалите страни, в това число и този ответник, което настоящият състав намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и проведеното едно открито съдебно заседание, на което и заседание не е присъствал процесуалният представител на този ответник. Общата дължима сума на разноските следва да бъде редуцирана при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 900 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,