Решение № 11013 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2014 г.

Решение № 11013 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Адела Димитрова Пъшкова от град София, против Заповед на министъра на външните работи (МЗ) № ЧР-00-241/26.08.2014 г. По делото липсват данни за датата на връчване на обжалваната заповед на жалбоподателката, поради което следва да се приеме, че жалбата й е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 и 11 от Закона за дипломатическата служба (ЗДпСл) и чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи (УП), е отменена т. 1.55 от МЗ № ЧР-00-304/18.12.2013 г. Недоволна от заповедта, Пъшкова я обжалва. Счита същата за нищожна, като моли прогласяването на последната. Алтернативно развива доводи за незаконосъобразност поради издаването на заповедта при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната й. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Ответникът - министърът на външните работи на РБ, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната недопустимост, алтернативно - за неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателката е заемала длъжността "дипломатически служител I степен" в Дирекция "Югоизточна Европа", Отдел "Двустранно сътрудничество" в Министерството на външните работи (МВнР) на Република България (РБ). С т. 1.55 от МЗ № ЧР-00-304/18.12.2013 г. (л. 8, 24), издадена за определяне на задгранични назначения и на временен дипломатически ранг, продължаване/прекратяване на срокове на задгранични командировки на служители от МВнР и обявяване на длъжности в задгранични представителства за подлежащи на ротация през 2014 г., е наредено от министъра, на основание чл. 61, ал. 1 и 2 ЗДпСл, задграничното назначение и началния срок на дългосрочното командироване на жалбоподателката. Същата е определена да изпълнява функциите на "първи секретар" в политическата служба в посолството на РБ в Скопие, Република Македония, считано от 1.09.2014 г. Т. е. с обжалваната МЗ, е отменено задграничното назначение и дългосрочното командироване на Пъшкова в Скопие. Жалбоподателката е подала Молба до министъра с вх. № ЧР-04-01-2878/25.08.2014 г. (л. 11). Моли, при наличието на всички необходими разрешения и документи, да бъдат предприети необходимите действия за изпълнение на цитираната по-горе т. 1.55 от МЗ № ЧР-00-304/18.12.2013 г. На 26.08.2014 г. е издадена и обжалваната МЗ с посочено съдържание. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), при така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи: Безспорно е, че с МЗ № ЧР-00-304/18.12.2013 г. Пъшкова е получила задгранично назначение и е определен началния момент на дългосрочното й командироване в гр. Скопие. До издаването на обжалваната МЗ, това назначение не е изпълнено, а дългосрочната й командировка е била предсрочно прекратена със заповедта. Обжалваната МЗ е в предвидената в АПК писмена форма. Издадена е от министъра, който на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 11 ЗДпСл във вр. с чл. 5, ал. 3 от УП ръководи МВнР и управлява човешките му ресурси, издавайки предвидените там правилници, наредби, инструкции и заповеди, поради което тя се явява издадена от компетентен орган. Доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, се преценява от ВАС като частично основателен. Видно от чл. 18, ал. 1 от ЗДпСл, Кариерната комисия в министерството е съвещателен орган към министъра по въпроси на кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията в дипломатическата служба. Предвид характера й на "съвещателен" орган, липсата на произнасяне от нейна страна не съставлява съществено нарушение. Министърът е в правомощие да издава заповеди, касаещи кадровото развитие на служителите в министерството и без да взема становището на тази комисия, но задължително при спазване на нормативните текстове, касаещи решавания със съответния негов акт въпрос. Основателен е обаче този довод в частта му, с която се сочи липсата на мотиви към заповедта. Такива действително липсват изцяло до степен, при която съдът е в невъзможност да провери защо се издава въпросния административен акт и спазен ли е закона при издаването му. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон също се явява основателен. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДпСл, дългосрочната командировка на служител може да се прекрати от министъра само в указани в закона случаи: по писмена молба на служителя (т. 1); по мотивирано предложение на постоянния секретар или на ръководителя на задграничното представителство след обсъждане в Кариерната комисия (т. 2); при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение със служителя (т. 3); при закриване или временно прекратяване на дейността на задграничното представителство (т. 4); при съкращения или промени в длъжностното разписание на представителството (т. 5) и когато служителят не е в състояние да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск по чл. 163, 164, 164а, 165, 167 и 167а от Кодекса на труда (КТ) или поради ползване на отпуск по чл. 162 от КТ повече от три месеца (т. 6). Други причини за предсрочното прекратяване на дългосрочна командировка на служител от МВнР законът не е предвидил. По идентичен начин е решен въпроса и с чл. 25, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.10.2013 г. за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба, обн. ДВ бр. 92 от 22.10.2013 г. (Наредбата): основанията по т. 1, 3, 4 и 5 от закона за дословно повторени, като е добавено едно ново основание - когато служителят бъде обявен за "персона нон грата" или за "нежелан" от приемащата държава. Посоченото в чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДпСл основание, е доразвито в чл. 25, ал. 2 - 6 от Наредбата. Т. е. и двата нормативни акта посочват лимитативно основанията за предсрочно прекратяване на дългосрочните задгранични командировки. В конкретния случай пред ВАС не се представиха доказателства за наличието на което и да било от горепосочените основания за предсрочното прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на Пъшкова в гр. Скопие, Република Македония. Посочените в обжалваната МЗ № ЧР-00-241/26.08.2014 г. правни основания за издаването й - чл. 6, ал. 2, т. 1 и 11 от ЗДпСл и чл. 5, ал. 3 от УП, не са основания за предсрочно прекратяване на дългосрочна задгранична командировка на държавен дипломатически служител. Те касаят общите права на министъра като ръководител на МВнР. При наличието на специални текстове уреждащи въпроса, непосочването на който и да е от тях, не дават възможност на съда да провери фактическите и правни основания на министъра за издаване на акта му. Неоснователен се явява доводът на процесуалния представител на министъра, за недопустимост на обжалването на оспорената МЗ. Същата, дори и да е организационен акт, издаден в пределите на оперативната самостоятелност на министъра и при упражнение на йерархическата му власт, засяга негативно правата и интересите на жалбоподателката. Ноторни са обстоятелствата, че при предстояща дългосрочна командировка, е необходимо и тя е направила сериозна подготовка, вкл. финансови разходи, трансформирали се във финансови загуби. Основателно е и твърдението за причинен емоционален дискомфорт, вкл. и косвено накърняване на доброто й име като дипломатически служител. Т. е. оспорения акт накърнява правата и интересите на Пъшкова, поради което, дори да се квалифицира той като вътрешноведомствен такъв и издаден в пределите на оперативната самостоятелност на министъра, на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията, във вр. с чл. 169, пр. 2 АПК и Решение № 21/26.10.1995 г. по конст. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения, предвид незаконосъобразността на оспорения административен акт и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, същият следва да се отмени. По делото е направено искане от Пъшкова за присъждане на направените от нея разноски. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. В същото време ВАС съобрази, че доказателства за действително направени разноски по делото не са представени, поради което искането се явява недоказано. Липсват такива и за това, че оказаната правна помощ е "безплатна" по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за да може съдът да присъди най-ниското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от закона. Искането по посочената причина следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ВАС