Решение № 13420 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ш., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез адв. Г. Георгиев, срещу решение 8019 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело 879/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 508 от 08.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението като касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба, че решението на съда е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка и не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на търсещия закрила. Иска се отмяна на атакуваното решение. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и намира решението за правилно. Представителят на Върховната прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. А. Ш., гражданин на Руската Федерация, против решение 508 от 08.01.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че кандидатът за статут е напуснал страната си без да е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално, като първоначално е отпътувал за Казахстан, след което е пристигнал легално в България с българска виза и още в същия ден заминал за Румъния. Основната причина, на която се е позовал жалбоподателят е, че има различна гражданска позиция относно войната с Украйна, има близки връзки с украинци, работи в украинска фирма и също така често бива възприеман за [заличен текст], поради начина, по който изглежда. Предвид така установеното първоинстанционният съд е приел, бежанската история на чуждия гражданин не е подкрепена с никакви доказателства, поради което не може да се направи обоснован извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила. Приел е, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Според изложените от съда мотиви, не била установена съществуваща реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя. Той не е бил арестуван или осъждан в Русия, не е бил подлаган на нечовешко или унизително третиране. Административният орган разгледал молбата на чужденеца и от гледна точка на критериите, заложени в решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие, като установил, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут и в тази връзка. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, аргументирани с наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал.1, ал.2 и ал. 9 и по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ /последните се извличат във връзка с представено удостоверение за сключен граждански брак от 29.09.2023г. и наведените твърдения в тази връзка/. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ за бежанци се смятат и хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ. Видно от представените доказателства по делото, за молителя Ш. липсват предпоставки за предоставяне на международна закрила по горецитираната норма семейните връзки не са създадени преди влизането на кандидата на територията на страната. При проведеното на 22.08.2023 г. интервю чуждият гражданин заявява, че не е женен. В регистрационен лист от 14.08.2023 г. също е отбелязано, че е неженен. Данните в регистрационния лист се попълват на базата на подадената от кандидата информация. Видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение за сключен граждански брак от 29.09.2023 г. Ш. е сключил брак с украинска гражданка на територията на Република България в хода на административното производство. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на чуждия гражданин, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че Ш. е сключил брак, доколкото видно от преписката по делото пред АССГ, такова твърдение изобщо не е било навеждано, нито е представено доказателство. Освен това представената регистрационна карта от ДАБ на името на М. К. /съпругата на Ш./ не представлява предоставена международна закрила, а само че лицето е регистрирано в ДАБ. Настоящият съдебен състав счита, че правилно административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Верен е изводът на съда, че не се сочат обстоятелства, свързани с прояви на насилие спрямо чужденецът. За да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, както и невъзможност за достъп на закрила на държавата по произход, което видно от данните, в случая такава опасност не е налице Справка ЦУ-1819 от 21.08.2024 г. Не се констатират съществени противоречия в обясненията на търсещия закрила, но и твърденията на чуждия гражданин са неподкрепени с доказателства, поради обстоятелството, че той не е представил дори такива, които е имал възможност да представи отказал е да каже в коя фирма работи, не е представил банково нареждане, с което да докаже, че е дарявал пари в полза на украинската армия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бежанската история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, Ш. не е членувал в политически организации, не е бил съден или осъждан. Съобщава само, че по време на антиправителствени протести, в които твърди, че е участвал, е направен опит да бъде задържан, но е успял да избяга. От заявеното в молбата за международна закрила и от събраните доказателства по време на интервюто, правилно административният съд е приел, че не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от кандидата опасения за сигурността му по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Както беше отбелязано, търсещият закрила излага единствено твърдения, като дори не представя доказателства, които все пак е обективно възможно да бъдат представени от негова страна. Кандидатът не е положил дори минимални усилия да защити позицията и твърденията си. От интервюто става ясно, че за да уточни датите на протестите, той е направил справка с телефона си, което означава, че най-вероятно той е имал снимки, видеа или някаква друга следа за тези събития. Чуждият гражданин не е представил и банково извлечение, за да докаже, че е правил дарения в полза на украинската армия, както твърди. Обстоятелството, че не желае да спомене в коя украинска фирма работи, защото не се чувства никъде в безопасност, също не би могло да се тълкува в негова полза, защото по този начин фактите, които твърди остават недоказани. Принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване поради неговите убеждения. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са установили, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Визираните в тази норма стандарти не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Липсват и данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, освен че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в Руската Федерация. В тази връзка следва да се посочи, че в Руската Федерация към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. В съответствие с информацията, съдържаща се в справки от 23.01.2024 год. /по адм. преписка/ и от 21.08.2024г. /пред касационната инстанция/ относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация, не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Русия, които да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. Следва да се приеме, че съобразно справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход съгл. § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение