Решение № 13737 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5022/2017 г.

Решение № 13737 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5022/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на МВР (ГД "БОП" - МВР) И. С., против решение № 899 от 16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 9874/2016 г. по описа на Административен съд - София–град, Второ отделение, 39 състав, с което е отменена негова заповед № 1266 з-1630 от 19.09.2016 г. за налагане на Н. В. – разузнавач в сектор 03 "Изпиране на пари и измами с фондове на ЕС" в отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП" - МВР на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че заповедта не съдържа посочване на фактическите основания за издаването й. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед. Не се претендират разноски. Ответникът - Н. В. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни доводи за правилността на оспореното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София – град е заповед № 1266 з-1630 от 19.09.2016 г., издадена от директора на ГД "БОП" - МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Н. В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност разузнавач IV в сектор 03 "Изпиране на пари и измами с фондове на ЕС" в отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП" – МВР. Дисциплинарното производство е започнало по изнесени данни за неправомерни действия на служители в сигнал с вх. № 489702-996/26.04.2016 г. на МВР с приложен аудиозапис на преносим оптичен носител и допълнение с вх. № 489702-1060/04.05.2016 г. на МВР от Н. В. – служител в сектор 03 на отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП". Въз основа на сигнала, министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121 з-588 от 09.06.2016 г. за извършване на проверка. Със заповедта е определен дисциплинарноразследващ орган, срок за извършване на проверката и разпореждане да се изготви справка с резултатите от нея. Със заповед № 8121 К-783 от 02.08.2016 г. министърът на вътрешните работи е удължил с тридесет дни, считано от 08.07.2016 г. срока за извършване на проверката във връзка с докладна записка рег. № 4575 р-715 от 29.07.2016 г. на директора на дирекция "Инспекторат", поради необходимостта от извършване на допълнителни действия по проверката, като резултатите от работата на назначената комисия са обективирани в писмена справка рег. № 4575 р-769 от 05.08.2016 г. След анализ на събраните доказателствата, в справката е прието, че на 25.04.2016 г. инспектор Н. В. – служител в сектор 03 "Изпиране на пари и измами с фондове на ЕС" в отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП", по време на проведена среща в кабинета на комисар П. Г. - началник на отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП", в присъствието на главен инспектор Д. К. и главен инспектор И. С. - началници на сектори към отдела, проявява неуважение към Г., като го репликира, провокира го с действия и изрази, демонстрирайки явно пренебрежение и незачитане на приетите норми за поведение между ръководител и подчинен, с което нарушава разпоредбата на т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г., което съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Не се спори, че служителят е запознат с Етичния кодекс. В. е запознат със справката и направените в нея констатации на 12.09.2016 г., като същият е дал писмено сведение УРИ1266 р-15161/15.09.2016 г. до директора на ГД "БОП" – МВР, по повод извършваната проверка от дирекция "Инспекторат" - МВР, с което административният орган се е запознал, видно от поставената му резолюцията от 15.09.2016 г. В резултат е издадена оспорената заповед, в която са възприети фактическите установявания на дисциплинарноразследващия орган и предложението за налагане на дисциплинарно наказание. В рамките на съдебното дирене, съдът е извършил оглед на представените веществени доказателства - като е разпитал като свидетел бивш служител и колега на жалбоподателя в сектор 03 "Изпиране на пари и измами с фондове на ЕС" в отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП" – МВР, по настоящем служител в ГДНП – И. Б., който както и жалбоподателя и в рамките на дисциплинарното производство, и при разпита пред съда потвърждава тезата на жалбоподателя за създавано напрежение и използване на обидни думи от страна на началник отдел – П. Г., спрямо подчинените му служители. При така установените данни, съдът от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, във изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й, което е преценено като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е приел, че не е спазена нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като наказващият орган не е обективирал точно и конкретно описание на нарушението - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като както в справката, така и в заповедта липсва посочване на фактически основания, както и на доказателства. Дисциплинарният орган не е доказал извършването на нарушението - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, нито от субективна, нито от обективна страна, поради което съдът е приел, че неправилно е приложен материалния закон. Освен това е обсъдил и приложението на нормата на чл. 206, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, като е посочил, че изслушването е само за формално придържане към процедурата, както и не са оценени и обсъдени събраните доказателства. По тези съображения съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на чл. 210, ал. 1, тъй като в заповедта не е посочено в какво се изразява нарушението, липсва описание и индивидуализация на нарушението, което препятства упражняването на правото на защита на наказаното лица, както и извършването на контрол за законосъобразност. Разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От фактическа страна, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не са описани каквито и да са конкретни деяния, които да осъществяват нарушението - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, такива не са посочени, не са събрани и обсъдени доказателства. Правилно съдът е приел, че подобно деяние не е посочено, установено и описано по предвидения от нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР начин, съответно в заповедта липсват мотиви в тази част, което препятства както защитата на наказаното лице, така и проверката за законосъобразност на акта, дължима от съда. Посоченото правилно е квалифицирано като съществено нарушение на изискванията за форма на акта, което е самостоятелно отменително основание за неговата отмяна. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК, като в настоящия случай, както в административна, така и в съдебна фаза на производството, твърдяното от касатора дисциплинарно нарушение остава недоказано. Касационната инстанция намира за правилни и съображенията на съда, че в случая особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила се явява и установеното по категоричен начин обстоятелство, че към момента на даване на писмено сведение УРИ1266 р-15161/15.09.2016 г. до директора на ГД "БОП" – МВР от дисциплинарно привлеченото лице, върху писмо рег. № 4575 р-828 от 11.08.2016 г., от директора на дирекция "Инспекторат" до директорите на ГДБОП, ДПНД, ДКАО, съдържащо приложения - копия на справка рег. № 4575 р-769 от 05.08.2016 г. от извършена проверка от дирекция "Инспекторат" и сигнал с вх. № 489702-996/26.04.2016 г. и допълнение към него с вх. № 489702-1060/04.05.2016 г. от Н. В. – служител в сектор 03 на отдел 04 "Корупция и изпиране на пари" при ГД "БОП" е имало резолюция от дисциплинарнонаказващият орган за изпълнение на констатациите и предположенията по т. 2 от справката и изготвяне на заповед за налагане на предлаганото дисциплинарно наказание "порицание" на г-н Н. В. На практика това отразява предварително взето решение за налагане на дисциплинарно наказание без значение какви ще бъдат обясненията на служителя. Правилно в тази ситуация АССГ е приел, че е налице нарушение на процедурата чл. 206 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Съвкупността от събраните доказателства, следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано и дава превес на обратното. Решаващият състав намира, че в конкретния случай такава преценка не е извършвана. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответника по касация. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,