Решение № 674 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2012 г.

Решение № 674 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Милен Владимиров Грънчаров от гр. Русе, против решение № 6/14.03.2012 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 579/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЦР-153/25.11.2011 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Надстройка", находящ се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1894, по плана на гр. Русе, община Русе, област Русе, с административен адрес ул. "Любен Каравелов" № 1. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответната страна Началника на РДНСК - Северен централен район, не взема становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна - издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процедурата по констатиране незаконността на извършеното строителство, както и при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Обсъдени са представените доказателства от оспорващия във връзка с извършеното от него строителство и е счетено, че е налице незаконен строеж, тъй като за него няма изискващите се одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че през 2004 г. оспорващият е извършил строеж, представляващ надстройка на съществуваща законно изградена жилищна сграда, като е изпълнена монолитна конструкция, с носещи стоманобетонови колони, греди и плоча на кота + 7.75 м. Това обстоятелство е изрично заявено от жалбоподателя в нотариална заверена декларация рег. № 1626/22.06.2011 г. Извършеното обосновано и правилно в съответствие с материалния закон е квалифицирано от административния орган и от съда като надстройка, тъй като представлява реална част от строеж, обособена в самостоятелен обект, като функционалното му предназначение е без правно значение. За тази надстройка касаторът няма изискващите се одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, доколкото с оглед времето на извършването му не може да бъде търпим строеж. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,