Решение № 6117 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2013 г.

Решение № 6117 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила определение № 13520 от 30.10.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 12800/2012 г., с което е оставено в сила определение № 1491 от 17.09.2012 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 505/2012 г. Молителят Димитър Георгиев Димитров от гр. Ахелой счита, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК и се позовава на приложени към молбата 11 броя писмени доказателства. Молителят оспорва изводите на съда за процесуална недопустимост на жалбата му, развива подробни доводи за неправилност на горепосочените определения и твърди, че е налице отказ от правосъдие. Според молителя, ако бяха взети предвид посочените писмени доказателства Административният съд - Бургас и Върховният административен съд би следвало да приемат, че е налице мълчалив отказ, да го отменят и да уважат исканията му като основателни и доказани. Ответникът - кметът на община Поморие оспорва молбата чрез упълномощен юрисконсулт Х. Япаджиева, която с писмен отговор пледира за отхвърляне на искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира молбата на Димитър Георгиев Димитров от гр. Ахелой за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледано по същество искането за отмяна на влязло в сила определение е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Молбата за отмяна е подадена по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, които две разпоредби регламентират две самостоятелни основания за отмяна. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителят е приложил към искането си 11 броя документа, по отношение на които не твърди, че са нови, а напротив, заявява, че ги е представил при досегашното разглеждането на спора. Настоящият съдебен състав констатира, че част от приложените към молбата документи се намират в адм. д. № 505/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, а именно: Жалба вх. № 94-Д-218/12.11.2010 г. от Димитър Димитров до кмета на община Поморие е приложена на лист 54 от горепосоченото дело; Молба вх. № 94-Д-18/23.01.2012 г. от Димитър Димитров до кмета на община Поморие е на л. 121 и на л. 131 от същото дело; Заявление вх. № 94-Д-18/23.01.2012 г., нов вх. № на заявление вх. № 94-Д-118/1.07.2010 г. - на л. 123 от същото дело; Жалба вх. № 94-Д-44/21.02.2012 г., чрез кмета на община Поморие до БАС, по която е образувано адм. д. № 505/2012 г. - на л. 3 - 5 по същото дело; Определение № 1491/17.09.2012 г. по адм. д. № 505/2012 г. - на л. 160 - 162 от същото дело; Частна жалба вх. № 7264/5.10.2012 г. чрез БАС до ВАС - на л. 2 - 6 от адм. д. № 12800/2012 г. по описа на Върховния административен съд; Определение № 13520/30.10.2012 г. по адм. д. № 12800/2012 г. - на л. 7 от адм. д. № 12800/2012 г.; Писмен отговор изх. № 95/10.05.2011 г. на кмета на гр. Ахелой до Бургаския областен управител - на л. 58 - 59 от адм. д. № 505/2012 г. Следователно всички гореописани документи са приложени и са приети по адм. д. № 505/2012 г. и по адм. д. № 12800/2012 г., по които са произнесени атакуваните определения и са съобразени от съдебните състави, които са постановили влезлите в сила съдебни актове, поради което изброените документи нямат характер на нови писмени доказателства или на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Към молбата за отмяна, която е предмет на настоящото производство, са приложени и три документа, които не се намират в горепосочените административни дела: Писмо изх. № 94-Д-242/28.12.2011 г., Писмо изх. № 94-00-76 (4)/6.06.2011 г. на Бургаския областен управител до Димитър Димитров с приложен писмен отговор на кмета на гр. Ахелой и Протокол от съдебно заседание на 23.01.2012 г. по адм. д. № 1151/2011 г. Решаващият петчленен състав счита, че горепосочените две писма също не са нови доказателства, тъй като са придружителни писма и не съдържат данни от значение за съществото на спора. Освен това тези две писма са от 2011 г. и са били известни на страната при разглеждане на делото. Те са получени от молителя преди произнасяне на атакуваното определение № 13520 от 30.10.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 12800/2012 г. и ако молителят е считал, че са от съществено значение за изхода на спора, е следвало да ги представи при разглеждане на делото. Аналогично е положението с приложения към молбата за отмяна Протокол от съдебно заседание на 23.01.2012 г. по адм. д. № 1151/2011 г., относно който настоящият съдебен състав намира, че също е бил известен на страната, защото от текста му е видно, че Димитър Георгиев Димитров се е явил лично в това съдебно заседание, проведено на 23.01.2012 г. и молителят е имал възможност да го представи на съда при разглеждане на адм. д. № 505/2012 г. и на адм. д. № 12800/2012 г. По отношение на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК, петчленният съдебен състав на Върховния административен съд счита, че също не е приложима, защото молителят не заявява, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Твърдението на молителя е в смисъл, че е налице отказ от правосъдие и ако Административният съд - Бургас и Върховният административен съд бяха разгледали делото по същество, би следвало да приемат, че е налице мълчалив отказ, да го отменят и да уважат исканията му като основателни и доказани. Молителят подробно оспорва изводите на Административен съд - Бургас и на тричленния състав на Върховния административен съд за процесуална недопустимост на жалбата му и развива тезата, че атакуваните определения са неправилни и незаконосъобразни. Изложените доводи на молителя срещу изводите в атакуваните определения не следва да се разглеждат в това производство, защото съобразно нормата на чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни и горепосочените определения са влезли в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице сочените от молителя основания за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, което налага отхвърляне искането на Димитър Георгиев Димитров. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК молителят следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия