Решение № 13555 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2014 г.

Решение № 13555 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бурденис-93" ООД - гр. Свиленград с посочен съдебен адрес в гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Борислав Стоянов срещу решение № 2748/02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1820/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 261204058/01.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 506/21.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 41 402,85 лв. и лихви - 3 588,64 лв. за данъчни периоди на месеците декември 2011 г., януари, март, април, май и юли 2012 г. за доставки на охладено пилешко месо от доставчиците "Марива 8207" ЕООД, "Пираня груп" ЕООД и "Роял експорт" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е игнорирал всички писмени документи, обективиращи факта на получаване на стоките. Касаторът изразява несъгласие и с мотивите на съда, относно това, че нямало данни за лицето, подписало придружителното писмо на представените по време на ревизията писмени документи, тъй като тази констатация противоречи на процесуалния закон - заверените копия съгласно чл. 183 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК са годни доказателства до оборване на неговата формална доказателствена сила по съответния съдебен ред. Подробни съображения относно оплакванията на каса тора за приетото от съда, че е налице липса на доставките на охладено пилешко месо са изложени в касационната жалба и в голямата си част те са свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства по отделните доставки от посочените доставчици. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение за отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Борислав Стоянов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Доставките от доставчиците "Марива 8207" ЕООД, "Пираня груп" ЕООД и "Роял експорт" ЕООД се отнасят до охладено пилешко месо. Според съда приходните органи законосъобразно са отказали правото на данъчен кредит, тъй като не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. и чл. 25 ЗДДС поради това, че не е доказана реалността на процесните доставки. Относно данните по делото, включително и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за реализация на последващи доставки, съдът е приел, че не са безспорно доказателство за реално извършване на доставките по процесните фактури, за които се претендира правото на данъчен кредит, тъй като не съществува пряка и непосредствена връзка между страните по фактурите по предходната и по последващата доставка. Обжалваното решение е неправилно. Фактическата обстановка по делото правилно е установена и спор по нея не съществува между страните. От нея се установява, че доставчикът "Марива 8207" ЕООД е издал на касатора 7 бр. фактури за доставки на охладено пилешко месо, като още в ревизионното производство са представени спесификации от доставчика, както и такива от предходния доставчик Cedrob Sa, протоколи за получени стоки, стокови разписки и счетоводни разпечатки, както и допълнително доставчикът е представил и протоколи от ДВСК, фактури за наем, банкови извлечения и др. Относно доставчика "Пираня груп" ЕООД са представени освен фактура и спесификация от посочения доставчик, спесификации от предходния доставчик Cedrob Sa, стокова разписка и счетоводни разпечатки, а в писмени обяснения е посочено, че транспортът е за сметка на доставчика и стоките са доставени до предприятието на получателя "Бурденис-93" ООД. Представени са и ЧМР, протоколи от ДВСК, както и че стоката от Полша е пристигнала и е разтоварена в склад на "Пираня груп" ЕООД с превозно средство с чужда регистрация VE 822 VK/VE 992 VK. Относно доставчика "Роял експорт" ЕООД по време на ревизията същият е представил освен фактурите, за които е установено, че са осчетоводени от него, така и приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки. В декларация на доставчика е посочено, че предходен доставчик е "Трейд груп строй" ЕООД и те заедно ползват една и съща складова база и международният транспорт доставя стоката до склада, където се приема след съставяне на необходимите документи и със същия транспорт се е предавала на "Бурденис-93" ООД, както и че товаро-разтоварните дейности са извършени с мотокар, предоставен от наемодателя "Фриго сток" ЕООД. При ревизията е установено от насрещна проверка на предходния доставчик "Трейд груп строй" ЕООД, че той не е предоставил на ревизиращите органи документи за транспортиране на стоките, както и за товаро-разтоварните работи. Относно обезпечеността на доставките, ревизията е установила, че прекият доставчик е сключил трудови договори с двама работници на длъжност "продавач-консултанти", а "Трейд груп строй" ЕООД - четири трудови договори на длъжност "секретар", "продавач-консултант" и "анализатор проучване на пазари". От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът неправилно е направил извод, че е налице несъответствие в номера на транспортното средство по фактура и по спесификация, както и за придружител на стоката по спесификация и по стокова разписка, в датата на фактурата, спесификацията и протокола за получени суровини и храни от животински продукти. Реалността на доставките на стоки наистина е основополагаща, за да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Тази реалност се доказва, когато по категоричен начин се установи, че стоката е прехвърлена от доставчика на получателя, който ще упражни правото на данъчен кредит. По действащия ЗДДС се изисква да се докаже доставката между прекия доставчик и получател, а не се изследват предходните доставчици. Това е така, защото в ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. не съществува аналогична разпоредба като тази на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.). Съобразно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) техническата, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците не може да бъде задължение на получателя да ги доказва, тъй като не може да се изисква от него да притежава документи, които се намират при доставчиците. Още по-малко такова задължение да му се вменява и по отношение на предходните доставчици. По делото от преките доставчици в хода на ревизионното производство освен фактурите, издадени на "Бурденис-93" ООД, са представени и приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, спесификации, включително и ЧМР от предходния доставчик Cedrob Sa и спесификации от ДВСК, предвид че стоката е охладено пилешко месо. Тези доказателства като частни документи не са оспорени в съдебното производство от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Те, преценени в съвкупност с всички доказателства по делото водят до извод, че доставките, по които ревизираното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит са реално осъществени. В ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. произходът на стоките не е предпоставка за законосъобразното упражняване от получателя на доставките на правото на данъчен кредит за разлика от отменения ЗДДС, който действаше до посочената дата. Следователно, в тежест на получателя по доставките е, да докаже, че той действително е получил стоките от своя пряк доставчик и това е достатъчно за него да се приеме, че законосъобразно е упражнил правото на данъчен кредит. ЗДДС, в сила от 01.07.2007 г. изисква за доказване реалността на доставката да са налице категорични доказателства за осъществяване на пряката, но не и на предходните доставки. Такива изисквания законодателят беше въвел в отменения ЗДДС с разпоредбата на чл. 65, но аналогична разпоредба в сега действащия закон липсва, поради което задължението на получателя като лице, претендиращо материалното право на данъчен кредит, е да докаже извършването на пряката, но не и на предходните доставки. Въпреки това по делото съществуват достатъчно доказателства относно реалността не само на преките, но и на предходните доставки - фактури, ЧМР за предходните доставки от Полша, спесификации, данни за международния превоз - регистрационен номер и шофьор и др. Неправилно съдът е подкрепил констатациите в ревизионния акт относно авторството на придружителните писма, адресирани от преките доставчици до приходните органи, с които са представени доказателства и това в никакъв случай не може да рефлектира отрицателно върху правната сфера на получателя по доставките във връзка с упражняване от него на посоченото материално право. В правомощията на приходните органи е било да изяснят кои са авторите на придружителните писма, но в никакъв начин неизясняването на това обстоятелство не води до непризнаване доказателствената сила на документите, които са представени с тях. Относно установените от ревизията несъответствия в документи, които са възприети от съда, настоящият съдебен състав счита, че такова несъответствие не се установява. Обстоятелството, че преките доставчици са внесли по-малко стоки от Полша, от това, което впоследствие са продали на ревизирания субект е доказателство за това, че преките доставчици са притежавали достатъчно от стоката, за да може да извършат доставка към "Бурденис-93" ООД. Относно стоковите разписки, те наистина доказват предаването на стоките, тъй като са подписани за предал, съответно приел и съдържат данни за превозното средство, а и са придружени от спесификации. Относно транспортирането на стоките, няма спор между страните по делото, че то е за сметка на доставчиците. В такъв случай не може да се вменява в тежест на получателя на стоките да доказва извършването на транспорта, макар че в случая са налице достатъчно доказателства за това, нито относно наличието или не на кадрова обезпеченост на своите доставчици. От писмените обяснения на доставчиците със същия транспорт, с който стоките са докарани по предходните доставки от Полша е извършен и вътрешния транспорт до "Бурденис-93" ООД. Не рефлектира върху реалността на доставките и посочването на различни мерни единици за стоките от Полша и за вътрешните доставки между преките доставчици и касатора. От една страна приходните органи твърдят, че по предходните доставки количествата от процесните стоки са много по-големи от тези, които са доставени на касатора, а от друга възразяват, че по предходните доставчици количествата са в палети, а по преките доставки - в килограми, което показва един формален подход на приходната администрация при преценка на доказателствата, което прави и изложените констатации в ревизионния акт необосновани. Като косвено доказателство, че процесните доставки от преките доставчици до касатора са реално осъществени, са и последващите доставки от касатора към негови клиенти на готова продукция от стоките. Това се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза, която е констатирала заприходяване по с/ка 303 "Готова продукция", което означава, че всички стоки са влезли в производство и към края на всеки месец е било налице нулево салдо, което според вещото лице означава, че цялата продукция е реализирана. Относно складирането на стоките в нает от доставчиците склад от "Фриго Сток" неправилно съдът отново се е позовал на констатациите от ревизията, че са представени договори за наем до 31.12.2010 г., тъй като за тези взаимоотношения с наемодателя не може да отговаря получателя на стоките. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че по делото е доказано реалното получаване на процесните стоки - охладено пилешко месо по преките доставки на доставчиците "Марива 8207" ЕООД, "Пираня груп" ЕООД и "Роял експорт" ЕООД на "Бурденис-93" ООД, поради което за последният са налице положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 25 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС за законосъобразното упражняване на данъчен кредит по тези доставки. В този смисъл решението на първоинстанционния съд е неправилно и са налице сочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което бъде отменен като незаконосъобразен РА № 261204058/01.03.2013 г. за непризнато право на "Бурденис-93" ООД на данъчен кредит в размер на 41 402,85 лв. и лихви - 3 588,64 лв. за данъчни периоди на месеците декември 2011 г., януари, март, април, май и юли 2012 г. за доставки на охладено пилешко месо от посочените доставчици. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора следва да му се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 2 050 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение