Решение № 6937 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4487/2010 г.

Решение № 6937 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4487/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния му представител юрк. Телбизова срещу решение № 1430 от 4.02.2010 г. по адм. д. № 8661 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено решение по т. 5 от Протокол от 25.05.2009 г. на тръжна комисия, утвърден от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което не е допуснат до участие в търг за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост кандидат № 3 "Йоана транспорт" - ЕООД - София. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че жалбата е допустима. В т. 9.12 от тръжната комисия е просрочено, че следва да бъде представено удостоверение за липса на публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК - за юридическите лица и едноличните търговци, което означава, че следва да бъде представено удостоверение, издадено от органа по приходите по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Същото не може да бъде заместено от удостоверение, издадено от Агенцията за държавни вземания. Претендира се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Йоана транспорт" - ЕООД - София. Ответната страна по касационната жалба - "Йоана транспорт" - ЕООД - София оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Мосинов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, Четвърто отделение е приел, че е сезиран с жалба срещу Протокол от 25.05.2009 г. на тръжната комисия, която е провела търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, с който е взето решение за недопускане до участие на кандидат № 3 "Йоана транспорт" - ЕООД - София. Това решение е утвърдено от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и има характер на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, независимо че в жалбата се заявява, че се обжалват действията на комисията. За жалбоподателя е налице правен интерес от обжалването на административния акт и жалбата е в срок, поради което е допустима. Съдът е приел също така, че разгледана по същество е основателна, като е изложил следните съображения: В чл. 162, ал. 2, т. т. от 1 до 8 от ДОПК са изброени публичните вземания, които са държавни и общински вземания. Същите се установяват от различни органи и в кодекса не е посочен един орган, който е компетентен да издаде удостоверение за липсата на публични задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Неоснователен е доводът на ответника, че става въпрос за удостоверение, издадено от органа по приходите по реда на чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Изискване за представяне на такова удостоверение се съдържа в т. 9.4.1. от тръжната документация и то се отнася само до физическите лица, които не са регистрирани като еднолични търговци. Представеното удостоверение от Агенцията за държавни вземания - изх. № С-24-00-186/16.05.09 г. установява липсата на такива задължения. Поради това, не е налице нередовност на документите на кандидата и решението за недопускането му до участие е незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. В жалбата си до съда жалбоподателят твърди, че обжалва действията на комисията по провеждане на търга и след като решението на комисията е обективирано в Протокол от 25.05.2009 г., правилно тричленният състав на ВАС е приел, че се обжалва именно това решение. Същото представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с което се засягат права на дружеството и за него е налице правен интерес от обжалването му. Според настоящия Петчленен състав на ВАС, Първа колегия, правилно е прието в обжалваното решение, че ако изискването в тръжната документация е било да се представи удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, каквито са твърденията на касатора, то е следвало това да бъде ясно посочено, както е направено по отношение на физическите лица, които не са регистрирани като еднолични търговци. С удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК органът по приходите удостоверява наличието или липсата на задължения, които намират отражение в данъчно-осигурителната сметка и са изброени в чл. 87, ал. 2 от ДОПК. Освен това, съгласно чл. 87, ал. 6 от ДОПК, в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове. Според чл. 167 от ДОПК в редакцията към 2009 г., публичните изпълнители, осъществяват действията по принудителното изпълнение на публичните вземания. Съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз основа на: 1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано; 5. влязло в сила наказателно постановление; 6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г.) влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка; 7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван; 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано. От изложеното следва, че издаденото от АДВ удостоверение удостоверява липсата на по-голям кръг задължения от изброените в чл. 162, ал. 2 от ДОПК, отколкото удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и следва да се приеме, че изискването на т. 9.12. от тръжната документация е изпълнено от страна на дружеството, което е подало документи за участие в търга. С оглед на изложеното, решението на Върховния административен съд, Четвърто отделение - № 1430 от 4.02.2010 г., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,