Решение № 1370 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2009 г.

Решение № 1370 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Министерството на вътрешните работи - Дирекция "Миграция" гр. София срещу решение № 544 от 1.04.2009 г. по адм. д. № 2429/2008 г. на Административен съд Варна, Трето отделение, ХХХII състав, в частта, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Алла Емануилова Гигова сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед № 2004000193 от 9.12.2004 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция", и е осъдено да й заплати сумата 900 лева, представляваща направените разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Алла Емануилова Гигова с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Алла Емануилова Гигова сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед № 2004000193/9.12.2004 г., издаден от Директора на Дирекция "Миграция", и е осъдено да й заплати сумата 900 лева, представляваща направените разноски по делото. Претенцията в останалата й част до размер на сумата 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. По делото правилно е прието, че исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. За да се реализира отговорността на държавата за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх и унижение, представляващи пряка и непосредствена последица от издаването на заповед № 2004000193/9.12.2004 г. на Директора на Дирекция "Миграция", която е отменена по съответния ред с влязло в сила решение от 29.12.2006 г. по адм. д. № 3413/2006 г. на Софийски градски съд. При тези данни и при положение, че не са налице посочените касационни основания, решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложения първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение