Решение № 8952 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2011 г.

Решение № 8952 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Георги Любомиров Бойков, от гр. София, против решение № 2017 от 29.04.2011 г., постановено по адм. д. № 985/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и излага доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът - старши юрисконсулт в дирекция "Правни дейности" на министерството на правосъдието не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георги Любомиров Бойков против писмо изх. № 95-00-50/7.01.2011 г. на старши юрисконсулт в дирекция "Правни дейности" на министерството на правосъдието, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от 16.12.2010 г., подадено от Бойчев. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. Обжалваното решение е валидно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдия Славина Владова, която е постановила и обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Ето защо твърденията за касатора за нищожност на обжалваното решение, са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Георги Любомиров Бойков е поискал достъп до обществена информация, като е заявил, че желае да му бъде предоставена възможност да се запознае с документите по административна преписка между министерството на правосъдието и Столична община, съответно с изх. № 03-00/2010 г. и вх. № 0414-4/2010 г., както и да му бъдат представени заверени копия на хартиен носител на всички документи от цитираната административна преписка. Към заявлението заявителят е приложил писмо изх. № 03-00-6/22.01.2010 г. от исканата административна преписка. С обжалваният административен акт задълженият субект е уведомил заявителя, че с цитираното писмо министерството на правосъдието иска от кмета на Столична община информация относно наличие на реституционни претенции по отношение на имот частна общинска собственост с оглед изграждане на нова сграда за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура, както и дали същият имот е предмет на спорове за граници. Посочено е, че е получен отговор от Столична община, с което същата уведомява министерството на правосъдието, че с решение на СОС е одобрен план за застрояване и регулация, като в имота е предвидено изграждане на административен комплекс на Столична община, обществен гараж и трафопост. Решението на общинския съвет е обжалвано и е образувано адм. д. № 5229/2009 г. по описа на Административен съд София - град. По делото е установено, че жалбоподател по посоченото дело е и Георги Любомиров Бойков. С оглед на така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае до служебна информация е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неправилно съдът е приел, че в случая исканата информация не е обществена, а след това е посочил, че същата има служебен характер, но тава не се е отразило върху крайният извод на съда за неоснователност на оспорването. Съгласно Глава първа, Раздел II на ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като правилото на чл. 11 от ЗДОИ регламентира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. От събраните по делото доказателства е установено, че исканата информация касае преговори между Министерството на правосъдието и Столична община за прехвърляне на конкретен имот от общината за Министерството на правосъдието, поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В случая се касае именно до позиции и преговори относно безвъзмездното прехвърляне на имота от Столична община на министерството на правосъдието, поради което е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма. Законосъобразно съдът е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба на закона във чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. По делото не са налице доказателства за наличие на такъв интерес. Водената кореспонденция между администрациите не може да доведе до разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, тъй като е относима за имот частна общинска собственост и евентуалното му безвъзмездно прехвърляне на министерството на правосъдието. С оглед на изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,