Решение № 13990 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2015 г.

Решение № 13990 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби, подени от директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП и от "Контракт Гама" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Стойчев. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП обжалва решение № 4242/18.06.2015 постановено по адм. д. № 4827/2014 по описа на Административен съд - гр. София град, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2041306252 от 10.12.2013 г., издаден от С. Т. К., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София и А. А. Н., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 594/03.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури № 351/26.05.2010 г. и № 450/30.06.2010 г., издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, заедно с начислените лихви за забава, както и на определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 860,90 лв., за 2011 г. в размер на 1 721,78 лв. и за 2012 г. в размер на 1 721,78 лв., заедно с начислените лихви за забава. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно е отменен ревизионният акт. Моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Контракт Гама" ЕООД, ЕИК 121365730 чрез процесуалния му представител адв. Стойчев обжалва решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата му против РА. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата му срещу процесния РА в частта отношение на фактура № 531/01.11.2012 г., издадена от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД. В касационната жалба сe съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на друго решение, отменящо съответната част от РА, както и за присъждане на разноски. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на двете КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на заявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Касационните жалби са процесуално допустими, разгледани по същество и двете са неоснователни. С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд - София град е отменил Ревизионен акт № 2041306252 от 10.12.2013 г., издаден от С. Т. К., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София и А. А. Н., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 594/03.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури № 351/26.05.2010 г. и № 450/30.06.2010 г., издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, заедно с начислените лихви за забава, както и на определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 860,90 лв., за 2011 г. в размер на 1 721,78 лв. и за 2012 г. в размер на 1 721,78 лв., заедно с начислените лихви за забава. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. В мотивите на решението подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства и констатациите на съдебно техническата експертиза, договорените между страните услуги - строително-монтажни дейности извършени по фактури № 351/26.05.2010 г. и № 450/30.06.2010 г., са реално изпълнени. Относно определените задължения по ЗДДС, е приел, че с РА незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. с разходите за амортизации на нематериалните активи, придобити в резултат на доставките по посочените две фактури. За да откаже правото на данъчен кредит по отношение на фактура № 531/01.11.2012 г., издадена от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено от ревизиращите органи по несъмнен начин, че е издадена след датата на прекратяване на регистрацията на доставчика по ЗДДС, считано от 09.11.2010 г. и не е включена в дневника му за продажби. По жалбата на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Оплакванията са неоснователни. Правилно е приел първостепенният съд, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства и констатациите на съдебно техническата експертиза, наличието на реално извършени доставки на услуги от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД по фактури № 351/26.05.2010 г. и № 450/30.06.2010 г. е доказано. От представените по делото доказателства се установява, че договорените между страните услуги - строително-монтажни дейности, са реално изпълнени. Това обстоятелство се установява от представените по делото протоколи акт обр. 19, с които е констатирано извършването на подробно описани по вид, количество и стойност строително-ремонтни дейности, на обекта, нает от жалбоподателя съгласно договор за наем от 01.11.2007 г. и допълнително споразумение от 01.02.2010 г. Издадените от доставчика фактури съответстват по стойност с представените договори и протоколи за приемане на извършени СМР. Към фактури № 351/26.05.2010 г. и № 450/30.06.2010 г. са приложени фискални бонове, издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, неоспорени от ответника, удостоверяващи извършено плащане в брой. Не се доказва, че фискалните бонове не отговарят на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., или че са издадени от нерегистриран ЕКАФП. Установено е в хода на ревизията, че доставчикът е разполагал с наети лица по трудово правоотношение. Констатирано е от ревизиращите органи, че фактурите са осчетоводени от ревизираното лице по сметка 219 - Други дълготрайни нематериални активи. За законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по една облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Относно установените задължения по реда на ЗКПО: Първоинстанционният съд правилно е приел, че с РА незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. с разходите за амортизации на нематериалните активи, придобити в резултат на доставките по посочените две фактури. В случая не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като доставките по фактури № 351/26.05.2010 г. и № 450/30.06.2010 г., издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, са реално изпълнени. С оглед изложеното, решението в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По жалбата на "Гамма Дизайн" ООД Касаторът изразява доводи, че решението в отхвърлителната част е постановено в противоречие с материалния закон и практиката на СЕС, съгласно която дерегистрацията на доставчика не е пречка да се признае данъчен кредит на получателя по доставката. Оплакванията са неоснователни. По отношение на фактура № 531/01.11.2012 г., издадена от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД е установено от ревизиращите органи по несъмнен начин, че е издадена след датата на прекратяване на регистрацията на доставчика по ЗДДС, считано от 09.11.2010 г. и не е включена в дневника му за продажби. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че следователно по тази доставка не са налице основните предпоставки за възникване правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - услугата да е получена по облагаема доставка и от доставчик - регистрирано по този закон лице. Поради това, с РА законосъобразно е отказан данъчен кредит по посочената фактура, а жалбата в тази част като неоснователна е отхвърлена. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по едната касационна жалба следва да се заплатят направените пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 1065.35 лв. съобразно уважената част. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,