Решение № 7077 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2011 г.

Решение № 7077 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие", представляван от Румен Порожанов - Изпълнителен директор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ива Зарева, против решение от 11.05.2011 г. по адм. дело № 8236/2010 г. на Административен съд - София град, 38 състав, с което е отменена заповед № 01-РД/3147 от 06.10.2010 г. Касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и въз основа на подробно изложени аргументи. От ответника - Кмета на Община Брезово, чрез пълномощника му адвокат Никола Атанасов Коцелов е постъпило писмено Становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена в законния срок и е неоснователна. Неверни са твърденията на касатора, че процесният проект не води до постигане на нито една от целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 25/2008 г. Проектът предвижда захранване на сгради с ел. енергия от ВЕИ, които са общинска собственост, в съответствие с целите по наредбата. Още повече, че в самата наредба е предвидено финансиране на дейности по изграждане и рехабилитация на мощности за ел. енергия за сгради, общинска собственост и предоставящи обществени услуги. Административният орган неправилно преценява необходимостта от проектирана централа като сравнява стойностите на консумираната и прогнозираната енергия, вместо да сравни техните количества, без да дава пояснения как е получил стойността на прогнозираната енергия. Правилно съдът е приел, че в оспорения акт не са посочени правните основания за издаването му. Неоснователни са твърденията, че проектът не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Неоснователни са твърденията за генериране на приходи от страна на общината, поради това, че не са сравнявани обемите електроенергия. Неоснователни са доводите за противоречие на проекта с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата по съображенията, изложени в решението на съда. Същите са законосъобразни и в съответствие със законовите разпоредби и не са налице касационни основания. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 25.05.2011 г., видно от приложената по делото "разписка", от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2264 от 11.05.2011 г. по административно дело № 8236/2010 г., в производство по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 38 състав ОТМЕНЯ заповед № 01-РД/3147 от 06.10.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ВРЪЩА административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при нарушения на материално-правните разпоредби. На първо място е констатирал, че в административния акт не са посочени правните основания за издаването му. Общо е посочено в мотивите, че проектът не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 25, а тази разпоредба не кореспондира с изложеното от ответника - липса на пряка връзка между сградите и централата, както и генериране на приходи от централата. Съдът е приел още, че административният орган неправилно преценява необходимостта от проектираната централа като сравнява стойностите на консумираната и прогнозираната енергия, вместо да сравни техните количества. Освен това неправилно е приел, че договорът за присъединяване по съществото си представлява договор за изкупуване на енергията. Съдът се е позовал на Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (обн. ДВ, бр. 64 от 17.08.2010 г.), където са уредени видовете договори на пазара на електрическата енергия и е посочил, че договорът за достъп и пренос на електрическата енергия чрез енергоразпределителната мрежа и договорът за изкупуване на електрическата енергия са два отделни правни инструмента (чл. 11, т. 3 и т. 4 и чл. 196, ал. 1). С първия договор се уреждат условията по използване на електроразпределителната мрежа за пренасяне на електрическата енергия и затова не е необходимо между общинските сгради и фотоволтаичната централа да съществува непосредствена и пряка връзка. Съдът е цитирал отменения, но приложим за процесния период Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, според чл. 9, т. 4 и чл. 13, ал. 3 от който присъединяването на производители на електроенергия от ВЕИ към енергоразпределителната мрежа е задължително, като новият Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г.) също предвижда ред за присъединяване към електроразпределителната мрежа - чл. 23, както и ред за изкупуване на енергията - чл. 31 и затова съдът е счел за необоснован извода на административния орган, че сключвайки договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, жалбоподателят е целял формиране на печалба. Съдът е изложил съображения и относно наведените в хода на производството доводи на ответника за противоречие на проекта с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 25 и е приел, че също са неоснователни, тъй като изискването да не се генерират приходи не се отнася за проектите на общините, а е поставено като едно от условията за кандидатите - юридически лица с нестопанска цел и за читалищата, наред с условието да са регистрирани в обществен интерес. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Административен съд София - град (АССГ) заповед № 01 - РД/3147 от 6.10.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се отказва да бъде финансирано подаденото от Община Брезово заявление с идентификационен номер - № 16/321/00764, на стойност 3 654 955,75 лева. Видно от приложеното в административната преписка ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ по мярка 321 - основни услуги за населението и икономиката в селските райони, от 14.09.2009 г., проектът на кандидата Община Брезово, област Пловдив е с наименование "Подобряване на енергийната ефективност в община Брезово, чрез изграждане на фотоволтаична инсталация". Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и НАРЕДБА № 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Посоченото правно основание - чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) касае компетентността на органа за издаване на такива актове, към което за прецизност е следвало да се добави още и чл. 20а от ЗПЗП. От НАРЕДБА № 25/29.07.2008 г. няма посочени конкретни разпоредби, а само в мотивите за отказа административният орган е цитирал чл. 4, ал. 1, т. 5, според който текст "Финансова помощ се предоставя за инвестиции в инфраструктура, обзавеждане и/или оборудване за "изграждане или рехабилитация и оборудване на инсталации/мощности за производство на топлинна и/или електрическа енергия за сгради общинска собственост и/или сгради, които предоставят различни обществени услуги, от възобновяеми енергийни източници; изграждане на разпределителна мрежа за биогорива или произведена от биомаса или други възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) топлинна/електрическа енергия", като е счел, че има несъответствие с тези изисквания. От описанието на изложените мотиви могат да се извлекат две фактически обстоятелства за отказа. Първото е, че е сключен предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение", който по същество е счетен за предварителен договор за изкупуване на енергията, съгласно който присъединяването трябва да стане в съществуващ ЖР стълб № 36, ВЛ 20 kV... на електроразпределителното дружество, без да има пряка връзка с общинската сграда или сграда, която предоставя обществени услуги. Другата причина за отказа е формирана на база на изчисления за прогнозно производство на електроенергия в левова стойност за изкупна цена, като е направен извод за генерирани приходи. Настоящият състав намира, че не е налице несъответствие с единствената цитирана от административния орган разпоредба от Наредба № 25 от 29.07.2008 г., а именно на чл. 4, ал. 1, т. 5. Първо, административният орган е дал неправилна правна квалификация на сключения договор между Община Брезово и "ЕВН България Електроразпределение" АД, който, видно и от наименованието му, и от съдържанието му се отнася за присъединяване на фотоволтаичната електрическа централа към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" на точно определено място (ЖР стълб № 36, ВЛ 20 kV "Бойчо") към съществуващата мрежа. Не се касае за другия вид договор - за изкупуване на енергията. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е направил разграничение между двата вида договори. От друга страна, след като вече има сключен договор за присъединяване, ако от фотоволтаичната централа се произведе по-голямо количество ел. енергия от необходимата за задоволяване на нуждите на общинските сгради, то тази излишна енергия не може да бъде съхранявана в складове или бази, а отива в преносната мрежа и задължително следва да бъде изкупена от електроразпределителното дружество, защото е произведена от възобновяем енергиен източник. А след като се изкупува срещу заплащане, то неминуемо общината ще формира приходи от продажбата на електроенергията. При това положение изходът би бил от изградената фотоволтаична инсталация директно да се захранват обектите на общината със собствени ел. мрежи без посредничество на националната електроразпределителна мрежа чрез посочения железорешетъчен стълб за присъединяване, което обаче поставя в неблагоприятно положение общината в случай, че се произведе по-малко от планираното количество ел. енергия, освен ако не се направи захранване чрез т. н. двоен въвод - и от собствен източник, и от националната ел. мрежа. Според писмото на Директора на Дирекция "Развитие на селските райони" в Министерство на земеделието и храните с № 07-427 от 1.06.2009 г., не е допустимо прогнозното производство на енергия от ВЕИ да надхвърля настоящото потребление на сгради общинска собственост и/или сгради, които предоставят различни обществени услуги, следователно изчисленията следва да бъдат направени на база количество произведена ел. енергия, а не на база нейната цена, както неправилно е процедирал административният орган във втората частта на отказа си. По принцип правното основание за отказ за финансиране е наличие на някоя от хипотезите на чл. 30 от Наредбата, но както се установи по-горе, липсва цитиране на тази разпоредба в издадената заповед № 1 - РД/3147 от 06.10.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Пълномощникът на ответника се позовава на чл. 7 от Наредба № 25/29.07.2008 г., но едва в хода на производството пред АССГ. Тъй като такова правно основание за отказ няма посочено в заповедта, съдът не е трябвало да го обсъжда, защото на практика административният орган дописва мотивите си за отказа впоследствие, което е недопустимо. Освен това, в чл. 7 от наредбата има няколко алинеи. Дори и да се приеме, че в ал. 1 се съдържа забрана за общините да генерират приходи, както за юридическите лица с нестопанска цел и за читалищата, то това не е основание за отказ, а касае размера на финансовата помощ. Втората алинея предвижда финансова помощ в размер на 70 % от общите допустими разходи за проекти извън случаите на ал. 1, което означава, че дори и общината да генерира приходи от продажбата на произведено свръх прогнозата количество ел. енергия, то помощта, която се отпуска няма да е сто процента, а 70 %. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 25/29.07.2008 г. изрично допуска възможността общините да бъдат подпомогнати за проекти по чл. 4, ал. 1, т. 5, поради което възражението на ответника - административен орган, че проекта не води до постигането на нито една от целите, заложени в чл. 2 от наредбата, е неоснователно. Обжалваната заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е мотивирана и това е достатъчно основание тя да бъде отменена. Липсата на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместена нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции. Като е отменил заповедта и е върнал преписката за ново разглеждане, Административен съд София - град е постановил обосновано и съобразено с материалния закон съдебно решение. Не се констатират твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи и решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила, като при издаването на новия административен акт се вземат предвид и изложените в настоящото решение допълнителни мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,