Решение № 14787 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2020 г.

Решение № 14787 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО, район "Витоша", срещу решение № 779/10.02.2020 г. по адм. д. № 5596/2019 г. на Административен съд София-град, 56-ти състав, с искане за отмяната му като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и действителното фактическо положение, като вместо това се отмени процесната заповед № 18-3089/21.03.2019 г. на Н-ка на СГКК София-град за изменение на КК и КР на гр. София, р-н "Витоша", в ущърб на правото на собственост на общината. Твърди се, че в съдебния акт неправилно е прието, че не е налице спор за материално право, което е законово регламентирано основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за отказ за допускане на заявеното изменение. Административният орган, издал оспорената заповед, не е изразил становище по касационната жалба. Ответната страна - Ц. Сачанска я счита неоснователна и недоказана, настоява решението, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. В депозирания отговор по жалбата са наведени доводи, че не се сочат конкретни оплаквания за неправилност на съдебния акт, а такива за незаконосъобразност на заповедта. Съдът е обсъдил всички относими по спора въпроси, включително и липсата на спор за материално право и изводите му са обосновани и правилни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящият състав на Второ отделение на ВАС съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на кмета на район "Витоша"- СО, против заповед на Н-ка на СГКК София-град, за изменение на КК и КР на гр. София, /одобрена със заповед от 17.10.2012 г./ с която, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР, е одобрено изменение на КК и КР на гр. София, р-н "Витоша", състоящо се в нанасяне на нов обект: ПИ с идентификатор 68134.1933.9000, с площ от 80 кв. м., начин на трайно ползване: средно застрояване, промяна на границите на съществуващ обект: ПИ с идентификатор 68134.1933.2058, посредством намаляване площта му от 2753 кв. м., на 2673 кв. м., с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на СО, промени в данните за собственост на имот с идентификатор 68134.1933.9000, собственост на Ц. Сачанска. Позовавайки се на доказателствата по делото, включително и неоспорената СТЕ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в производство по изменение на одобрена КК, от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална компетентност съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, без наличие на допуснати при постановяването й нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Прието е за установено обективно несъответствие между отразеното в одобрената КК и действителното положение на имота към момента на одобряването й, т. е. налице са непълноти и грешки по дефиницията на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, тъй като: имот с идентификатор 68134.1933.1237, съставлява част от имот № 1237 по действащия КП преди одобряването на КК, който по приложените нотариален акт и комбинирана скица, е с площ от 400 кв. м. С план за регулация, одобрен със заповед на Гл. Архитект на София от 1999 г. и утвърден с решение на СОС по Протокол № 56/06.08.2003 г., за част от ПИ 1237 е образуван УПИ Х-1237, кв. 51, с площ 320 кв. м., а останалата част от 80 кв. м. попада в новопредвидена улица от о. т. 171 до о. т. 170 А, съгласно действащия РП от 1999 г. За този РП съдът е посочил, че няма пряко отчуждително действие, с него не се променят автоматично границите на собственост върху даден имот, без да е проведена предвидената специална процедура по отчуждаване /чл. 95 ЗТСУ отм., респ. чл. 205 и сл. ЗУТ след 31.03.2001 г./ - с издаване на заповед, сключване на договор за прехвърляне на собственост и заплащане на обезщетение, за да се счита приложена регулацията - § 22, ал. 1, т. 1 ПР ЗУТ и ТР № 3/1993 г. ОСГК на ВС. Затова, след като за СО липсват установяващи правото на собственост документи, противно на твърдението в жалбата, не е налице и спор за материално право. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства, включително от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено несъответствие на документа за собственост на имот с идентификатор 68134.1933.9000, собственост на Ц. Сачанска и отразеното в одобрената КК и регистър, законосъобразно отстранимо по приложения в заповедта ред. Съдът обосновано е приел, че засегнатата с плана част от имота не е била прехвърляна в полза на общината, отчуждителни процедури на са провеждани, обезщетение не е изплащано, т. е. се налага изводът, че ПУП по отношение на регулацията не е приложен, за да се променят границите на собственост в полза на СО, както сочи касаторът. Ирелевантен е фактът, че улицата и тротоарите са изпълнени, а намаляването с 80 кв. м. на площта на имота и подаването на жалба не са достатъчно основание за основателност на твърденията - Столична община реално не противопоставя свои собственически права, конкуриращи се титули за собственост, за да се приеме наличие на спор за материално право, което да е основание за отказ по подаденото искане. С оглед изложеното, неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209 АПК. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на предвиденото в чл. 35 АПК. Съдебният акт е обоснован, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. При този изход на процеса, поисканите от касационния жалбоподател разноски не се следват, а ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,