Решение № 5722 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2013 г.

Решение № 5722 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация-Перник" АД против решение № 4148/20.06.2013 г., постановено по адм. д. 10710/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № Т-47-0443/03.08.2012 г., издадено от началника Митница Столична, потвърдено с Решение № 525/11.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 4148/20.06.2013 г., постановено по адм. д. 10710/2012 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Топлофикация-Перник"АД против Решение за отказ за издаване УОАКП № Т-47-0443/03.08.2012 г., издадено от началника Митница Столична, потвърдено с Решение № 525/11.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на императивните правни норми. Съдът е изложил мотиви, според които при наличие на публични задължения "Топлофикация Перник" АД не отговаря на формалните изисквания на чл. 24а, ал. 6, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), поради което и правилно не й е издадено УОАКП. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., приложимата редакция към издаване на решение от 03.08.2012 г. на началника на Митница Столична) удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което: 1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация; 3. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за престъпление от общ характер; б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 4. няма ликвидни и изискуеми публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; 5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение; 6. разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и използват енергийните продукти. По делото е установено по категоричен начин с писмени доказателства (удостоверение от 18.07.2012 г. на ТД на НАП - София-ГДО), че "Топлофикация Перник"АД има ликвидни и изискуеми вземания в размер на 3906120,80 лв., формирани от неизпълнени задължения за заплащане на различни по вид данъци, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, професионален пенсионен фонд и лихви. Следователно правилно и обосновано АССГ е приел, че наличието на тези задължения означава неизпълнение на изискването на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. АССГ правилно е преценил, че изискванията на закона са императивни и кумулативни, поради което и административният орган при условията на обвързана компетентност е следвало да откаже издаването на УОАКП. Правилно административният съд е приел, че от цитираното удостоверението на ТД на НАП се установява, че "Топлофикация Перник"АД има данъчни задължения, описани в удостоверението по основание и размер. Обстоятелството, че данъчните задължения са "стари" и "Топлофикация Перник"АД регулярно изпълнява нововъзникналите си задължения, разрешено й е да извършва неотложни плащания не може да бъде разглеждано като заместващо изпълнение на условието по чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС. Преценката относно съразмерността и необходимостта от изпълнение на това условие спрямо всички лица, които иска да им бъде предоставен статут на освободен от акциз краен потребител, е осъществена от законодателят при въвеждането му като нормативно изискване. Целесъобразността на това изискване и съпоставянето на баланса на интересите на фиска и частноправния субект с оглед начина на формулиране на правната норма не може да бъдат разглеждани като основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Наличието на данъчни задължения е пречка за издаване на УОАКП. Обстоятелството, че заявителят вече е притежавал УОАКП и подаденото искане е за издаване на ново УОАКП не променя нормативните изисквания към лицата, на които да бъде признат такъв статут. Касаторът е направил искане за издаване на УОАКП, което е разгледано от компетентния орган и правилно е преценено, че не отговаря на нормативните изисквания. Причините за отправяне на такова искане и действието на предходно УОАКП не са предмет на съдебен контрол в настоящото производство, поради което и не са обсъждани от решаващият съд. Предмет на съдебно обжалване е конкретен административен акт, издаден по изрично искане на "Топлофикация Перник"АД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи разноски в размер на 350 лв. юрисконсултско възнаграждение за цялото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение