Решение № 10666 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на община Мизия, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител срещу решение 437 от 19.12.2023 год. по адм.д. 568/2023 год. по описа на Административен съд Враца. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Съдът неправилно приел, че са нарушени разпоредбите на чл.73 от ЗУСЕФСУ, както и чл.21, ал.15 от ЗОП, тъй като в случая взаимосвързани дейности със сходен предмет били само услугите по изготвяне на проекта и упражняването на авторски надзор, като сборът от стойностите на договорите за всеки обект попадали в праговете на чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП. Счита, че към момента на възлагане на услугите за проектиране възложителят не е бил обвързан с административния орган, като Договорът за безвъзмездна финансова помощ 06/07/2/0/0695 е бил подписан едва на 27.10.2017г., респ. органът не е разполагал с правомощия да осъществява контрол върху тези услуги. Намира, че процедурите по авторски надзор били проведени законосъобразно по реда на чл.191 от ЗОП, поради което изводите на първоинстанционния съд за наличие на нарушения на чл.21, ал.15 от ЗОП били погрешни. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отменено процесното РФК. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителя на Върховната прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд Враца е било образувано по жалба на община Мизия против решение за определяне на финансова корекция 03-РД/3802 от 10.08.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е наложена финансова корекция в размер на 25% от поисканите за възстановяване разходи на стойност 10 884,74 лв. без ДДС по договор 06/07/2/0/0695 от 25.10.2017г. с предмет "Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа община Мизия /включва път VRC1110, път VRC2108, път VRC2111 и път VRC1109 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С обжалваното решение 437 от 19.12.2023 год. по адм.д. 568/2023 год. Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му не било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно бил приложен и материалният закон. Съдът е приел за правилни изводите на управляващия орган за наличие на нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, изразяващо се в разделянето на една обществена поръчка на части, с което е приложен ред за възлагане за по-ниски стойности. Съдът е установил, че община Мизия е възложила директно услуга по изготвяне на работни проекти за рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, в резултат на които са сключени: 1. Договор от 31.08.2016 г. с предмет "Изготвяне на проект/фаза работен проект/ за "Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа- община Мизия /включва път VRC1110, път VRC2108 и път VRC2111 с изпълнител "Стефстрой 2010" ЕООД на стойност 2 500. 00 лв. без ДДС и 2. Договор от 01.07.2016 г. с предмет "Изготвяне на проект/фаза работен проект/ за "Рехабилитация и реконструкция на общински път VRC1109/10142/ //-15, Алтимир-Мизия/Крушовица//-община Мизия с изпълнител "Стройнорм " ЕООД на стойност 1 666, 67 лв. без ДДС. Впоследствие на 14.11.2017г., възложителят е изпратил покани по реда на чл.191, ал.1, т.2 от ЗОП на тези две дружества, като автори на изработените работни проекти, да представят оферти за авторски надзор, като от същите са ги представили. По тези оферти били сключени: 1/Договор 2 от 06.07.2018 г. с предмет "Изпълнение на авторски надзор на обект "Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа-община Мизия път VRC1110, път VRC2108 и път VRC2111 с изпълнител "Стефтрой 2010" ЕООД на стойност 26 000. 00 лв. без ДДС и 2. Договор 3 от 06.07.2018 г. с предмет "Изпълнение на авторски надзор на обект "Рехабилитация и реконструкция на общински път VRC1109 с изпълнител "Стройнорм" ЕООД на стойност 14 000 лв. без ДДС. Съдът е отбелязал, че след извършена проверка от страна на ИА Сертификационен Одит на средствата от Европейските Земеделски Фондове по проведените обществени поръчки са установени допуснати от общината възложител нарушения на ЗОП, като резултатите от проверката се съдържат в Годишен доклад изпратен на ЕК на 15.02.2022 г., като са налице направени констатации в констатация 4 от доклада. Съдът посочил, че общия сбор по четирите горепосочени договора е 44166,67 лв. и възложителя е следвало да проведе събиране на оферти с обява, по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП. Вместо това при разделяне стойността на поръчка на 4 части, стойността е паднала под праговете по чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП, което позволило на възложителя да се извърши директно договаряне с авторите на вече изработените проекти на основание чл.191, ал.1, т.2 от ЗОП. За да се обоснове, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗУТ. От анализа й е стигнал до извод, че авторският надзор се извършва от проектанта и затова този, който е спечелил поръчката за изработване на работен проект, следва да осъществи и авторския надзор и макар технически да проектирането и авторския надзор да са отделни дейности, то те са неразривно свързани и в случая касаят еднородни услуги. Съдът е преценил, че макар двете дейности да са извършени в различен период от време, по своята същност те представляват части на един общ процес и е следвало да бъдат обявени с една обществена поръчка. С разделянето на поръчката на две части бенефициерът допуснал нарушение на чл.21, ал.15 от ЗОП. По отношение на размера на финансовата корекция съдът е приел, че в съответствие с Раздел I, т. 2, буква "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, при незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/услуги/доставки на части-наличие на нередност, описана в буква "а", но е налице публичност за разделените части от поръчката с други подходящи средства за публичност, при условията по т. 1, буква "б" от Приложение 1, правилно бил приложен предвиденият размер от 25 %, като било изследвано и финансовото отражение на нарушението върху средствата от ЕСИФ. Предвид естеството на нарушенията, правилно административният орган приложил пропорционалния метод. Обжалваното решение е неправилно. Съдът е изяснил релевантните по делото факти, но въз основа на тях е достигнал до необоснован извод за правилност и законосъобразност на оспорения пред него административен акт и за неоснователност на депозираната срещу него жалба. Необоснована е преценката, че в хода на административното производство не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са увредили интересите на жалбоподателя. Административният орган, а в последствие и съда не са взели предвид изяснени и съществени за производството обстоятелства, свързани с времевия период на изпълнение на отделните дейности от бенефициента по сключения административен договор за финансиране. Следва да се сподели становището, че проектирането и авторският надзор са отделни дейности, които не се извършват едновременно, но чрез които се осъществява една и съща услуга, поради което при определянето на ред за възлагане следва да се има предвид не само стойността на проектирането, а и на надзорната функция. Разпоредбите на чл. 162, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията предвиждат, че авторският надзор по време на строителството се осъществява от проектанта въз основа на договор с възложителя, като предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект се вписват в заповедната книга и са задължителни за останалите участници в строителството. Това обвързва възложителя при обявяване на обществена поръчка за изготвяне на технически проект на обект да включи и прогнозната стойност за осъществяване на авторския надзор, предвид факта, че двете дейности са свързани, тъй като извършването на едната е невъзможно без извършването на другата. Анализът на цитираните разпоредби води до извода, че авторският надзор се извършва от проектанта и за това този, който е спечелил поръчката за изработване на работен проект, следва да осъществи и авторския надзор. В настоящия случай е от съществено значение моментът на осъществяване от страна на Общината на дейностите по процесните две обществени поръчки. Към момента на сключване на договор с предмет "Изготвяне на проект/фаза работен проект/ за "Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа- община Мизия /включва път VRC1110, път VRC2108 и път VRC2111 с изпълнител "Стефстрой 2010" ЕООД на стойност 2 500 лв. без ДДС и договор с предмет "Изготвяне на проект/фаза работен проект/ за "Рехабилитация и реконструкция на общински път VRC1109/10142/ //-15, Алтимир-Мизия/Крушовица//-община Мизия с изпълнител "Стройнорм " ЕООД на стойност 1666,67 лв. без ДДС, съответно 31.08.2016 г. и 01.07.2016 г., възложителят не е бил страна по договор с административния орган за финансиране с европейски средства. Едва след сключване на такъв договор между Община Мизия и ДФ Земеделие РА на 25.10.2017 година с 06/07/2/0/00695, за бенефициера са възникнали правомощия по проверка и контрол върху начина на разходване на предоставения на бенефициента финансов ресурс за изпълнение на конкретни дейности. След като към датата на сключване на договора за финансиране ДФ Земеделие е разполагал с информация за вече проведени и приключили процедури по възлагане на дейности на "Стройнорм" ЕООД и "Стефстрой 2010" ЕООД, то той е бил наясно и с необходимостта от последващото финансиране на процедури за осъществяване на авторски надзор при изпълнение на сключените през 2016 година договори с двете дружества, както и с невъзможността от провеждане на една процедура за възлагане на обществена поръчка за всички включени във финансирането дейности. При тези данни следва да се достигне до единствено възможния в случая извод, че в качеството си страна по договор за финансиране Община Мизия не е нарушила изискванията на чл. 21 ал.15 във вр. с чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, т.е. не е налице нередност по т. 2 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Към датата на вземане на решението за разделяне на поръчките, Община Мизия не е била страна по договор за финансиране по конкретната програма, а именно към този момент дейностите по проектиране и авторски надзор са били предстоящи и са можели да бъдат обявени с общ предмет. Към 2017 г. е възникнала необходимост от провеждане на процедура по осъществяване на авторски надзор при изпълнение на двата проекта за рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на Община Мизия, за които са били сключени договори през 2016 г. и именно това е предмета на процедурите, проведени след 14.11.2017 г. /датата на изпращане на покани до "Стройнорм" ЕООД и "Стефстрой 2010" ЕООД /. С така предприетите действие е съобразено изискването на чл. 162, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, авторският надзор при строителството да се извършва от проектанта. Предвид описаното настоящият съдебен състав намира, че установените в хода на административното производство и проверени от съда факти, не са интерпретирани правилно, което е довело до незаконосъобразно прилагане на съответстващите материалноправни норми, а това от своя страна е довело и до постановяване на незаконосъобразно решение. Оспорения съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който да се отмени Решение за определяне на финансова корекция 03-РД/3802 от 10.08.2023 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие РА. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане за присъждане на направените в производството разноски е основателно, поради което следва да му бъдат присъдени разноски съобразно приложения списък в размер на 1680,04 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение