Решение № 6354 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2017 г.

Решение № 6354 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. К. Р. чрез процесуален представител адвокат И. Б. срещу решение № 88/21.02.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 856/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012-12-131+1 от 25.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане ПР2140-23-314 от 10.09.2016 г. на ръководителя "ОП", с което е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето не отгововаря на условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и по чл. 68, ал. 1-3 КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон, като от съдържанието на жалбата се извлича и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до необснован извод от фактическа страна във връзка с условията на труд през периода 7.12.1978 г. - 23.06.1981 г. на длъжност "бояджия" в цех "Фургони" на "Ч." ООД гр. П.. Поддържа се, че при невъзможност да бъдат събрани писмени доказателства, несъществуващи не по вина на жалбаподателя, съдът е следвало да допусне гласни доказателства във връзка с установяването на условията на труд, от които факти да се изведе правен извод за категорията труд в спорния период в хипотезата на т. 15 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отменен/. При отказ на това искане е налице нарушение на съдопроизводствените правила отразило се на установяване на фактите от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Постъпило е допълнение към жалбата от адвокат Добрев, с която поддържа доводите в първотначалната жалба и се излагат допълнителни. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стагж и възраст. Спорен въпрос е категорията осигурителен стаж в периода 7.12.1978 г. - 23.06.1981 г. на длъжност "бояджия" в цех на "Ч." ЕООД за производство на метални фургони. Претенцията на жалбоподателя е този период да бъде зачетен от втора категория в хипотезата и с приложението на т. 15 от ПКТП отм. Съгласно този текст от втора категория е трудът на бояджии, шприцьори и помощник шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Административният орган е приел, че такива условия на труд не се установяват от доказателствата по административната преписка. Съдът във връзка с този спорен въпрос е назначил, приел и изслушал заключение на съдебно техническа експертиза като е приел, че събраните доказателства установяват трета категория труд. За друг извод от фактическа и правна страна не съществуват официални писмени доказателства от които да се направи категоричен извод относно уславията на труд и веществата с които е работил жалбоподателят за да се приложи разпоредбата на т. 15 от ПКТП отм. При отказ за допускане на гласни доказателства за установяване на условията на труд съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В административната преписка се установява, както и от доказателствата, събрани от съда, че работата на жалбоподателя като бояджия е била извършвана в специален цех за производство на метални фургони, които са били боядисвани с блажни бои и техните разтворители. Във връзка с тази дейност не са запазени доказателства от осигурителя с какви материали се е извършвало боядисването, какъв е технологичния процес и каква е била интензивността на въздействието на тези материали. Вещото лице в заключението си е посочило, че стандартното боядисване с блажни бои е свързано и с употреба на органични разтворители и различни видове бои, но по делото не са представени като несъществуващи доказателства за тези процеси. В този смисъл е представено на л. 71 от делото потвърждение от дружеството правоприемник на осигурителя, че не притежава записи и данни, че лицето е работило с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. По делото е безспорно, че жалбоподателят е работил в обособен цех в бригада от бояджии в "Ч." ООД гр. П. с което се опоровергава информацията, че не е работил в обособен цех или звено. Останало е неустановено от фактическа страна с какви материали /бои и разтворители/ е извършвано боядисването на металните фургони за да се изведе правния извод за вида категория на труда в хипотезата на т. 15 от ПКТП отм. Недопускането на гласни доказателства за тези факти, които са извън забраната по чл. 104, ал. 10 КСО при безспорен факт, че липсват всякакви други доказателства за тези факти е нарушение, което наляга отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Такова искане е било направено от жалбоподателя и отхвърлено, с което спорът е разрешен и при наличие на основания за отмяна при необоснованост и нарушение на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд шесто отделение