Решение № 387 от 1.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2008 г.

Решение № 387 от 1.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на А. В. Ш. от гр. П. срещу въззивно решение № I* от 13.12.2007 г. по в.гр.д. № 225/07 г. на Бургаския окръжен съд в уважителната му част. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 68 от 20.05.04 г. по гр.д. № 18/04 г. на П. районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на А. В. Ш., че К. Т. Х. е собственик на трактор "В" с рама № 4* и двигател № ****. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че ищецът в първоинстанционното производство К. Х. не е придобил правото на собственост върху процесния трактор въз основа на представения по делото договор от 12.07.2001 г., сключен между него като купувач и лицето В. И. М. като продавач, тъй като същият е с мощност на двигателя малко над 18 кW и съгласно чл. 12 ЗРКЗГТ договорът е следвало да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а в случая такава е била направена само на подписа на продавача, той е придобил собствеността по силата на сключения в предписаната от закона форма в хода на процеса договор за покупко-продажба от 25.09.07 г., който факт съдът е взел предвид съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводите на касатора, че процесният трактор е бил закупен от страните още през 1999 г. и се е ползвал от тях до 8.02.2002 г., когато същият е изплатил дела на ищеца и съсобствеността между тях е ликвидирана не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Обстоятелството, че тракторът е "закупен" през 1999 г. с устен договор е правно ирелевантно, тъй като съгласно чл. 12 ЗРКЗГТ договорът е следвало да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите (в същата форма е следвало да бъде сключен и договорът за доброволна делба - чл. 35, ал. 1 ЗС) и следователно устният договор е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не е могъл да прехвърли правото на собственост. Ето защо събраните в тази насока доказателства са неотносими към предмета на спора. С оглед на казаното неоснователен е и доводът, че сключеният в хода на процеса договор за покупко-продажба от 25.09.07 г. не е могъл да прехвърли права, тъй като към тази дата изключителен собственик на трактора по силата на покупката от 1999 г. и делбата от 2002 г. е бил жалбоподателят, като без значение за този извод са обстоятелствата, че през 1999 г. същият го е застраховал, а през 2003 г. го е регистрирал на свое име, доколкото, нито сключването на застраховката "автокаско", нито регистрацията водят до прехвърляне на вещни права. Същото се отнася и за факта, че при регистрацията тракторът е получил нов регистрационен номер. Или в заключение, предвид данните по делото, че продавачът по договора от 25.09.07 г. В. М. е придобил правото на собственост върху процесния трактор през 1997 г. и при липсата на данни до тогава същият да се е разпоредил валидно с него, респ. правото на собственост да е придобито от жалбоподателя или от трето лице на оригинерно основание, въззивният съд правилно е приел, че по силата на договора за покупко-продажба от посочената дата понастоящем негов собственик е ищецът. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) жалбоподателят следва де бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.