Решение № 2778 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1278/2019 г.

Решение № 2778 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1278/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 138 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 165 по описа на Административен съд Силистра за 2018 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие материалния закон и събраните по делото доказателства и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, свързани с невъзможността на административния орган да формира преценка относно доказателствената стойност на представени пред него документи, удостоверяващи право на ползване на заявена за подпомагане земя. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната по делото страна разноски. Ответната по жалбата страна - ЕТ "ЗДП- Пулев- К. Пулев" намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество и претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Производството пред Административен съд Силистра е образувано по жалба на ЕТ "ЗДП- Пулев- К. Пулев" с ЕИК 828043710 срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/5837/08.08.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оспорения пред съда акт е отказано изплащане са суми за подпомагане по мярка 213 "Плащания по "Натура 2000" и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи" за кампания 2014 г. по повод на заявление на жалбоподателя за подпомагане по "Натура 2000" поради налична разлика между декларирана и установена площ на БЗС, възлизаща общо на 75, 45 ха. Със същия акт е наложена на жалбоподателя санкция за бъдещ периода по "Натура 2000" в размер на 12543, 03 лв. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, уведомителното писмо изх. № 01-6500/5837/08.08.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е отменено, а преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по същество, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски в размер на 1250 лв. За да се произнесе, първоинстанционният съдебен състав е приел за установено, че жалбоподателят оспорва констатациите, съдържащи се в мотивите на уведомителното писмо, само относно три парцела с идентификационни номера от ИСАК № 53494-590-22-6 с площ 26, 1 ха, № 53494-590-22-5 с площ 25, 27 ха и № 53494-590-22-4 с площ 24,14 ха, които са части от имот № 019001, ЕКАТТЕ 12022, местността "Коджа кору", землището на с. Вокил, общ. Дулово, обл. Силистра. Установено е, че по отношение на тях, отказът за оторизация на суми за подпомагане се дължи само и единствено на двойното заявяване на парцелите за подпомагане. Безспорно е установено, че тези три парцела са били заявени за подпомагане както от жалбоподателя, така и от ЕТ "М. – 87 – Н. Присадашка". В хода на наказателно производство е установено, че ЕТ "М. – 87 – Н. Присадашка" е твърдял наличието на права върху процесните парцели по силата на аренден договор, но е укрило обстоятелства, свързани с прекратяването му преди релевантния за административното производство период – 2014 година. Жалбоподателят ЕТ "ЗДП- Пулев- К. Пулев" представил доказателства за действащ договор за наем върху процесните имоти, както и доказателства за изплащана въз основа на него наемна цена от 2012 до 2014 година. При така установеното съдът е приел, че пред административния орган са представени доказателства за правото на жалбоподателя да ползва процесните имоти, а от там и при наличието на останалите изискуеми по закон обстоятелства да получи търсеното финансиране. Несъобразяването с описаните по – горе обстоятелства довело до неправилно приложение на материалния закон, а от там до необходимост от отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства, вързани с възможността и необходимостта от прилагане от страна на административния орган, издал оспореното Уведомително писмо на разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5/27.02.2009 г. В редакцията към датата на издаване на акта/ за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно която Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия за площите, за които е доказано правно основание за ползване. В правомощията на решаващия орган е да откаже изплащане на търсеното финансиране по отношение на площи, заявени от повече от един заявител, но единствено и само след приключване на процедура по изясняване на съществуването на претендираните от тях права. За установяване на релевантните за правилното му и мотивирано произнасяне обстоятелства, законодателят е регламентирал нарочна процедура по чл. 17, ал. 1 – 6 от Наредба № 5 от 2009 г., при която се дава възможност за представяне на доказателства, удостоверяващи правата на заявителите върху застъпващите се площи. В хода на същата се дава възможност за представяне на декларации и доказателства, установяващи правата на всеки от заявителите. Отказ по отношение и на двамата /или повече/ е допустим единствено и само тогава, когато всеки от тях е удостоверил наличието на самостоятелни права и не е в правомощията на конкретната администрация да прецени кои от тях са приоритетни и изключват възможността за удовлетворяване на претенцията на другия или другите заявители. Правилно е твърдението на касационния жалбоподател, че не е в неговите правомощия да се произнася при наличието на спор за материално право, но такъв ще е налице тогава, когато са представени изрядни от външна страна доказателства за правата на конкуриращи се за ползване на финансова помощ за едни и същи имоти лица, а данни за наличието на такива в конкретния случай липсват. Пълната липса на предприети от административния орган действия по изясняване на принадлежността на правото за финансиране на който и да е от двамата заявители, обезсмисля предвидената от законодателя процедура за представяне на доказателства за наличието на претендираните от заинтересованите лица права. В конкретния случай, при наличието на безспорни доказателства за надлежно прекратяване на договора за аренда върху процесните имоти, представено от ЕТ "М. – 87 – Н. Присадашка", считано от м. 12.2013 г., т. е. за установена по безспорен и категоричен начин липса на правно основание на това лице да търси финансиране за тях, тъй като не е ползвател на същите по смисъла на приложимата Наредба, първоинстанционният съдебен състав правилно е преценил, че постановения по отношение на ЕТ "ЗДП- Пулев- К. Пулев" отказ за изплащане на суми по подаденото от него заявление за подпомагане за 2014 г. не е съобразен с приложимите материално правни норми, което води до неговата незаконосъобразност на това основание. Предвид описаното следва да се приеме, че оспорения пред настоящата съдебна инстанция акт е правилен и обоснован. Поради липсата на твърдяните в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, същата следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора, се явява неоснователно предявеното процесуалния представител на ДФЗ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Основателно е искането от ответната по касационната жалба страна за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, но единствено пред настоящата инстанция. С оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение, същото следва да се намали на предвидения в закона минимум от 500 лева. Производството не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и претенцията за присъждане на сума в размер на 1600 лева е неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,