Решение № 7806 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2015 г.
ВАСVIII отделение28.06.2016 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 132/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7806 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 198/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 132/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което по жалба на "ПР И." ЕООД, гр. П. е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-15-1401003-091- 01/20.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта му, потвърдена с Решение № 59/3.02.2015 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ град В. Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 4300 лв и е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на посочената сума и лихви в размер на 1158,47 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения при прилагането на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е счел, че изцяло са изпълнени всички императивни изисквания на ЗКПО и са налице условията по чл. 167, ал. 1 от същия закон за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Изтъкват се и нарушения на чл. 189, ал. 2, т. 4 и чл. 173, ал. 1 ЗКПО. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 1205,84 лв. Ответникът "ПР И." ЕООД, гр. П. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира следното: Първоинстанционният съд е констатирал, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, като за 2011 г. е подал ГДД, в която е декларирал приходи в размер на 1977808,93 лева, разходи в размер на 1764226,09 лева, данъчна печалба 213582,84 лева, дължим корпоративен данък в размер на 21358,28 лева, от който преотстъпен данък в размер на 7659,00 лева и корпоративен данък за внасяне в размер на 13699,28 лева. Дружеството е ползвало преференциите, дадени в чл. 189б ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на 60 % от дължимия за съответната година корпоративен данък от данъчната печалба. През 2012 г. е инвестирало средства в нов култиватор "Селви 7", чиято стойност без ДДС възлиза на 8600,00 лева, заведен като ДМА. По тези факти не се спори. За да определят допълнителен корпоративен данък в размер от 4300 лв, органите по приходите са счели, че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО, а именно- преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на активите, в които е инвестиран. Съдът е счел, че размерът на преотстъпения данък е поставен от законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които е възможно едва след подаването на ГДД. Според съда, неинвестирането в пълен размер на декларирания за преотстъпване корпоративен данък не може да влече след себе си последици от изцяло отказване на посоченото данъчно облекчение. По тези съображения е отменил РА. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след събиране на относимите доказателства, въз основа на което са направени обосновани правни изводи и правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Алинея две на посечения текст въвежда кумулативни условия за възникване на правото на преотстъпване на данък. Страните спорят относно наличието на едно от тези условия, а именно това по чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО - преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Основната предпоставка за възникване на правото на преотстъпване на корпоративен данък е преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; Страните не спорят, че сумата от 8600 лв без ДДС е вложена в актив - земеделска техника, необходима за извършване на дейност по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, а именно такава по производство на непреработена растителна продукция. Видно от нормата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, признаването на декларирания размер на преотстъпения данък е поставен от законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които се осъществява едва след подаването на ГДД. Правилно е тълкуването на нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО, дадено от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че инвестираната в земеделска техника сума не надвишава два пъти стойността на декларирания за преотстъпване данък не води до възникване на основание за пълен отказ на правото на преотстъпване, а само до възникване на основание преотстъпеният данък да бъде намален до размер от 50 % от инвестицията. Така направеното тълкуване не е разширително. Напротив, доводите на органите по приходите почиват на рестриктивно тълкуване, при което от правната норма се извлича смисъл, който не е вложен в нея. Не би могло да се приеме, че целта на законодателя е да постави в неравностойно положение земеделските производители, които, например поради финансова невъзможност, не са могли да вложат в земеделска техника двойният размер на декларирания за преотстъпване данък, а по-малка сума. Разумът на закона и справедливостта изискват в този случай да бъде признато правото на преотстъпване на данъка до размер от 1/2 от реалната инвестиция. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗКПО не води до по-различни изводи от вече изложените. Тя предвижда, че когато не са изпълнени изискванията за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал. Именно тази разпоредба се прилага в случая за разликата между сумата от 4300 лв, която следва да бъде призната за размер на преотстъпения данък, и пълния размер на декларирания данък за преотстъпване - 7659 лв. Ревизираното лице не спори, че тази разлика, в размер на 3359,09 лв следва да бъде заплатена от него за 2011 г. като дължима. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства е доказано изпълнението на предписаните от ЗКПО предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 4300 лв, който е на стойност под 60 на сто от корпоративния данък на ревизираното лице за 2011 г., за придобитата от него при условията на чл. 189б от ЗКПО нова земеделска техника. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение