Решение № 11802 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ю. Енев от гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 432 от 26.01.2023 г., постановено по адм. д. 10140/2019 г. по описа на Административен съд - София град.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, в резултат на което погрешно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността му в качеството му на управител на "Елена Трейд" ЕООД. Акцентира, че липсва изискуемата се каузална връзка между неговите действия и намаляване на имуществото на дружеството, както и задълбочена преценка на констатацията на публичния изпълнител, че дружеството е в невъзможност да погаси публичните си задължения. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град / АССГ/ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22002218004438-091-001/10.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1056/20.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ НАП, с който на основание чл. 19 ДОПК е ангажирана отговорността на Ю. Енев за задължения на управляваното от него Елена Трейд" ЕООД, както следва: ДДС за данъчни периоди: м. 08. 2013г. - м. 01.2014г.; в общ размер на 135 363,61 лева -главница и лихви за забава, възлизащи на 72718,32 лева; корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 67693,69 лева главница и лихви за забава -33 924,64 лева; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.07.2013 г.-30.11.2013 г.;01.01.2014г.-31.07.2014г.; 01.09.2014г. - 31.07.2016г. и за вноски за ДООч, УПФ и ЗО за периодите 01.07.2013г.31.07.2014г. и 01.09.2014г. - 31.07.2016г., ведно със съответните лихви за забава.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна:

Ревизираното лице е управител на Елена Трейд ЕООД от 09.07.2013 г. до 29.03.2017 г. Отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана за конкретизираните непогасени задължения на дружеството, декларирани с декларации обр.6 и установени с влязъл в сила Ревизионен акт Р-22221015002682-091-001/25.11.2015г.

За неплатените от Елена Трейд ЕООД публични задължения е образувано изпълнително дело 160011853/2016 г., по което дългът е категоризиран като трудно събираем.

В хода на ревизията е установено, че Ю. Енев, в качеството си на управител, е теглил периодично през ревизираните с горепосочения РА периоди големи суми от сметката на управляваното от него дружество в общ размер от 381 260 лв., без да е представил доказателства, че паричните средства са послужили за търговската дейност.

При тези релевантни факти и обстоятелства приходните органи са приели, че поведението на управителя Енев е причина за несъбираемост на установените публични задължения, като е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5, б а ДР ЗКПО до размера на задълженията на дружеството. Счели са, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.19, ал.2, т.1 ДОПК за ангажиране отговорността на физическото лице Ю. Енев, в качеството му на управител на Елена Трейд ЕООД.

В хода на съдебното производство е проведена съдебна-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е изцяло възпроизведено от съда в мотивите на обжалваното решение, без да е уточнено какви фактически и правни изводи следват от отговорите на вещото лице.

Решаващият състав е приел за безспорно, че ревизираният е бил управител на Елена Трейд ЕООД през процесните периоди, както и че дружеството има декларирани и установени с РА задължения за данъци и осигуровки. Не е спорно още, че Ю. Енев е теглил парични средства от банковата сметка на дружеството на конкретно уточнените дати в общ размер от 381 260 лв.

Според съда спорът се концентрира върху недобросъвестността на ревизирания и причинно-следствената връзка между действията му и невъзможността да бъдат платени задълженията към фиска. В този аспект той е преценил, че управителят на дружеството е знаел за публичните задължения на "Елена Трейд" ЕООД и въпреки това е отклонил средства от неговата банкова сметка. Счел е, че с тези си недобросъвестни действия Енев е осуетил възможността да бъдат погасени задълженията на дружеството при липсата на друго имущество, което да ги покрие. В обобщение е приел, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 19, ал.2, т.1 ДОПК, с оглед на което е предявената жалба се явява неоснователна.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените мотиви.

Действащата редакция на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК предвижда, че управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент.

Граматичният анализ на цитираната норма сочи, че тя урежда изчерпателно кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на трето лице за публични задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК както следва:

1. субект на отговорността е управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК;

1. наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

1. недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия;

1. невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения;

1. причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията и

1. граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото.

В случая не са спорни първата, втората и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Ю. Енев е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публичните задължения на Елена Трейд ЕООД, възникнали през ревизираните периоди, през които той е бил управител на задълженото лице. Последното има непогасени публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, възлизащи общо на 318 391,65 лв., декларирани с декларации обр.6. по чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица (отм.) и установени с влязъл в сила РА Р-22221015002682-091-001/25.11.2015г. С арг. от чл. 105 ДОПК минималното съдържание на декларацията включва посочване на основата и размера на дължимия данък и/или ЗОВ /вж. и чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба Н-8/ и СД по ЗДДС.

Спорни са останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: недобросъвестно ли ревизираният е отчуждил имущество на главния длъжник посредством извършени плащания в натура или в пари от неговото имущество и вследствие на отчуждаването намаляло ли е имуществото на дружеството така, че то да не е в състояние да заплати публичните си задължения.

В този аспект първоинстанционният съд правилно е съобразил, че ревизираният не оспорва, че в качеството си на управител на дружеството е теглил периодично през процесните периоди суми от банковата сметка на дружеството, чиито общ размер надвишава сумата на публичните му задължения. При липсата на представена търговска и счетоводна документация, както и на първични счетоводни документи, от които да е видно как, кога и за какви цели изтеглените средства са изразходвани, обоснован е изводът, че посочените действия на управителя не могат да се квалифицират като добросъвестни. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ именно управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, с оглед на което той е бил наясно както с размера на вземанията и средствата по банковите сметки на търговеца, така и с неговите задължения.

Противно на тезата на касатора, ирелевантно е, че част от задълженията на дружеството са определени през 2015г., а неправомерните действия са извършени в предходни периоди, тъй като издаденият РА има само установително, но не и конститутивно действие. Публичните задължения за ревизираните периоди са възникнали по силата на закона, а последващото им установяване не опровергава извода, че управителят на дружеството е знаел за тях към момента, в който е изтеглил големи суми от банковата сметка на управляваното от него дружество. След като тези суми не са свързани с осъществяваната от " Елена Трейд" ЕООД дейност, то по аргумент от § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО с тях е осъществено "скрито разпределение на печалбата". Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Всичко това, наред с продължителния период на неизпълнение на периодично възникващите публични задължения и то при налично имущество за пълното им погасяване, изключва добросъвестността на ревизирания. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Така, вследствие на представляващите скрито разпределение на печалбата действия е намаляло имуществото на главния длъжник. След като не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, то правилно е прието, че е налице връзка на пряка причинност на процесните релевантни действия на разпореждане с непогасяването на публичните задължения. Определящо е, че след тяхното осъществяване, наличните активи на дружеството вече не могат да покрият размера на задълженията му за данъци и ЗОВ.

Гореизложеното обосновава крайния извод, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания, в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г.

По силата на чл. 19, ал. 4 ДОПК, обхватът на тази отговорност е ограничен до размера на извършените плащания, който е съобразен от органите по приходите при издаването на оспорения РА.

Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 17 450,14 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение