Решение № 3003 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2015 г.

Решение № 3003 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД ("БТК" ЕАД) срещу решение № 12 от 20.01.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1281/1282/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 122е, ал. 3 от ЗОП. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, не взема становище по жалбата. Ответникът Народно събрание на Република България, представляван в производството от юрк. Стойкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "Мобилтел" ЕАД, представлява в производството от юрк. Венева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на заповед № ОП-455-01-24/10.12.2014 г. на Главния секретар на Народното събрание за класиране на участниците и обявяване на изпълнител по самостоятелно обособена позиция № 1 "Предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществена мобилна наземна мрежа по стандарта GSM/UMTS с национално покритие и допълнителни услуги, свързани с тази дейност" от обществена поръчка с предмет: "Предоставяне на електронни съобщителни услуги за нуждите на Народното събрание на Република България и Лечебно - възстановителната база на Народното събрание - Велинград", открита с решение № ОП-450-05-10 от 30.06.2014 г. на възложителя, както и на решение № ОП-455-01-25/10.12.2014 г. на Главния секретар на Народното събрание за прекратяване на процедурата по Обособена позиция № 2 "Предоставяне на фиксирана телефонна услуга чрез обществена електронна съобщителна мрежа" от обществена поръчка с предмет: "Предоставяне на електронни съобщителни услуги за нуждите на Народното събрание на Република България и Лечебно-възстановителната база на Народното събрание - Велинград", открита с решение № ОП-450-05-10 от 30.06.2014 г. на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията е отхвърлила като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, с който възложителят е обявил класирането и е определил изпълнител на обществената поръчка, КЗК е приела, че релевираните с жалбата нарушения не са съществени и не обосновават извод за незаконосъобразност на оспорения акт. На първо място е разгледан довода, че обжалваната заповед няма характер на решение по чл. 73, ал. 1 от ЗОП, поради което е нищожен административен акт. По този довод КЗК е приела, че оспорената заповед съставлява властническо изявление на лице в рамките на възложените му функции на възложител и съдържа всички реквизити на акт, с който приключва възлагателна процедура. Наименованието на акта не е основание да се приеме наличие на съществен порок, както се твърди от жалбоподателя. Като неоснователна е преценена подадената жалба и срещу решение № ОП-455-01-25 от 10.12.2014 г. С този акт възлагателната процедура по обособена позиция № 2 е прекратена на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Жалбоподателят е излагал съображения, че решението не съдържа фактическите основания за издаване на акт, за прекратяване процедурата. По тези доводи КЗК е преценила, че в обжалваното решение се съдържат фактически основания за издаване на решение за прекратяване на процедурата и доколкото в тази хипотеза възложителят е упражнил предоставена му от закона дискреция, в предмета на контрола при преразглеждане на акта на възложителя е проверка на това дали изложените в акт фактически основания се покриват от изискванията на правната норма. В рамките но този допустим контрол, КЗК е приела, че в случая по обособена позиция № 2 е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия. В изложените от възложителя фактически основания за издаване на решение за прекратяване на процедурата, изрично е посочено, че наличието само на една оферта препятства конкуренцията и осуетява спазването на принципа за свободна и лоялна конкуренция. При тази установеност, КЗК е преценила, че оспореното решение е законосъобразен акт, издаден в рамките на предоставената на възложителя оперативна самостоятелност и при спазване изискването за мотивиране на решението. С оглед на тези доводи КЗК е оставила без уважение жалбите, подадени срещу акта за класиране на участниците и определяне на изпълнител по обособена позиция № 1 и срещу решението за прекратяване на процедурата по обособена позиция № 2. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. В касационната производство като основания за отмяна на решението на КЗК се поддържат доводите, които са изложени във връзка с оспорване на решението на възложителя в производството по преразглеждане. Настоящият състав напълно споделя извода на КЗК, че оспореното решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител съдържа всички реквизити, предвидени с нормите на чл. 11, ал. 2 и чл. 73, ал. 1 от ЗОП. Решението съставлява властническо изявление на лице, с възложени по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗОП функции във връзка с провеждане на възлагателни процедури. В акта ясно са посочени правните и фактическите основания, посочено е класирането на допуснатите оферти и е определен изпълнител. Формалното наименование на издадения акт като "заповед" не променя характера на разпоредителното действие на акта и не съставлява такова съществено нарушение, което да води до нищожност или да съставлява основание за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение, с което възлагателната процедура по обособена позиция № 2 е прекратена, е незаконосъобразен административен акт, тъй като не са изложени фактическите основания за постановяване на решението. В раздел IV. 2 от решението изрично са посочени мотивите за прекратяване на процедурата и тези мотиви напълно съответстват на законовите предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП. С разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат до класиране само един участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя. При положение, че в закона не се съдържа изрично разписано поведение на възложителя при осъществяване на материалните предпоставки на отделните хипотези, преценката за взетото решение е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност само в пределите по чл. 169 АПК, приложима на основание чл. 122з от ЗОП. Оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на административния орган да прецени, съобрази и избере начина на действие. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява единствено на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. Целта на Закона за обществените поръчки е изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 1 от закона и предвидена като задължение за провеждане на процедури с цел осигуряване на ефективност при разходване на обществени средства. В този контекст възложителят е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта и постигане на целта на закона, като изложените мотиви напълно съответстват на изискванията за постигане на целта на закона. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направено своевременно искане за присъждане на сторени по делото разноски касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба Народно събрание на Република България разноски по делото в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение