Решение № 3910 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10417/2020 г.

Решение № 3910 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10417/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Г., срещу Решение № 4338/31.07.2020 г. на Административен съд – София-град, поставено по административно дело № 6131/2020 г., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С503-0460597/29.05.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение, като твърди, че същото е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е правилна и законосъобразна, като същата е издадена след събиране и съобразяване на всички относими към случая доказателства. Отправеното към съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Сторис 1" ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. София, ж. к. Манастирски ливади – Запад, ул. "Ралевица" № 85, в представен писмен отговор, чрез упълномощения процесуален представител адвокат Н. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид изложените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С503-0460597/29.05.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на"Сторис 1" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – ресторант - пицария, намиращ се в гр. София, ул. "Ралевица" № 85, стопанисван от дружеството ответник, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С решението си, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите според чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Според административния съд при издаване на въпросната заповед за налагане на ПАМ органът не е спазил материалния закон, тъй като не се е съобразил с целта на закона. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 24.05.2020 г., в 13: 29 ч. в търговския обект на "Сторис 1" ЕООД при извършена контролна проверка (покупка на храни и напитки) на стойност 26, 30 лв. не е издадена фискална касова бележка от намиращото се и работещо в обекта фискално устройство. Отчетена е и разлика между касовата наличност според данните от фискалното устройство и фактическата такава в размер на 73, 60 лв. Съдът е приел, че макар да е налице формално извършено нарушение, проверяващите не са установили в цялост релевантната фактическа обстановка, с оглед изложените възражения срещу съставените актове за установяване на административни нарушения. Изложил е мотиви, че органът не е съобразил цялостното поведение на търговския субект, като не е отчел спецификите на конкретния случай при мотивиране на срока на принудителната административна мярка, а е използвал общи формулировки и бланкетни изрази. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, като води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е спазен принципът за съразмерност и дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е дал вяра на обясненията на управителя и служителите на "Сторис 1" ЕООД, дадени във връзка със съставените на 02.06.2020 г. два броя актове за установяване на административни нарушения, като е посочил за процесуално нарушение пропуска на проверяващите да извършат други контролни действия по проверка на защитната теза на лицето, че "касовият апарат е забил", без да ги съпостави с отразеното в съставения към момента на проверката Протокол за извършена проверка № 0460597 от 24.05.2020 г., че е подписан без възражения. Обективно не е било възможно проверяващите да извършат контролни действия към този момент по изложените едва на 03.06.2020 г. възражения, които представляват по-скоро защитна теза. Констатираната разлика между касовата наличност според данните от фискалното устройство и фактическата такава в размер на 73, 60 лв. не се получава от сумирането на сметката на проверяващите от 26, 30 лв. и на другите гости от 50 лв., в какъвто смисъл са обясненията на служителката в ресторанта. В този смисъл настоящата инстанция прави извод за доказаност на констатираното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай е установено, че от "Сторис 1" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Фактът на констатираната разлика между отчетената и фактическа касова наличност говори за системност при извършване на това нарушение. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като е несъразмерна на извършеното нарушение. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилни са изводите на съда, че в конкретния случай продължителността на наложената ПАМ е прекомерна, тъй като било констатирано само едно нарушение. Констатираната разлика в касовата наличност говори по-скоро за системност на този вид нарушения и до извод, че дружеството е организирало отчетността си по начин, че да способства извършването на нарушения от установения вид. Органите по приходите са мотивирали продължителността на наложената ПАМ, както с вида и тежестта на констатираното нарушение, така и с необходимия срок на търговеца, за да вземе мерки за подобряване на организацията на отчетността си, така че да не създава предпоставки за извършване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Сторис 1" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция, както и заплатената държавна такса от 70 лв. или общо 270 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение