Решение № 12247 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2017 г.

Решение № 12247 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Авко" АД, гр. С., срещу решение № 1252/10.07.2017 г. по адм. д. № 2950/2016 г. на Административен съд В. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "В. З." в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение към ЕАД № 14BG002002Н0096195/01.10.2014 на началника на Митнически пункт "В. запад", потвърдено с решение № 32-1272/6.07.2015 г. на началника на М. В., с което от административния орган е коригиран тарифен код 4002199000 на 4008219000. Въз основа на това са преизчислени изискуемите държавни вземания за стоката, от които: мито /АОО/ - 2230, 02 лв. и допълнителен ДДС /ВОО/ - 446,00 лв. Решението е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като по делото няма спор по фактите. Основният спор по делото се отнася до това правилно ли е извършеното от митническия орган тарифното класиране на стока "безазбестови уплътнителни листи", внос от Ю. К. за режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" по процесния ЕАД № 14BG002002Н0096195/1.10.2014 г. с тарифен код по ТАРИК 4008219000. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. Съгласно забележка 5, б. А, т. 3 на Общите правила позициите 4001 и 4002 не включват каучици, към които са добавени пълнители, в случая каолин. Тарифна позиция 4008, в която е класирана стоката, е относима за плочи, листове, венти, пръчки и профили от вулканизиран невтърден каучук. С отменителното решение на касационната инстанция е прието, че не е изследван основният въпрос - кой от съставните компоненти на процесната стока определя нейния основен характер с оглед на основното й предназначение и употреба, и предвид фактора термоустойчивост. Установено по делото е, че вложеният в продукта каолин е над 50%, а каучукът е свързващ елемент, "лепило" и е спорен процентът му: от 5 до 20. С оглед употребата му - технически уплътнения в широк диапазон на налягане и температура - термоустойчивостта като характеристика на крайния продукт е определяща за това кой компонент и в какво количество е оптимален за приложението му. Температурните граници на каучука са -45 С до +120 С, догато тези на каолина - в пъти повече. В изпълнение на указанията на касационната инстанция е назначена нова експертиза. Взетите проби са подложени на апарат за диференциално сканираща калометрия от най-ново поколение, намираща се в Централната научно-изследователска лаборатория на Химико-технологичния университет в С. П. образци са изследвани в температурен интервал до 800 градуса по Целзий. Резултатът е, че термоустойчивостта на пробите не е особено висока, което се дължи на бутадиеннитрилния каучук. Според заключението, без каучук не могат да бъдат направени листовете, от които са взети пробите. Изследваните изделия се характеризират като листове от каучук, съдържащи листове каолин и др, предназначени като уплътнителни елементи с различно предназначение. Това сочи, че водещият елемент е каучукът с добавено количество каолин като пълнител, което изключва позиции 4001 и 4002 и сочи на позиция 4008 с оглед компонента, който придава основен характер на изделието- вулканизиран невтвърден каучук. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната инстаниция основания за отмяна. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на приложимия материален закон решение. Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е назначил комплексна експертиза, тъй като заключението на назначената такава отговаря на въпросите, дадени с отменителното решение на касационната инстанция. Освен това касаторът не е бил представляван в открито съдебно заседание на 9.06.2017 г. и не е взел отношение по заключението на вещото лице, без уважителни за това причини. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната инстанция следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани за всички инстанции разноски по делото в общ размер от 567,32 лв. лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 417,32 лв. присъдени за първа инстанция и 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,