Решение № 9870 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2011 г.

Решение № 9870 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Адвайс Холдниг" ООД, гр. София против решение № 3594/19.07.2011 г. по адм. дело № 833/2011 г. на Административен съд - София град, I отделение, 9 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 20001003194/26.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Валенс 2005" ЕООД за данъчен период м. 06.2007 г. в общ размер от 6 000 лв. и по доставки от "Белла инс" ЕООД за данъчен период м. 08.2008 г. в размер на 8 000 лв., ведно със съответните лихви за забава, потвърдена с решение № 1981/23.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт, решаващият състав не е обсъдил представените в хода на процеса доказателства, включително и заключението на вещото лице по проведената ССЕ, в резултат на което е постановил необосновано решение. Сочи, че ненамирането на поддоставчика на съответния адрес не обуславя извод за нереалност на доставките и не е основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит. Навежда довода, че липсата на конкретизация на начина на формиране на цената, на необходимите материали и на извършените ремонти в сключения договор и изготвените приемо-предавателни протоколи са ирелевантни досежно спорното право, тъй като не съществува нормативен регламент за съдържанието на един търговски договор. Поддържа, че с конструкциите, за които са издадени процесните фактури са осъществени последващи доставки, по които начисленият ДДС не е коригиран от ревизиращите, както и, че същите са предмет на сключен договор за имуществено застраховане, но тези релевантни обстоятелства не са отчетени от първоинстанционния съд. По отношение на издадените от "Белла инс" фактури сочи, че изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства и с приложимия материален закон. В тази връзка излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени ревизионния акт в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение № 3594/19.07.2011 г. по адм. дело № 833/2011 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 9 състав, е отхвърлена жалбата на "Адвайс Холдинг" ООД срещу РА № 20001003194/26.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден в тази му част с решение № 1981/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по 3 фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД за данъчен период м. 06.2007 г. и в размер на 8000 лв. по фактура, издадена от "Белла инс" ЕООД за данъчен период м. август 2008 г., ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият състав е обсъдил приложимите правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по 3 бр. фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД с предмет "преработка на метални конструкции". Изводите му, че спорните фактури не отразяват реална облагаема доставка на услуга между са основани на анализ на клаузите на представения по делото договор за ремонт на метални конструкции на покривните пространства на възложителя, както и на договора с подизпълнителя и липсата на ангажирани доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и подизпълнителя за осъществяването на доставките. По отношение на издадената от "Белла Инс" ЕООД фактура № 467/22.08.2008 г., с предмет "излъчване на рекламен видеоклип" решаващият състав е обсъдил представените по делото договор за телевизионна реклама от 20.08.2008 г., сключен между "Адвайс холдинг" ООД в качеството му на възложител и "Белла Инс" ЕООД в качеството му на изпълнител, за реклама на продукти и на търговската дейност на възложителя в програмата на телевизионен кабелен оператор RN "Канал 0", гр. Бургас, както и приложения договор за излъчване на рекламен видеоклип от 25.08.2008 г., подписан между "Белла Инс" ЕООД, в качеството му на възложител, и "Атина Трейд" ЕООД, в качеството му на изпълнител. Съдът е ценил и представения договор за предоставяне на рекламно време, сключен между "Атина Трейд" ЕООД и ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН Георги Стоянов", както и фактура № 2203/6.10.2008 г., издадена от едноличния търговец на "Атина Трейд" ЕООД. Поради непредставянето на доказателства за това кой е изработил рекламния клип, какъв е той, колко е платено за създаването му, кой е платил за него и как е определена цената е прието, че органът по приходите законосъобразно не е признал право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Белла Инс" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта относно законосъобразността на РА за отказаното право на приспадане на данъчен кредит на касатора по 3 бр. фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД. По аргумент от § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените в Кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Служебното начало в административния процес е регламентирано като основен негов принцип в разпоредбата на чл. 9 от АПК, съобразно ал. 3 от който, съдът следва да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото, те не сочат доказателства. Според чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е и длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им. В случая, всички твърдения и възражения, релевирани с касационната жалба са заявени и пред първоинстанционния съд, но същия не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на оспорващия за кои точно обстоятелства той не сочи доказателства. Същевременно, в мотивите на постановеното решение съдът не само не е коментирал възраженията на жалбоподателя, но не е обсъдил и част от представените в хода на съдебното производство доказателства - фактури за осъществени последващи доставки от "Адвайс холдинг" ООД, договорът за имуществено застраховане и заключението на вещото лице. Независимо, че то е кредитирано като компетентно и обективно дадено, в противоречие с него в мотивите е прието, че не са издавани фактури от подизпълнителя, при условие, че същите са конкретно посочени от експерта. Не е ценен и обсъден представения РА на доставчика, което обуславя и липсата на изведени от съда фактически констатации по отношение на тези релевантни факти и следващите от тях правни изводи. Спорът в тази му част не е изяснен от фактическа страна, с което е допуснат процесуален пропуск, който следва да се квалифицира като съществен, тъй като пряко е повлиял на формирания краен правен извод на съда. С оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационната инстанция и констатирания касационен порок на решението, същото следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да даде на страните конкретни указания за кои релевантни обстоятелства не сочат доказателства, включително и относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика, след което да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и заключението на вещото лице и въз основа на тях да формира и изложи своите фактически и правни изводи. В частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Белла Инс" ЕООД решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на данъчната ревизия и съдебното производство, като при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото и на доказателствената стойност на всяко отделно доказателство не е допуснал процесуални нарушения. Осъществената от решаващият съд преценка на правните последици на установените от него факти е в съответствие с приложимите материалноправните норми, въз основа на което е изведен правилният извод, че процесната фактура не обективира реална доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. При липсата на достатъчна конкретизация на предмета на договорената услуга и на ангажирани доказателства за нейното изпълнение обосновано е прието, че претендиращият спорното право не е установил по реда на пълното насрещно доказване материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Противно на твърдението в касационната жалба, само по себе си обективното извършване на процесната услуга не следва от заключението на вещото лице по съдебна експертиза, нито от приложените по делото спецификации, подписани от представителя на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН Георги Стоянов", гр. Бургас, доколкото същите представляват изявление на определено лице за осъществена от него дейност, но не и доказателство, че същата е извършена. Същевременно, неустановеността на предмета на договорената услуга, на съдържанието на рекламния клип, на начина на определяне на неговата цена и на обектите и дейностите на касатора във връзка с които е осъществена рекламната дейност препятстват възможността за доказване на правно релевантния факт, че доставката е свързана с осъществяваната от касатора независима икономическа дейност. Ето защо, като е приел, че не са установени предпоставките, обуславящи извод за реалност на доставката по коменираната фактура, предпоставящ от своя страна възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, административният съд правилно е приложил закона. В тази му част, постановеното решение не страда от релевираните касационни пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като в съответствие с потвърдената част от съдебния акт, в тежест на касатора се възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство съобразно материалния интерес /вкл. и лихвите/, възлизащи на сумата от 659.56 лв. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред двете инстанции, поради което и настоящият състав на присъжда такова за касационното производство. На основание чл. 226, ал. 3 от ДОПК, при новото разглеждане на делото в отменената и върната част, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските във Върховния административен съд съобразно материалния интерес по трите горепосочени фактури. Така мотивиран и на основание и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът