Решение № 9522 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба началник на отдел "Миграция" при СДВР, депозирана чрез процесуален представител юрк.Георгиева, срещу решение 21157/24.10.2024 г. по адм. дело 6861/2024 г. на Административен съд София-град. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на издаване на процесната заповед били събрани достатъчно доказателства за наличието на предпоставки за издаване на принудителната мярка. Административният орган бил упражнил правомощията си добросъвестно, като не била налице и несъразмерност между наложената ПАМ и засегнатите права и законни интереси на чужденеца. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. С., гражданин на Република Северна Македония, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима и основателна. Излага подробни доводи по съществото на спора. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба Б. С., гражданин на Република Северна Македония, срещу заповед рег. УРИ 5392 ПАМ -1367/18.06.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец , издадена от началник на отдел "Миграция" при СДВР. С оспореното пред настоящия съд решение, жалбата е приета за основателна и съда е отменил оспорения пред него акт. За да се произнесе в този смисъл съдът посочил, че условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България са регламентирани в Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) и когато поведението им не съответства на въведените със ЗЧРБ изисквания, то компетентните административни органи следва да постановят предвидените с чл. 39а, ал. 1 мерки за административна принуда. Съдът е приел, че макар процесната заповед да е издадена от компетентния административен орган, то същата материално и процесуално незаконосъобразна. Съдът е формулирал становище, за липса на самостоятелни мотиви на органа и позоваване единствено на мотивите, изложени в Докладна записка, рег. УРИ 513р-58374/07.06.2024 г. на полицейски инспектор в група АОЧ на сектор Законна миграция към отдел Миграция -СДВР. В административния акт решаващият орган се доверил безкритично на горепосочената докладна записка и обясненията на съпругата, че С. бил сключил брак с български гражданин "единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване". Изложено е становище, че административния орган не бил изяснил всестранно и обективно релевантните за случая факти и материалноправните основания на чл. 40, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. Административният акт не съдържал конкретни и ясни мотиви, които да обосновават постановяване на ПАМ, което пък е затруднило осъществяването на контрола за законосъобразност. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на административното производство, а впоследствие и във фазата на съдебна проверка на законосъобразността на оспорената пред Административен съд София град заповед е достигнато до правилен и обоснован извод за неизпълнение от страна на издалия оспорената заповед административен орган на задължението за пълно и всестранно изясняване на относимите към производството факти и обстоятелства, което би гарантирало произнасянето с правилен и законосъобразен административен акт. Съобразяването единствено и само с данните, изнесени от съпругата на чужденеца не води до категоричен и значим за административното производство извод за наличието на обстоятелства, вписващи се в хипотезата на чл. 26, ал.3 от ЗЧРБ, даващи възможност на административния орган да предприеме действия по реда на чл. 40, ал.1, т. 2 от същия закон. Изводите на първоинстанционния съд относно допуснати в хода на производството процесуални нарушения в тази насока следва да се споделят изцяло. За да е налице основание за прилагане от страна на издателя на акта на разпоредбата на чл. 40 ал.1 т.2 от ЗЧРБ, е необходимо да се установи наличието на някое от обстоятелствата, визирани в чл. 10 ал.1 или чл. 26, ал. 3 от закона. По силата на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване, като преценката за отказ на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. В чл.26, ал.4 от ЗЧРБ законодателят е регламентирал хипотезите, при които може да се изведе заключение, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, уреждащи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. В конкретния случай релевантните за производството изводи, че съпрузите не живеят заедно и са с влошени отношения, в това число и такива, касаещи получаване на разрешение за пребиваване в Република България от съпруга са базирани на данни, изнесени единствено и само от Л. С. в качеството ѝ на съпруга на чуждия гражданин. С оглед характеристиките на семейните отношения и наличието на данни за желание от страна на съпругата за прекратяване на брака, съдът правилно е преценил, че е следвало да бъде извършена по-задълбочена проверка на нейните твърдения. Процесуалната пасивност на С. не освобождава издателя на акта от вмененото му с чл. 35 и чл. 36 ал. 1 от АПК задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебното им събиране с помощта на всички допустими от закона способи. При осъществяване на вменените от закона задължения, административния орган е следвало да се съобрази с въведените от законодателя принципи на истинност по чл. 7 от АПК, като установи в максимална степен действителните факти от значение за конкретния случай и на служебното начало и на служебно начало, въведен с чл. 9 от кодекса, като на основание ал.2 на този текст събере всички необходими доказателства и при липсата на искане от страна на заинтересованото лице. Предвид описаното, настоящият съдебен състав намира, че при произнасянето си административния орган не е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му с краен акт обстоятелства, което е ограничило възможността за проверка на нейната законосъобразност от материалноправна страна поради липсата на мотиви по смисъла на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съобразно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, възможно и допустимо е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, но приложената към преписката докладна записка УРИ 513р58374/07.06.2024 г., изготвена от служител на ведомството в хода на проверка не съдържа други, възприети, макар и невъзпроизведени от издателя на оспорената заповед обстоятелства, които да бъдат определени като мотиви за издаването ѝ. Изложеното обуславя извода, че решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, като съобразено със събраните в хода на производството доказателства. При този изход на производството искането на представителя на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователно и да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение