Решение № 17238 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2011 г.

Решение № 17238 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД"ОУИ") против решение № 19/27.05.11 г., постановено по адм. д. 15/09 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. 15/09 г. по описа на ВОС. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът "Вал мег транс" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № решение № 19/27.05.11 г., постановено по адм. д. 15/09 г. по описа на Варненския окръжен съд е оставено без уважение искането на ДД"ОУИ" за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. 15/09 г. по описа на ВОС. Съдът е приел, че не е налице несъответствие между действителната и обективираната воля относно спорните данъчни задължения. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Решение № 39/24.02.10 г., постановено по адм. д. 15/09 г. по описа на ВОС, за което се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, е обжалвано пред Върховния административен съд и е оставено в сила с решение № 13037/03.11.2010 г., постановено по адм. д. 4870/10 г. по описа на Върховния административен съд. Доводите в касационната жалба, по която е образувано настоящото производство, се свеждат до оплаквания относно допусната неяснота от страна на ВОС по отношение различните стойности, представляващи краен резултат за внасяне за отделните данъчни периоди и обжалваните данъчни задължения за същите данъчни периоди. Според касационният жалбоподател при неправилното "изписване" на диспозитива на съдебното решение, чиято поправка се иска, фактически е отменен целия ревизионен акт, включително и в необжалваните му части. Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания е следвало да бъдат преценявани при разглеждане на спора относно законосъобразността на решението, но след влизането му в сила не могат да представляват основание за неговата корекция по реда на чл. 192, ал. 3 от ГПК (отм.), приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. Видно от мотивите на ВОС, изложени в решение № 39/24.02.10 г., постановено по адм. д. 15/09 г., съдът е посочил, че са обжалвани именно отменените с диспозитива на същото решение части от ревизионния акт. В този смисъл не е налице противоречие между формирана ясна воля от решаващият съд и изложението в решението, за да е допустимо да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка. Обстоятелството, че ВОС не е отчел начина на формиране на резултат за данъчен период за целите на ДДС, не може да бъде разглеждано като допусната фактическа грешка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно, законосъобразно и обосновано, без да бъдат допуснати процесуални нарушения, ВОС с решение № 19/27.05.11 г. е оставил без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка, каквато не е допусната при постановяване на решение № 39/24.02.10 г., поради което не следва да бъде отменяно обжалваното решение. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение