Решение № 15844 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2013 г.

Решение № 15844 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Владимир Иванов Кунов и Станка Григорова Кунова, двамата от гр. Враца, против решение № 21/13.12.2012 г. по адм. д. № 516/2012 г. на Административен съд - Враца, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № 717/13.06.2012 г. на кмета на община Враца. Поддържат твърдение, че решението е недопустимо поради разделяне на правоотношението на отделни фактически състави и постановеното противоположно разрешение по тях. Оспорват решението и като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т . 2 и т. 3 от АПК. Искат същото да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът по жалбата - кмета на община Враца, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е обявил за нищожна оспорената заповед поради липсата на предпоставки за отмяната й по чл. 99 и чл. 100 от АПК. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда за наличие на фактически и правни основания за прекратяване на наемното правоотношение. Неоснователен е доводът за нарушаване на съдпроизводствените правила по чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК и съдът е мотивирал, че правото на защина не е било засегнато. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваната част на решението съдът е отхвърлил жалбата на Владимир Иванов Кунов, от гр. Враца, при участието на заинтересованата страна Станка Григорова Кунова, против заповед № 717/13.06.2012 г. на кмета на община Враца, с която е прекратен договор за наем, сключен на 01.03.2006 г. между Владимир Иванов Кунов и Станка Григорова Кунова, от една страна и кмета на община Враца - от друга. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма на акта и на административнопроизводствените правила за издаването му. След преценка на доказателствата по делото е обосновал извод за наличието на законовите основания за прекратяване на наемното правоотношение, предвид факта, че наемателите на общинското жилище са придобили и са се разпоредили с недвижими имоти - гараж, земя и търговски обект. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища /НУРУРОЖ/, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемател в общинско жилище, поради което съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с посочените в нея фактически и правни основания. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички релевнтни за решаването на правния спор доводи. Изложените мотиви относно наличие на предпоставките за издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС се споделят напълно от касационната инстанция. Неоснователно е възражението за недопустимо разделяне на заповедта на две правоотношения и различното произнасяне по тях. В случая издаденият от кмета на община Враца акт включва в себе си две отделни заповеди - за прекратяване на наемното правоотношение и за отмяна на предходната настанителна заповед. Като два отделни индивидуални административни акта, тези заповеди следва да бъдат разглеждани поотделно и преценката на административния съд за валидност и правилност на всеки един от тях е правилна и в съответствие със закона. Поради различната им правна природа тези заповеди имат различни правни последици, от което следва, че произнасянето на съда по тях може да е различно. Отмяната на заповедта за настаняване в общинско жилище следва по време влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС общинските жилища са за настаняване на граждани с установени жилищни нужди, които в съответствие с разпоредбата на чл. 45а от ЗОС се определят с наредба на общинския съвет . В чл. 4 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища /Наредбата/, приета от Общински съвет - Враца, е уредено, че право да кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища имат български граждани и техните семейства, които не притежават на територията на община Враца жилище или вила, годни за обитаване, незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, фабрики, магазини, работилници, складове или идеални части от тях, както и друго имущество, на обща стойност по-голяма от 2/3 от пазарната цена на жилище, съгласно нормите по чл. 11, ал. 1. Със заповед № 308/09.04.1999 г. на кмета на община Враца касационните жалбоподатели са настанени в общинско жилище от три стаи и кухня. Видно от писмените доказателства по делото за периода 2003 - 2006 г. Владимир Иванов Кунов е придобил гараж, търговски обект и земя в м. Шаровитица", като е декларирал собственост и върху три леки автомобила-"Опел Астра", ВАЗ 2105 и "Крайслер стратус". През 2011 г. с договор за дарение е прехвърлил недвижимите имоти на своята майка Станка Григорова Кунова. Административният съд е изложил обосновани изводи за наличието на предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение, съдържащи се в чл. 37, т. 7 от Наредбата. Доказателствата установяват по безспорен начин, че касационните жалбоподатели не попадат в категорията на лица с доказана жилищна нужда. Фактът, че притежаваните от тях имоти не са жилища не води до различни правни изводи. Наредбата подробно дефинира изискванията към подлежащите на настаняване в общински жиища лица и те най-общо се свеждат до липсата на средства за задоволяване на жилищната им нужда. При безспорните доказателства, че лицата притежават имущество от вида, посочен по-горе, следва да се приеме, че те не попадат в кръга на лицата с доказана жилищна нужда. Поради това съдът правилно е приел, че издадената заповед от кмета на община Враца, в частта й за прекратяване на наемното правоотношение, е в съответвие със законовите разпоредби. Законосъобразни са и изводите на съда относно липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. До касационните жалбоподатели са били изпратени уведомления по чл. 26 от АПК за започване на административно производство срещу тях, както и всички издадени актове в хода на административното производство. Поради отказ да бъдат получени, тези актове са били поставени на таблото за съобщения на община Враца. Предвид посочените съображения, обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,