Решение № 16630 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2011 г.

Решение № 16630 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14 от 21.04.2011 г., постановено по адм. д. № 88/2011 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на Диана Красимирова Дончева от с. Щръклево, обл. Русенска за обявяване нищожността на решение № ПОВН-81 от 4.08.2010 г., издадено от и. д. директора на ТП на НОИ гр. Русе като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Диана Красимирова Дончева с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а решението за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае оплакването на Диана Дончева за нищожност на решение № ПОВН-81 от 4.08.2010 г., издадено от и. д. директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 151/18.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" гр. Русе, с което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на главница 1080,00 лв. и 34,74 лв. лихва до 18.05.2010 г. По делото не е спорно, че Диана Красимирова Дончева е майка на децата Мартин Дончев Дончев и Донна Дончева Дончева, родени на 18.01.2010 г. Касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение със "Сдружение за земеделие" ООД с. Щръклево, като управител и е подала молба за отпуск по чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от КТ за ползване на отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна възраст за периода от 8.09.2009 г. до 9.08.2010 г. При извършена проверка от финансов ревизор към РУ "СО" гр. Пазарджик по разходите на ДОО в Детска ясла № 8 е констатирано, че децата Мартин Дончев Дончев и Донна Дончева Дончева са настанени в детското заведение. Не се установява нарушение на процедурата по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26/2008 г. за приема им в детското заведение, а същевременно майката е получила парично обезщетение по реда на чл. 53 от КСО за процесния период от 8.09.2009 г. до 9.08.2010 г. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт и отговорил на всички възражения в жалбата, относими към оплакванията за нищожност. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на съда за законосъобразност и липса на процесуални предпоставки за обявяване нищожност на оспореното решение № ПОВН-81 от 4.08.2010 г., издадено от и. д. директор на ТП на НОИ гр. Русе. Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на законоустановените правомощия, при съответствие с материалния закон и процесуалните правила. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 6.12.2008 г. Обосновано съдът е приел за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ, тъй като обстоятелството за настаняване на децата в детско заведение не е декларирано. За изхода на спора е без правно значение броя на посещенията на детското заведение и честото боледуване на децата. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,