Решение № 7721 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2016 г.

Решение № 7721 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ПАЙП БГ" ЕООД, ЕИК: 202044093, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, Преки път 59А, подадена чрез пълномощник - адвокат Полина Ваклин против Решение № 202/03.02.2016 г., постановено по административно дело № 2436/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 211306535/24.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 739/29.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, в обжалваната част, за непризнат данъчен кредит в размер на 141 347,20 лева и прилежащи лихви в размер 14 300,67 лева, както и допълнително определен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 18 792,81 лева и прилежащи лихви от 2 035 лева. С оспореното решение, в полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че представените доказателства установяват реалност на спорните доставки, както и, че в случая следва да намери приложение практиката на СЕС - решение по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, респективно оспорват се правните изводи на съда в обратната насока. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените разноски по делото. Касационната жалба се поддържа от пълномощника адвокат Полина Ваклин, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. От страна на Красимира Стоянова - главен юрисконсулт и процесуален представител на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив е постъпила писмена защита, с която се оспорва касационната жалба и се излагат съображения за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "ПАЙП БГ" ЕООД срещу ревизионния акт, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО са определени задължения за корпоративен данък по фактурите, издадени от "Вантрейд 696 ЕООД, "Виноексим" ЕООД, "Дизайн Естетик" ЕООД, "Елит Строй 55" ЕООД, "Руберт Трейд" ЕООД, "Назиф Строй" ЕООД и "Боянов Строй 58" ЕООД, като е развил мотиви за нереално осъществени доставки на стоките и услугите. След анализ на релевантните фактически установявания по делото, настоящата инстанция счита, че приходните органи и в последствие първоинстанционният съд, правилно не са признали правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици, с изключение на фактурите, издадени от "Дизайн Естетик" ЕООД. От представените по делото доказателства се извеждат следните факти и съответните им правни изводи: "Вантрейд 696" ЕООД е издател по 6 фактури с предмет "по опис", към които от страна на ревизираното лице не са представени описи, а приемо-предавателни протоколи от същите дати, в които не е посочено към коя фактура са съставени, но общата стойност на материалите по протоколите съвпада със стойността на фактурите. В протоколите е отразено, че на съответните дати "в гр. София" се предават ВиК материали, описани като филтриращи елементи, спирателен кран, кран сферичен, филтър за вода в количества между 10 - 70 броя. Доставчикът не е открит, няма подадена ГДД и не е публикувал финансов отчет за периода 2012 г., няма наети лица, не е декларирал имоти и МПС, фактурите са отразени от него в СД по ЗДДС и в дневника за продажби с предмет "по опис". От страна на законния представител на "ПАЙП БГ" ЕООД е представено твърде общо обяснение, според което от "Вантрейд 696" ЕООД са закупувани строителни материали от офиса на дружеството в гр. София, Студентски град, от където са получавани фактурите, а стоките били доставяни с транспорт на доставчика до строителни обекти на дружеството. Не се уточнява вида и количеството на материалите, не се сочат конкретните обекти, до които са били доставени стоките, както и лицата, които са ги разтоварили и получили. Предвид липсата на други доказателства, ангажирани от ревизираното дружество по тези доставки и противоречието между обяснението на управителя му и съдържанието на протоколите относно мястото на предаване на материалите, правилни са изводите на съда за това, че не може да се установи реалното им получаване. Относно "Виноексим" ЕООД е установено, че това дружество и ревизираното са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. а от ДР на ДОПК. Същото е издател на общо 8 фактури, имащи за предмет доставка на вино, строителни материали и услуги. В хода на производството доставчикът е открит, съответно от него са изискани и представени документи във връзка със спорните доставки. Фактури с номера № 100 и № 101, издадени от "Виноексим" ЕООД са с предмет както следва: фактура № 100 - "червено вино мерло 1л. - 100 бр., бяло вино шардоне 1 л. - 50 броя, мускат 0,75 л. - 45 бр., товаро-разтоварни дейности"; фактура № 101 - "мерло 0,75 л. - 654 бр., мерло - 1 л. - 499 бр., шардоне - 0,75 л., совиньон 1 л. - 593 бр., шардоне - 1 л. - 582 бр., класическа бутилка - 360 бр. ". От страна на доставчика за произхода на виното е представен протокол за самоначисляване на ДДС по чл. 117 от ЗДДС, съгласно който виното е закупено от румънско дружество по фактура, която не представя, а представя фактура за спедиторска услуга за транспорт Румъния - България. Представен е договор за доставка, в който виното е описано по същия начин, както във фактурите, тоест без посочване на марка и/или производител. Освен това, в договора е регламентирано, че при сключването му, на купувача са предоставени сертификати за произход, които липсват по делото. За тази доставка освен непредставянето на доказателства, установяващи нейната реалност, в ревизионния доклад се съдържа и извода, че фактурите не са пълни. Този извод е правилен и се явява допълнителен аргумент за непризнаване правото на данъчен кредит по посочените две фактури, поради несъответствието им с изискването на чл. 114, т. 9 от ЗДДС и предвид непредставянето на други документи, които да индивидуализират стоките с марка и/или производител. Относно фактура № 102, с предмет "консултантски услуги" и фактура № 103 с предмет "по договор" се установяват следните факти: Първоначално, от страна на ревизираното лице не са представени никакви документи, съпътстващи фактурите. В последствие след връчване на ревизионния доклад е представен договор за консултантски услуги за продажба на вина към първата фактура, а към втората фактура отново не са представени документи. Съгласно посочения договор, доставчикът се задължава да консултира "ПАЙП БГ" ЕООД за продажбата на бели и червени вина според изискванията на последния, съгласно работна програма - неразделна част от договора, а приемането на извършената работа се отразява в приемо-предавателен протокол, в който се описва количеството и вида на извършената услуга съгласно работната програма. Програма и протокол липсват по преписката. При тези факти се налага изводът, че не се доказва извършването на услуги, а относно втората фактура с предмет "по договор" е налице допълнителен мотив за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като е непълна. По следващата фактура № 107, издадена от "Виноексим" ЕООД, с предмет "По договор за изработка на жилищна сграда" е установено следното: От доставчика и от ревизираното лице са представени три договора с различни дати и различно съдържание, съдържащи противоречива информация. Според първия договор "ПАЙП БГ" ЕООД е изпълнител, а "Виноексим" ЕООД е възложител на услуги посочени като "ремонтни дейности на сграда в гр. София, Овча купел, до бл. 525". Според втория договор възложител е трето дружество, а изпълнител е "Виноексим" ЕООД. Според третия договор, в който вече възложител, тоест получател на услугата е ревизираното дружество, а изпълнител е доставчика, договореният предмет е полагане на ВиК, ОВ и Ел инсталации, като в договора не е посочен конкретния обект и предмета му се различава от предмета на фактурата. Следователно, представените договори по никакъв начин не могат да се обвържат с първичния счетоводен документ, други документи, установяващи реалното изпълнение на услугата не са представени, което обуславя законосъобразност на оспореното решение и в тази му част. Относно фактури № 109 и № 110 с предмет "ПВЦ тръби, ППР тръби" и фактура № 111 - с предмет "ВиК материали по опис", издадени от същия доставчик, в хода на ревизионното производство не са представени съпътстващи документи, а към третата фактура не е представен опис. От тук следва изводът, че и по отношение на тези три фактури, не е доказана реална доставка, като за третата важи в допълнение аргумента за несъответствието й с изискването на чл. 114, т. 9 от ЗДДС. "Елит Строй 55" ЕООД е издал на ревизираното лице две фактури, както следва: първата фактура е с предмет "По договор от 15.10.2012 г. и протокол № 55/10.12.2012", а втората с предмет "По договор от 01.11.2012 г. и протокол № 72/20.12.2012 г. ". Доставчикът представя посочените протоколи, съгласно които предметът на извършените услуги е "Монтаж на ВиК и ОВ инсталация на многофамилна жилищна сграда с подземен гараж УПИ Х-10, кв. 141а, м. "Зона Б2", гр. София". В протоколите са описани материалите и услугите, свързани с тях и са подписани на съответната дата на фактурата. Съгласно представените договори за монтаж на ВиК и ОВ инсталация, монтираните материали са за сметка на изпълнителя, тоест на доставчика. В договорите не са описани отделните видове монтажни дейности, не е посочено на кой обект ще се извършват и не е уговорен срок на изпълнение, няма договорени конкретни клаузи по изпълнение на услугата, освен крайната цена, която съответства на фактурираната. Съгласно представените договори, изпълнителят се задължава да извърши строително-монтажните дейности съгласно проект, представен от възложителя, какъвто проект липсва по делото. От страна на доставчика са представени дневни отчети за извършено плащане по фактурите от ЕКАФП, документи за материална и кадрова обезпеченост и обяснение, за това, че е извършил услугата, клиентът му платил в брой, контактът е осъществен по интернет и посещение в офиса. Законният представител на "ПАЙП БГ" ЕООД дава обяснение, съгласно което от този доставчик е "купувал" различни строителни материали от техния склад, като представя само фактурите и касови бонове, не обяснява какви са материалите, къде са вложени, кой ги е монтирал, как са транспортирани. Приходните органи са установили и несъответствие между касовите бонове, представени от ревизираното лице и дневните отчети от ЕКАФП, представени от доставчика. Тези доставки са осчетоводени от получателя като разходи за материали, а не за услуги, но не това е същественото, а противоречието между обяснението на получателя и това на доставчика относно начина на изпълнение на доставката. Не са ангажирани доказателства, установяващи съхранението, транспортирането и монтирането на материалите, преобладаващата част от които са ПВЦ, ППР и полипропиленови тръби и топлоизолационни материали. Разбира се това не може да послужи като самостоятелно основание за непризнаване на данъчен кредит по тези фактури, а само като косвено такова, в случай, че не се докаже действителното получаване на стоките и услугите, описани в протоколите. Всъщност, това са единствените документи, имащи отношение към установяване на спорния факт за реалност на доставката, но не са достатъчни за тази цел. От страна на жалбоподателя не е доказано със съответните строителни книжа и/или с помощта на експерт, дали в действителност на посочения по-горе жилищен обект са монтирани описаните в протоколите материали, от тук не се установява да е получил спорната доставка на материали и услуги. Предвид на това и с оглед на всички останали обстоятелства по случая, следва да се приеме, че правилно е отречено правото на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Елит Строй 55" ЕООД. Относно спорните доставки от "Руберт Трейд" ЕООД са установени следните факти: Това дружество е издало 3 фактури с предмет "услуги", с приложени описи към тях, в които вместо услуги са описани строителни материали. Ревизираното лице ги е осчетоводило като разходи за услуги, а в същото време и то и доставчикът дават обяснение, че по тези фактури са доставени материали, а не са извършвани услуги. При такова несъответствие между самите фактури и придружаващите ги документи, няма как да се установи предметът на доставката, а от там и реалното й изпълнение. Същият доставчик е издал и 5 фактури с предмет строителни и ВиК материали, като в две от фактурите е включен и транспорта на материалите. В хода на ревизионното производство, доставчикът е представил фактурите, описи, приемо-предавателни протоколи и договор за доставка на тръби, арматури, фасонни части, цимент, желязо. В договора не е уговорена конкретна цена, не е посочено място на доставката и как ще бъде извършен транспортът на стоките, които са обемни и тежки. Представени са и три фактури от "Гама Териан" ЕООД за установяване на предходната доставка на стоките, както и две фактури от "Винербеерг" ЕООД за транспорта и товаро-разтоварните дейности на същите. Представители на посочените две дружества не са открити, установено е, че не развиват дейност, нямат активи, а първото дружество е регистрирано на несъществуващ адрес. Освен това, доставчикът не е декларирал в дневниците за покупки фактурите с посочен издател "Гама Териан" ЕООД и "Винербеерг" ЕООД и не ги е осчетоводил. От своя страна, ревизираното лице е представило само фактурите, без описите към тях. Според обяснението което дава за тези доставки е, че от "Руберт Трейд" ЕООД са купувани строителни материали от склад в гр. София, като материалите били доставени с транспорт на доставчика "до строителни обекти в София и други градове". В същото време в приемо-предавателните протоколи, като място на предаване на стоките е посочено "гр. Неделино". Не са представени документи, свързани със съхранението, транспортирането, разтоварването на стоките, които са тежки и обемни. Не се сочат и не установяват конкретните обекти, до които са били доставени и вложени материалите. От изложените до тук обстоятелства, преценени в съвкупност, се налага изводът, че не може да се установи безспорно реалност на доставките по посочените по-горе пет фактури, издадени от "Руберт Трейд" ЕООД. По отношение на фактурите, издадени от "Назиф Строй" ЕООД, които са шест на брой с предмет доставка ПВЦ тръби, накрайници, пясък, цимент, дъски, греди, теракол, варов разтвор, изолация, метални тръби, шпакловка, се установява следното: Доставчикът чрез упълномощено лице е представил фактурите; договор за доставка на тръби, арматура и фасонни части, в който не е уговорена конкретна цена, не е посочено място на доставката и как ще бъде извършен транспортът на стоките; приемо-предавателни протоколи, в които е записано, че материалите по фактурите са получени в "гр. София" от управителя на "ПАЙП БГ" ЕООД; приходни касови ордери. Доставчикът е представил документи за предходната доставка - фактури и складови разписки, издадени от "Виноексим" ЕООД. Видно от фактурите с предмет пясък, цимент, варов разтвор, греди и дъски е, че същите са с дата след процесните такива по пряката доставка. Доставчикът е дал обяснение, че не поддържа склад, защото договорените количества купувал и веднага транспортирал за клиента, като по-големите материали били транспортирани с негов превоз, а по-малките по обем от клиента. Материалите били разтоварени от работници на получателя, без да сочи местата, на които са доставени. Не е представил документи, имащи отношение към транспортирането на стоките. От своя страна, ревизираното дружество представя: фактурите, касови бонове и договора за доставка. Според обяснението му, от този доставчик е купувал ВиК материали, за отопление, вентилации и аклиматизации, които са влагани в обекти, в които е бил подизпълнител, сделките били извършени в гр. София, транспортът бил основно за сметка на доставчика, освен когато стоката била в по-малки количества. Представителят на ревизираното дружество не дава информация за това къде са доставени и получени стоките, от кои лица са разтоварени, в кои обекти са вложени, на кои фирми е бил подизпълнител. Следователно и по отношение на тези доставки, както по предходните, не са ангажирани доказателства установяващи конкретните места и обекти, на които са били доставени материалите, поради което не може да се установи, че същите реално са получени от ревизираното лице и вложени в дейността му. "Боянов Строй - 85" ЕООД е издал 28 фактури с получател "ПАЙП БГ" ЕООД за доставка на услуги и материали. Услугите са СМР, доставка и монтаж на строителни материали, услуги с багер. Стоките, предмет на фактурите са ВиК материали, алуминиеви тръби и профили, кабели, топлоизолационни материали тръби, греди, дъски, пожарен хидрант, мрежа, колове. В хода на ревизионното производство, доставчикът първоначално е представил фактурите; описи и спецификации към фактурите за доставка на стоки, протоколи обр. 19 /част от които не са подписани и нямат дата/, дневни отчети от ЕКАФП; фактури от предходен доставчик - "Назиф Строй" ЕООД, заявил е, че допълнително ще представи документи за кадрова и материална обезпеченост. От негова страна не са представени документи за редовна счетоводна отчетност и оборотна ведомост, с обяснението, че счетоводството на фирмата се сменяло. След приключване на насрещната му проверка, доставчикът е представил допълнително протоколите обр. 19 /вече подписани/, както и следните документи: 1. Договор от 01.04.2013 г., сключен с "ПАЙП БГ" ЕООД за СМР на 4 обекта - три в гр. София /кв. Карпузица, кв. Овча купел и кв. Дружба/ и един в с. Зимница, обл. Ямбол, на обща стойност за всички дейности 195 000 лева, в който договор е регламентирано, че СМР ще се извършват съгласно проектно задание, предоставено от възложителя, каквото липсва по делото. В договора е уговорено изпълнителят да закупи и достави материалите, необходими за изпълнение на услугите. След проверка в Търговския регистър е установено, че "Боянов Строй - 85" ЕООД е вписан в регистъра на 16.04.2013 г., тоест следа датата на подписване на договора, в която насока се твърди, че в договора е допусната техническа грешка; 2. Граждански договори за услуги с личен труд, сключени с 6 лица, целящи да установят кадровата обезпеченост на доставчика. След извършена проверка от страна на приходните органи е установено, че само едно от лицата е заявило, че е наето от "Боянов Строй - 85" ЕООД, две лица заявяват, че са били наети от "ПАЙП БГ" ЕООД, други две, че не са наемани за извършване на такива услуги, а шестото лице не е открито. Извършена е проверка и на предходния доставчик - "Назиф Строй" ЕООД, от който се е твърдяло, че са купувани материалите, предмет на преките доставки. Законният представител на дружеството е декларирал, че не е подписвал документи и фактури за доставки с получател "Боянов Строй - 85" ЕООД. Посетен е посочения от доставчика адрес за офис на "Назиф Строй" ЕООД в гр. София, кв. Надежда, като е установено, че на адреса има едноетажна схлупена къща с навес и барака. От тези обстоятелства ревизиращите органи са приели, че представените от доставчика документи, целящи да обосноват предходната доставка, не отразяват реални стопански операции. От своя страна, за да обоснове спорните доставки по фактурите, издадени от "Боянов Строй - 85" ЕООД, ревизираното лице е представило единствено фактурите, касови бонове и два договора от 05.04.2013 г. и от 01.06.2013 г., които се различават по съдържание от договора, представен от доставчика. В първия договор не се съдържат конкретни клаузи относно предмета му и не е уговорен срок на изпълнение. Вторият договор е с предмет изграждане на жилищна сграда в кв. Овча купел, част ВиК, вентилация, електро, но в същия клаузите за договорената цена са противоречиви - в чл. 1 е записано, че общата стойност на СМР е 140 550 лева без ДДС, в чл. 18 е договорено цената на възложената услуга да е в размер на 22 500 лева без ДДС. Представителят на ревизираното дружество отново дава твърде общо обяснение, съгласно което от този доставчик са купувани строителни материали от гр. София, ул. Цар Асен № 36, където се намирал офисът му, като за материалите имал фактури, договори и актове обр. 19, не дава информация за услугите, не обяснява как и до къде са транспортирани стоките, за чия сметка, къде са вложени. При посещение на посочения адрес не е установено, доставчикът да има офис или склад там. И по отношение на този доставчик, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства установяващи конкретните места и обекти, на които са били доставени материалите, поради което не може да се установи, че са получени реално от него. Относно услугите, представените документи не са достатъчни да обосноват реалното им престиране. При така установените факти относно доставките по фактурите, издадени от "Боянов Строй - 85" ЕООД, следва съответния извод, че същите не са извършени в действителност. На следващо място, с оглед на горните изводи за недоказаност на доставките по спорните фактури, настоящият съд, счита, че по делото не е възможно да се установят и последващи облагаеми доставки. Представените в съдебното производство договори, фактури и протоколи в този смисъл, не могат да се обвържат с процесните преки доставки. Такава обвързаност не се извлича и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено на база воденото от лицето счетоводство, а не въз основа на вида и техническите характеристики на материалите и услугите, в който смисъл заключение по този въпрос би могъл да извърши експерт със съответната техническа специалност. Относно доводите, свързани с реквизитите на представените касови бонове, които според приходните органи, не съдържат изискуемите реквизити, съответно не могат да се обвържат с фактурите, същите е безпредметно да се коментират, предвид на всички установени по делото обстоятелства, и най-вече тъй като този въпрос не е елемент от фактическия състав, обуславящ признаване на данъчен кредит по издадена фактура. С оглед на горните мотиви, не може да се установи възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит, по посочените по-горе доставки. За да възникне това право, е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършване на услугите, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. В касационната жалба са развити възражения за това, че съдът не се е съобразил с практиката на СЕС, съгласно която не се допуска отказ за признаване на право за приспадне на данъчен кредит за получени от данъчно задълженото лице на стоки и услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба /в този смисъла са решения по дела С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13/. Тези разяснения обаче важат в случаите, когато е установено реалното осъществяване на спорните доставки, каквато установеност липсва относно фактурите, издадени от "Вантрейд 696 ЕООД, "Виноексим" ЕООД, "Елит Строй 55" ЕООД, "Руберт Трейд" ЕООД, "Назиф Строй" ЕООД и "Боянов Строй 58" ЕООД. Съгласно т. 33 от решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 правото на приспадане по принцип не може да се откаже, ако се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от цитираното решение, преценката за наличие на условията за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, данъчнозадълженото лице, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, което в случая не е сторено. По изложените до тук мотиви, ревизионният акт се явява законосъобразен и в частта, с която са определени задължения по ЗКПО, произтичащи от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. с разходите по фактурите, издадени от "Вантрейд 696" ЕООД, "Виноексим" ЕООД, "Елит Строй - 55" ЕООД и "Руберт Трейд" ЕООД. Тези задължения правилно са определени на основанието по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като фактурите, съставени от посочените доставчици не отразяват вярно стопанската операция, отразена в тях, което е установено по делото. Другата спорна доставка касае двете фактури, издадени от "Дизайн Естететик" ЕООД: фактура № 69/27.11.2012 г. и фактура № 89/30.11.2012 г., имащи за предмет рекламни материали - календари, тениски, торбички, чаши, стикери, брошури, кутии, пепелници, в количества от 70 до 5 000 броя. От страна на доставчика към фактурите са представени: договор за доставка на рекламни материали; приемо-предавателни протоколи, съгласно които стоките са предадени в гр. София; дневни отчети за извършено плащане по фактурите от ЕКАФП; договори за наем на склад, офис и превозни средства; фактура, издадена от предходен доставчик; справка за подадени уведомления по чл. 62 от КТ за пет лица. Представител на "Дизайн Естетик" ЕООД е представил писмено обяснение за това как е осъществен контактът с клиента, за това, че сделката била извършена в офиса му в гр. София, посочил е лицето, което е натоварило стоките, както и, че същите са били транспортирани с превозно средство на клиента. Според обяснението на данъчнозадълженото лице, от "Дизайн Естетик" ЕООД са купувани рекламни материали, които са изработвани за него с рекламна цел. Пътни листове, товарителници или други документи за извършения превоз не са представени, но е установено, че са отчетени разходи за гориво за двата наети от "ПАЙП БГ" ЕООД автомобили. Данъчен кредит по фактурите, издадени от "Дизайн Естетик" ЕООД е отказан с мотива, че материалите не са реално доставени от този доставчик. Този извод е възприет от решаващия орган и от съда, но не се споделя от настоящата инстанция. По тези две фактури, приходните органи не оспорват, че стоките са получени от "ПАЙП БГ" ЕООД /за разлика от останалите фактури, за които се приема, че не се доказва изобщо доставка на стоки и услуги/, а се оспорва обстоятелството, че са доставени именно от посочения доставчик. В този смисъл, в ревизионния доклад се съдържат изводи за това, че от събраните доказателства не се установява произхода на материалите, това дали същите са изработени от доставчика или от трето лице, акцентира се на обстоятелството, че "Дизайн Естетик" ЕООД не притежава необходимата материалната и кадрова обезпеченост да изпълни доставката, както и, че не са представени документи за извършения транспорт. Всички тези обстоятелства по конкретните две доставки, не могат да обусловят отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, предвид вида на стоките и представените документи. По тази доставка няма разминаване между обясненията на доставчика и получателя относно мястото на предаване на стоките и представените приемо-предавателни протоколи, установено е и че същите са превозени от получателя. С оглед на цитираната по-горе практика на СЕС и след като са изпълнени материалните условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, същото може да бъде отречено само ако са налице обективни данни за това, че лицето се позовава на това право с измамна цел, както и ако е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, извършена от доставчика му, каквито данни не се сочат и не са налице. Горните мотиви обуславят незаконосъобразност на ревизионния акт относно задълженията по ЗДДС и по ЗКПО, произтичащи от посочените две фактури, издадени от "Дизайн Естетик" ЕООД. Предвид изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ПАЙП БГ" ЕООД против ревизионния акт в частта, определяща задължения по ЗДДС и по ЗКПО, произтичащи от фактурите, издадени от "Дизайн Естетик" ЕООД. Вместо това следва да се постанови отмяна на ревизионния акт, в частта, с която в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Дизайн Естетик" ЕООД, на "ПАЙП БГ" ЕООД са определени задължения за ДДС и съответните лихви, както и в частта, с която на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2012 г. с разходите по доставките от "Дизайн Естетик" ЕООД, в резултат на което са определени задължения за корпоративен данък и съответните лихви. По отношение на останалата част от оспореното решение не са налице отменителните основания по чл. 208, т. 3 от АПК, същото е валидно и допустимо, поради което следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Жалбоподателят е сторил разноски в общ размер на 4 775 лева, от които 25 лева в настоящото производство и 4 750 лева в първоинстанционното съдебно производство. Съобразно уважената част от жалбата на дружеството, дължимите му разноски са в размер на 209,96 лева. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт за двете съдебни инстанции, е в размер на 8 434,32 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Административен съд - Пловдив е присъдил на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив възнаграждение за юрисконсултка защита в размер на 4 295 лева, следователно с настоящото решение в негова полза следва да се присъди по компенсация допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 929,36 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение