Решение № 4188 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аутобилд-96 ЕООД, [ЕИК], приподписана от адв. Златкова, против Решение 1146/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 353/2023 г. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПВ) 778-3А/06.10.2022 г. на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) в частта на установени задължения за такси за общ финансов надзор за 2021 г. и 2022 г. и за лихви за забава. Твърди се неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че констатацията на съда за осъществена от дружеството дейност, обект на надзор, е необоснована. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Председателят на Комисията за финансов надзор, чрез юрк. Слабов, оспорва касационната жалба в писмени бележки и в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПВ 778-3А/06.10.2022 г. на председателя на Комисията за финансов надзор, с който на Аутобилд-96 ЕООД е определено публично вземане в размер на 1 004,17 лева, ведно с дължимите лихви за забава към момента на плащането, както следва: сума от 2,64 лева, представляваща законна лихва за забава върху платената такса за осъществяване на общ финансов надзор за периода от 01.02.2018 г. до 19.02.2018 г.; сума от 1,11 лева, представляваща законна лихва за забава върху платената такса за осъществяване на общ финансов надзор за периода от 01.02.2019 г. до 08.02.2019 г.; сума от 0,42 лева, представляваща законна лихва за забава върху платената такса за осъществяване на общ финансов надзор за периода от 01.02.2020 г. до 03.02.2020 г.; сума от 500,00 лева, представляваща такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2021 г. и лихва за забава върху нея, считано от 02.02.2021 г. до окончателното ѝ заплащане; сума от 500,00 лева, представляваща такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2022 г. и лихва за забава върху нея, считано от 01.02.2022 г. до окончателното ѝ заплащане. От фактическа страна административният съд е приел, че Аутобилд-96 ЕООД е застрахователен агент, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, воден от Комисията, по силата на договор за застрахователно агентство, сключен със застрахователя "ЗД ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД с начална дата на договора -15.10.2018 г. без крайна дата. От представени два броя декларации до Национален статистически институт от Аутобилд-96 ЕООД на 23.02.2023 г. и 20.06.2023 г. се установява, че жалбоподателят е декларирал, че през отчетната 2022 г. дружеството не е осъществявало дейност като застрахователен брокер и агент по смисъла на Закона за счетоводството, а за 2023 г. е осъществявало дейност на застрахователен брокер и агент, но приходите и разходите от дейността са под 500 лева. По делото не са представени доказателства за прекратяване на договора за застрахователно агентство между "ЗД ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД и Аутобилд-96 ЕООД. Установено е при извършена проверка на подадената справка от "ЗД ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД за размера на брутния премиен приход, реализиран през 2021 г. от застрахователните агенти, че чрез посредничеството на Аутобилд-96 ЕООД е реализиран брутен премиен доход от 163,19 лева, като дружеството - жалбоподател е посочено в справката, като агент с безсрочен договор. След извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че за 2021 г. по партидата на жалбоподателя няма вписана декларация за липса на дейност за 2021 г. В КФН не е постъпвало искане за заличаване на Аутобилд-96 ЕООД във водения регистър в КФН. Установено е при извършена проверка на наличната в КФН информация за внесените такси от поднадзорните на регулатора лица, че Аутобилд-96 ЕООД не е изпълнило задължението си за заплащане на дължима такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2021 г. и 2022 г., като се дължи и лихва за забава към нея, а за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не е изпълнило задължението си в законоустановения срок, поради което за тях дължи законна лихва за забава. С уведомление изх. 38-01-58 от 19.09.2022 г. дружеството-жалбоподател е уведомено, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК спрямо същото се открива административно производство по издаване на ИАА за установяване публични вземания. С процесния АУПВ председателят на КФН е установил размера на задълженията на Аутобилд-96 ЕООД за такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2021 г. и 2022 г., както и лихва за забава към нея, а за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - законна лихва за забава. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Административният съд е стигнал до извод, че дружеството дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор, тъй като административният орган е установил, както вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, така и факта на реалното извършване на дейност. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е законосъобразността на установеното с АУПВ задължение за такса за осъществяване на общ финансов надзор за периода 2021 и 2022 г., както и определените лихви за забава. Финансовият надзор е надзорът по чл. 1, ал. 2, т. 1-6 от ЗКФН, по т. 2-ра от които това е надзорът върху дейността на застрахователите съгласно Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване, дейността на презастрахователите, застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност съгласно Кодекса за застраховането и дейността на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането. Комисията, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез: 1. издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения; 2. извършване на проверки по документи и на място върху дейността на лицата по ал. 2; 3. прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания. По чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКФН Комисията, заедно с нейните органи, осъществява държавния застрахователен надзор по Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване. Във връзка с осъществяването на надзора от органите на КФН е регламентирано заплащането на такса за общ финансов надзор. На първо място следва да се отбележи, че за процесния период Аутобилд-96 ЕООД е застрахователен агент, вписан в регистъра, воден от КФН по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН и като такъв дружеството е поднадзорно на КФН, адресат е на разпоредбите на ЗКФН и е имало право да извършва дейност като застрахователен агент. От събраните доказателства по делото се установява, че е подадена справка от ЗД Евроинс Живот ЕАД, вх. ВН-1453 от 21.01.2022 г., за размера на брутния премиен приход, реализиран през предходната 2021 г. от застрахователните агенти, като в същата е посочено, че чрез посредничеството на Аутобилд-96 ЕООД е реализиран брутен премиен доход от 163,19 лева и дружеството е посочено в справката като агент с безсрочен договор. Също така от справка от ЗД Евроинс Живот ЕАД, вх. ВН-1459 от 19.01.2023 г. за размера на брутния премиен приход, реализиран през предходната 2022 г. от застрахователните агенти, е видно, че чрез посредничеството на Аутобилд-96 ЕООД е реализиран брутен премиен доход от 163,19 лева. Липсват доказателства за прекратяване на договора за застрахователно агентство между ЗД Евроинс Живот ЕАД и Аутобилд-96 ЕООД, а след извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че за 2021 г. по партидата на жалбоподателя няма вписана декларация за липса на дейност за 2021 г. С оглед гореизложеното правилно е установено от съда, че Аутобилд-96 ЕООД е застрахователен агент, вписан в регистъра на застрахователните агенти, воден от КФН по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, дружеството е с реализиран брутен премиен доход за 2021 г. и 2022 г., поради което дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор, т. I, ред 35 от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН - Такси, събирани от Комисията за финансов надзор. При тази нормативна регламентация правилна се явява преценката на първоинстанционния съд за дължимост на таксата за осъществяване на общ финансов надзор. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,