Решение № 19 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2023 г.

Решение № 19 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2023 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Бургас" при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрисконсулт Кацарова, против Решение № 672/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2114/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 32-259581 от 03.08.2022 г. на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция "Митници". В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил предпоставките за приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение № (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент за изпълнение или Регламент № (ЕС) 2015/2447, бел. моя) вр. с чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 952/2013 или само МКС, бел. моя). Настоява да се приеме, че законосъобразно е определена именно по правилото на чл. 70 § 3 от МКС нова митническа облагаем стойност, към която на основание чл. 71 § 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Оспорва аргументите на съда за нарушено право на защита на вносителя. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Джи Ем Импорт" ЕООД, чрез пълномощника адв. Желязкова, по съображения, изложени в представен писмен отговор, поддържани от процесуалния представител и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Заявява претенция за присъждане на разноските, понесени пред касационната инстанция, за което ангажира доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Варна е Решение № 32-259581 от 03.08.2022 г. на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция "Митници", с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 144 § 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, чл. 77, § 1, буква а), § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 59, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1, от ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока, допуснато за свободно обращение по МД с № 22BG001008044195R8 от 14.01.2022 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 14.01.2022 г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 – в размер на 621, 03 лева и ДДС – в размер на 1 366, 27 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, с длъжник "Джи Ем Импорт" ЕООД. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 14.01.2022 г. "Джи Ем Импорт" ЕООД е подала в МБ "Свободна зона – Бургас", МД с MRN 22BG001008044195R8, по който начин е декларирал за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение" на стока, описана в кл. 6/7 като употребяван пътнически автомобил, марка Фолксваген, модел СС, тип – СС, първа регистрация – 01.01.2014 г., цвят – 0, р. обем – 2000, двигател – няма, шаси № WVWBP7AN6EE534959, с деклариран произход Грузия и условия на доставката FCA – франко-превозвач, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент № 952/2013 и разходи добавени към цената на основание чл. 70 § 1 б. д.) от същия Регламент. Представени са писмени доказателства – Инвойс фактура, фактура за платено навло за морски транспорт – лек автомобил, договор за покупко-продажба и сертификат за собственост. Възприета е от митническите органи липса на доказателства за това, че декларираната от дружеството продажна цена е действително платената и в този порядък възникнали съмнения относно декларираната стойност на основание чл. 140 от МКС, поради което е и назначена оценка с рег. № 32-84850/15.03.202 г. изготвена от експерт на свободна практика, въз основа на което и прилагайки разпоредбите на § 2 и § 3 от чл. 74 на МКС е определена и новата митническа облагаема стойност /МОС/, респ. нов размер на дължимото мито и ДДС и процесните допълнителни публични задължения. Съдът е установил, че експертната оценка, възложена от митническите органи е изготвена при използване на сравнителния метод, съобразно данните от сайтове за продажба на автомобили при съпоставени на обявените в тях продажни цени на автомобили от същата марка и модел, характеристики и екстри, състояние и година на производство. Приел е също така и че съгласно данните от договора за продажба процесният автомобил е закупен от "Джи Ем Импорт" ЕООД чрез представителя му в Грузия от продавача – "Кавказ Авто Импорт", на стойност, отразена в приложената фактура № 02-12-2218 от 02.12.2021 г. и е в размер на 3 548 щатски долара, като автомобилът е внесен в Грузия от САЩ, но също така че същият е произведен в Германия /т. е. на митническата територия на ЕС/. Най-сетне съдът е кредитирал и приетото поделото заключение по допуснатата ССчЕ /възпроизведено като съдържание в съдебния акт/, въз основа на което и приети по делото доказателства е извел изводът, че е на лице съответствие между декларираната от "Джи Ем Импорт" ЕООД митническа стойност и дължимата и подлежащата на плащане цена към доставчика по приложената фактура, което представлява всъщност договорената стойност и служи като основа за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Липсата на документална обоснованост на счетоводни записвания съдът е приел за относима към евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК, в сферата на правомощията на органите по приходите. Въз основа на тези фактически установявания, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел актът е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/ и приложимите разпоредби от МКС, при спазване на изискуемата за това форма и съдържание и без да противоречи на целта на закона. От друга страна е приел, че Решението е издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – нарушение на чл. 22 § 6 от МКС и при неправилно приложение на материалния закон - чл. 140 от Регламента за изпълнение и неправилно прилагане на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Мотивите за това могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Няма данни в административната преписка, нито в констатациите на обжалвания административен акт, които да сочат, че митническите органи са оспорили или по друг начин са поставили под съмнение автентичността на фактурата и на другите документи, приложени към МД и отнасящи се до уговорената и подлежащата на плащане доставка цена на автомобила; 2. Липсват доказателства митнически органи да са поискали от "Джи Ем Импорт" ЕООД допълнителни доказателства или сведения за установяване точността на декларираната договорна стойност на тези стоки и дружеството да не ги е представило; 3. Макар и да било прието от митническите органи, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупни цени при вноса на сходни стоки, те не са имали правото да определят митническата стойност въз основа на метода по чл. 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 Октомври 1992 година относно създаването на Митническия кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 Декември 1996 г., неспазването на които изисквания изключва основателните съмнения, както е прието в Решение на Съда на Европейския Съюз по дело С-291/15 от 16 Юни 2016 г.; 4. Лишаването от правото на заинтересованото лице /вносител/ да представи допълнителни доказателства или сведения, установяващи точността на декларираната договорна стойност, всъщност представлява нарушение на правото му на защита, поради неспазване изискването на чл. 22 § 6 от МКС и е самостоятелно основание за за отмяна на обжалвания административен акт, както е посочено в Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-29/13 и С-30/13 от 13 март 2014 г., в който смисъл е и цитираната практика на ВАС по идентични казуси. В обобщение е прието, че нарушенията чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 140 от Регламента за изпълнение са съществени и обуславят отмяна на административния акт на самостоятелно основание, а отделно от това водят и до незаконосъобразно определяне на МОС по реда на чл. 74 § 3 от МКС. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По законосъобразността на решението: Касационният съд намира като краен резултат изводът на АС – Варна за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, като обоснован относно фактите и обстоятелствата по делото и за сторен при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, но също така споделя съображенията в касационната жалба за липсата на допусни съществени нарушения на административно производствените правила при постановяването на същото Решение на Директора на ТД "Митница Бургас", вкл. и при спазване изискванията на чл. 22 § 6 от МКС, и за неправилност на изводите на съда за обратното, поради следното. Както нееднократно се подчертава в съдебната практика митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Безспорно независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (наричан по-долу Регламент (ЕС) № 2015/2447 или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. В този порядък необосновано първостепенният съд е приел, че в случая е нарушено правото на защита на проверяваното лице. Действително зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая това е и надлежно сторено посредством връчването на писмо рег. № 32-121097 от 12.04.2022 г., вкл. посредством което е било изпълнено и изискването на чл. 22 § 6 от МКС. Това писмено доказателство не е коментирано от първостепенния съд. От друга страна обосновано първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, както и че е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Всъщност данните, извлечени от интернет сайт и то в рамките на продажбите на територията на Р България, а не за целите на вносната търговия, от една страна не могат да послужат по какъвто и да е начин за обосноваване "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от МКС и по никакъв начин не касаят покупко-продажбата в рамките на която "Джим Ем Импорт" ЕООД е придобил собствеността върху предмета на вноса, а отделно от това –съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура и договор за покупко-продажба, нито касае действително осъществени сделки. Следва да се посочи, че в случая неправилно първостепенният съд е посочил, че "митническите органи са преценили, че договорната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки" (такива констатации на административния орган няма), но тази неточност не променя горните изводи. Най-сетне определянето на МОС по реда на чл. 74 § 3 от МКС, въз основа на изготвена в хода на административното производство експертна оценка, противно на изложеното в касационната жалба при конкретните факти по делото, е в пълно противоречие с правилата на чл. 144 § 1 и на § 2 б. "а" от Регламента за изпълнение. Следва да се посочи, че доказване на основанието по чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не освобождава митническите органи от задължението да определят митническата стойност на внесените стоки в хипотезата на чл. 74 § 3 от МКС по казания по-горе начин и при спазване разпоредбите на чл. 144 § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. В случая митническият орган дори не е обосновал надлежно невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че не разполага с бази данни необходими за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от МКС, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В обобщение основателно е прието от съда, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, макар и напълно несъотносимо да са цитирани и разпоредби от отменения и в този смисъл неприложим спрямо фактите по случая Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 Октомври 1992 година относно създаването на Митническия кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 Декември 1996 г. и По изложените съображения, настоящият състав намира, че като краен резултат обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касационната жалба на "Джи Ем Импорт" ЕООД следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева. за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция "Митници" /така § 1, т. 6 от ДР на АПК/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,