Решение № 54 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2014 г.

Решение № 54 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Областния управител на Софийска област против решение № 51/20.01.2014 г., постановено по адм. дело № 629/2013 г. на Административен съд София - област /АССО/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Иван Дочев Джиговски от град София оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССО е отменил заповед № СП-13/17.05.2013 г. на Областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Иван Дочев Джиговски. Установено е по делото, чe cъс заповед № СП-09/18.01.2011 г. Областният управител на Софийска област, в резултат на проведен и спечелен от Джиговски конкурс е назначил същия за държавен служител на длъжността "главен експерт ОМП и УК", с ранг I младши в дирекция "Административно правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в Областната администрация на Софийска област, на основание чл. 10д, ал. 1 ЗДСл, считано от 20.01.2011 г. Установено е също така, че към първоначалния момент на назначаване на жалбоподателя - 20.01.2011 г., съшият вече е с придобито и упражнено право на пенсия. Със заповед № СП-105/28.12.2011 г. служебното правоотношение на Джиговски е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като заповедта е отменена с решение по адм. дело № 110/2012 г. на АССО, оставено в сила с влязло в сила решение от 25.04.2013 г. по адм. дело № 7695/2012 г. на Върховния административен съд. Със заповед № СП-12/08.05.2013 г. Джиговски е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, което служебно правоотношение е прекратено със оспорената заповед. Като е обсъдил така представените по делото доказателства, АССО е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, а именно чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, във връзка с чл. 68 от КСО, както и чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Обосновани са изложените съображения, че за да прекрати служебното правоотношение на оспорващия, административният орган е приел, че по отношение на Иван Джиговски служебното правоотношение е възникнало след като държавния служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. По делото не е бил спорен въпроса, че служебното правоотношение между Джиговски и областния управител на Софийска област е възникнало след като вече същия е бил пенсиониран на основание чл. 69 от КСО, като кадрови военнослужещ. Спорен е бил въпросът, дали по отношение на държавния служител са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 106, т. 5 от ЗДСл, послужила като основание за прекратяване на служебното му правоотношение - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Материалноправните предпоставки за придобиване на това гражданско субективно право се съдържат в чл. 68 от КСО, според който право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените, като от 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените. Жалбоподателят към датата на издаване на заповедта е придобил право на пенсия при условията на § 9 от ПЗР на КСО - което се установява от приложеното по делото разпореждане № 5/16.08.2000 г. на РУ "Социално осигуряване" София. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, което е направено и пред първоинстанционния съд, че придобиването на пенсия е факт, настъпил след назначаването на лицето по служебно правоотношение, като се излагат съображения, че възникването на служебното правоотношение дори и при съществуващо придобито право на пенсия, стои вън от възможните пороци на административния акт и не рефлектира върху неговата законосъобразност. Съдът е дал точно тълкуване на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Освобождаването на държавния служител поради придобито право на пенсия за изслужено време и старост по израза на закона не е безусловно, както правилно е прието в мотивите на съдебното решение. Независимо от придобиването на правото от държавния служител, административният орган може да не извърши прекратяване на правоотношението, ако прецени, че интересът на службата налага лицето да продължи да изпълнява служебните си задължения . От друга страна, не е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, ако към датата на освобождаване от държавна служба лицето е упражнило правото си на пенсия и пенсията му е била отпусната. Иван Джиговски е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 1 КСО, считано 01.03.2000 г., от когато с разпореждане на ръководителя на Районно управление "Социално осигуряване" София му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При положение, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя с оспорената заповед, пенсията за осигурителен стаж и възраст вече е било отпусната, статутът му не е бил съответен на лице, придобило право на пенсия, а на работещ пенсионер. Служебното правоотношение на такива лица може да се прекратява на останалите, предвидени в закона основания, но не и по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, който има друг смисъл. В подкрепа на така направеното тълкуване е и разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, приета и обн. в Д. в. бр. 46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г., и съгласно която "органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при наличие на на условията по чл. 68 от КСО, когато това правоотношение е вече възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия." Следва изводът, че законодателят е разграничил двете хипотези, като е регламентирал отделно правно основание за прекратяване на възникнали служебни правоотношения с държавни служители, които вече са придобили право на пенсия, с оглед наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което предвижда прeкратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен и възраст. В тази връзка отпуснатата пенсия с разпореждане но НОИ от 16.08.2000 г. е на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, което основание е различно от основанието по чл. 68 от същия кодекс. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани за касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд