Решение № 9293 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2017 г.

Решение № 9293 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Х. - гражданин на Пакистан, против решение № 5860 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 9218 по описа за 2017 г. на Административния съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 14218 от 21.07.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата му срещу атакувания административен акт да бъде уважена. Ответникът по жалбата - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., чрез пълномощника си юрк. Чолаков, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, състав на Административен съд С. - град, е отхвърлил жалбата на С. Х. - гражданин на Пакистан, против решение № 14218 от 21.07.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на лицето за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Прието е, че в хода на административното производство пред решаващия орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Пакистан съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Пакистан съдът се е мотивирал, че към момента ситуацията в Пакистан не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, като съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от Пакистан поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. При подробно запознаване с изложението на търсещия закрила пред интервюиращия орган се установява, че лицето не е било подложено на преследване в страната си на произход поради причини от етнически, политически или социален характер. Лицето не е искало закрила от турската държава въпреки, че е пребивавало и работило на територията и около 4-5 месеца, а е продължило придвижването си към европейска държава поради недостатъчно заплащане. Желанието му да се устрои в държава на територията на Европа и по този начин да помогне на семейството си, води до извод за мотивировка, свързана с подобряване на социално икономическия статут на търсещия закрила. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи относими доказателства или да изложи обосновани твърдения за имащи значение за производството обстоятелства, касаещи го лично и непосредствено, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Обосновани и правилни са изводите на пъвоинстанционния съд за актуалното състояние в страната Пакистан, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт. В точка 40 от тълкувателно решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава както става ясно от чл. 8, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. С. цитираната разпоредба на Директивата, при оценяване на молбата за международна закрила държавите - членки могат да решат, че кандидатът не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че чужденецът може да остане в тази част на страната. Българският законодател е възпроизвел визираните от СЕС принципи и насоки на поведение при проверка на значимите за производството от този вид обстоятелства в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. От приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС № МД - 877/17.07.2017 г., № МД 1404/29.11.2016 г. и представената такава в съдебно заседание пред настоящата инстанция на 18.06.2018 г. с № МД 347/02.05.2018 г., за актуалното положение в страната, цялостната оценка на ситуацията на територия в Пакистан не позволява същата да бъде определена като отговаряща на определението за държава, на чиято територия протича въоръжен конфликт, при който да е налице непреодолима опасност от осъществяване на безогледно насилие спрямо цялото население, в това число и касационния жалбоподател. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Изложени са подробни мотиви относно бежанската история, които не позволяват кредитирането на твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за касационния жалбоподател, в случай на завръщането му в страната по произход. Първоинстанционния съд е взел предвид и Решение от 30.01.2014 по дело С-285/12 г. на СЕС, с което не се изоставя цитираното по-горе решение на СЕС относно задълженията и правомощията на преценка на основателността на оплакванията за реална опасност от тежки посегателства. Доколкото от обясненията на жалбоподателя не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му и предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност включително и при възможности за вътрешно разследване, решаващият състав обосновано е отбелязал, че не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение