Решение № 9726 от 16.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на П. Ванчева, с посочен съдебен адрес гр. Шумен, [адрес], приподписана от адв. Ф. Лефтеров, против Решение 122 от 03.11.2022 г. по адм. дело 164/2022 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Заповед ЗД/Д-Н-023/24.03.2022 г. на директор ДСП - Шумен, с която П. Живкова Ванчева се насочва за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС - Шумен, ул. Димитър Благоев 10, за преодоляване на родителския конфликт с бащата и негативното влияние върху психиката на детето, вкл. и за оценка на родителския капацитет, провеждане на семейни конференции и фамилни срещи между двамата родители. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно съдът да се произнесе по същество, като отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждането на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Шумен не изразява становище по касационната жалба, а в писмо изх. СЛ/Д-Н/849-144/21.12.2022 г. единствено посочва, че поддържа оспорения административен акт. В проведеното съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Б. Маринов в проведеното на 18.09.2023 г. съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което тя се преценява като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Шумен е ЗД/Д-Н-023/24.03.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ Шумен, с която, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет и протокол от 17.01.2022 г. по гр. дело 1146/2021 г. на Районен съд Шумен, е постановено насочване на П. Ванчева за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС - Шумен, ул. Димитър Благоев 10, за преодоляване на родителския конфликт с бащата и негативното влияние върху психиката на детето, вкл. и за оценка на родителския капацитет. Провеждане на семейни конференции и фамилни срещи между двамата родители. Да се извърши актуална и обстойна оценка на родителския капацитет във връзка с дадени указания по т. 5 от задължително предписание, като бъдат прецизирани следните обстоятелства: възпитателни качества, полаганите до момента грижи и отношението към детето, желанието на родителя да полага грижи за С., привързаността на детето към родителите/прародителите, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните им възможности. Детето да бъде подготвяно за срещите с баща си от психолог. По делото от фактическа страна е установено, че детето С. Павлова е родена на [дата] с родители П. Ванчева и Б. Маринов. С решение 110 от 22.05.2018 г. по гр. д. 327/2018 г. на ВКС упражняването на родителски права над детето е предоставено на майката П. Ванчева и е определен режим за контакти на бащата с детето. По молба от П. Ванчева по Закона за защита от домашното насилие срещу Б. Маринов е издадена Заповед за незабавна защита 3 от 27.08.2020 г., с която са определени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Заповедта е изменена с Определение 2286/27.11.2020 г. на Районен съд - Шумен по гр. дело 1799/2020 г., като е предоставена възможност за провеждане на наблюдавани срещи между детето С. Павлова и бащата Б. Маринов всяка сряда от 15 ч. до 16:30 ч. в сградата на АСП, находяща се в гр. Шумен, ул. "Димитър Благоев" 10 в присъствието на социален работник, като детето бъде водено и вземано от своята майка. На 02.12.2020 г. Б. Маринов е подал заявление с вх. ДДМ/Д-Н/227/02.12.2020 г., с което изразил желание да ползва социална услуга, с цел подкрепа при провеждане на срещи с детето С., които ще се провеждат в сградата на ДСП/ОЗД - Шумен съгласно определение на Районен съд - Шумен по гр. дело 1799/2020 г. и е издадено направление за ползване на социална услуга НП/Д-Н-268/04.12.2020 г. за срок от 6 месеца до 04.06.2021 г. С решение 627/11.12.2020 г. по гр. дело 1799/2020 г. на Районен съд - Шумен е отменена горепосочената заповед за незабавна защита 3 от 26.08.2020 г., изменена с Определение 2286 от 27.11.2020 г. С решение 260045 от 05.03.2021 г. на Окръжен съд - Шумен е потвърдено решение 627/11.12.2020 г. на Районен съд Шумен. С молба с вх. 2705-94Б-00-0230/07.01.2021 г. Б. Маринов е изразил желание за насочване към експертна подкрепа за обучение в техники за намиране на компромисни варианти в отношенията между родители, с оглед възможността детето да възприема и двамата по един и същ начин като авторитети и съдействие за преодоляване на родителското отчуждение. Б. Маринов е подал сигнал СИГ/Д-Н/19/20.01.2021 г. до ОЗД при ДСП-Шумен, в който е поискал да му бъде оказано съдействие за осъществяване на срещи между него и детето, съгласно решението на ВКС и е посочил, че не се е срещал с дъщеря си С. за период от пет месеца. Във връзка със сигнала с писмо изх. СГ/Д-Н/19-002/21.01.2021 г. е сигнализирана Районна прокуратура - Шумен, поради невъзможността на ОЗД при ДСП - Шумен и доставчика на социална услуга да работят ефективно с родителите и детето и извеждащ се риск от родителско отчуждаване на детето С. от бащата Б. Маринов. По случая се самосезирал ОЗД при ДСП - Шумен. Изготвен е доклад от ЦОП при КСУДС Шумен. На 08.02.2021 г. е депозирано писмо от ДЦЗП "Зона заКрила" - Шумен, вх. СЛ/Д-Н/849-004/08.02.2021 г., към което са приложени Индивидуална оценка и доклад-становище, изготвени през месеците октомври и ноември 2020 г., във връзка с определение по гражданско дело 1799 на РС Шумен и изслушване на детето в специализираното помещение "синя стая на 10.11.2020 г. Във връзка с определение 357/13.05.2021 г. по гр. дело 1146/2021 г. на РС Шумен на 22.06.2021 г. е проведена среща с детето С. Павлова, за която е изготвен доклад на ДЦЗП "Зона заКрила" - Шумен, в който е посочено, че детето настойчиво заявява своята привързаност към майката и изразено явно негативна нагласа спрямо бащата Б. Маринов. Детето споделя за пореден път за извършено насилие спрямо него от страна на бащата и нежелание да се вижда с баща си. Издадено е задължително предписание П/Д-Н-003/02.07.2021 г., което е отменено с Решение 175/06.12.2021 г. на АС Шумен. С определение по гр. дело 1146/2021 г. са определени привременни мерки: предоставено е упражняването на родителските права на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, като се провеждат наблюдавани срещи между детето С. и бащата Б. Маринов в присъствието на социален работник или психолог от ДЦЗП "Зона заКрила" - гр. Шумен и майката следва да осигури присъствието на детето в сградата на ДСП - Шумен. Издадено е направление с изх. СЛ/Д-Н/125/05.08.2021 г. за ползване на социална услуга от детето С. Павлова. От ДЦЗП "Зона заКрила" Шумен е изготвен доклад за проведени срещи между детето и бащата за периода 06.08.2021 г. 20.09.2021 г. На 05.10.2021 г. във връзка с получено определение по гр. дело 1146/2021 г. на РС - Шумен е издадено направление с изх. Н11/Д-Н/158/05.10.2021 г. за ползване на социална услуга от детето към ДЦЗП "Зона заКрила" - Шумен с цел наблюдаване и оказване на съдействие на детето С. Павлова при провеждане на срещите между нея и и нейния баща Б. Маринов. В ДСП Шумен е получено писмо с вх. СЛ/Д-Н/849-034/14.12.2021 г. от ДАЗД, във връзка с извършена проверка по случая на детето С. Павлова, с което приложено е изпратено и задължително предписание от 08.12.2021 г. от Председателя на ДАЗД до Директора на ДСП Шумен и методическо указание за изпълнението му. В задължителното предписание (т.5) се посочва, че е необходимо да бъдат насочени двамата родители към социална услуга в общността, за "активна и целенасочена работа със специалисти, включително и оценка на родителския капацитет, по реда на чл.20, ал. 1 и ал.2, а при непостигане на съгласие - по реда на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет. Видно от приложени протоколи за проведени телефонни разговори на 06.01.2022 г. родителите П. Ванчева и Б. Маринов са уведомени от социален работник в ОЗД Шумен, относно препоръките на ДАЗД и необходимостта те да бъдат насочени за ползване на социална услуга, като са информирани, че ако не изразят желание да ползват доброволно социалната услуга, ще бъдат насочени със заповед за ползване социална услуга и са проучени нагласите им да ползват социална услуга. Във връзка с посоченото Б. Маринов е подал заявление за ползване на социални услуги с вх. СЛ/Д-Н/849-035/07.01.2022 г., поради което е насочен с направление за ползване на социална услуга от същата дата, а П. Ванчева не е изразила желание тя и детето да ползват социална услуга. На основание чл.20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. и във връзка с т. 5 от задължителното предписание РД-14-123/08.12.2021 г. от ДАЗД на 10.01.2022 г. е издадена заповед ЗД/Д-Н-001/10.01.2022г. на Директора на ДСП - Шумен, с която П. Ванчева се насочва за ползване на социална услуга и заповед ЗД/Д-Н-002/10.01.2022 г., с която детето С. Павлова е насочено за ползване на социална услуга в ЦОП при КСУДС - Шумен. Заповедите са отменени с решение 2705-24-00-0693#1/23.02.2022 г. и решение 2705-24-00-0693#2/23.02.2022 г. на Директора на РДСП Шумен. С определение от 17.01.2022 г. по гр. дело 1146/2021 г. е изменено определение от 02.08.2021 г. в частта касаеща режима на лични отношения, като е определен нов режим и на основание чл. 59, ал. 8 от СК и чл. 23, т. 2 и т. 6 от ЗЗДет. е указано на Директора на ДСП - Шумен да предприеме мерки за закрила в семейна среда, включително и като издаде направления за ползване на социална услуга от двамата родители и детето, насочена за консултативна работа, касаеща осъзнаване последиците от продължително въвличане на детето в конфликтите помежду им, овладяване на емоционалното напрежение и нормализиране на комуникацията им относно детето - фокусиране върху родителската им функция в преструктурирана семейна система и подкрепа на детето за успешно функциониране в нея. Съгласно определения режим на лични отношения считано от 17.01.2022г. личните отношения между детето и бащата следва да се осъществяват всяка първа и четвърта седмица от месеца, в понеделник, по 1 /един/ час, от 16:30 ч. до 17:30 ч. следобед, в подходящо помещение и в присъствието на социален работник или психолог, определени /и помещението, и лицето/ от Директора на ДСП - Шумен. На 24.02.2022 г. в ОЗД при ДСП - Шумен е постъпило писмо с вх. СЛ/Д-Н/849-061/24.02.2022 г. от КСУДС Шумен, от което е видно, че не е осигурено присъствието на детето С. Павлова за срещи с бащата Б. Маринов съгласно протоколното определение от 17.01.2022 г. на РС Шумен. Съгласно социална анкета от проведена среща разговор на 28.02.2022 г. С. Павлова е доведена от майката, но детето отказва да се срещне с баща си Б. Маринов. В проведен разговор със социален работник в ОЗД при ДСП - Шумен майката заявила, че не желае тя и детето да ползват социални услуги, тъй като вижда състоянието на С. откакто са постановени привременните мерки: насилственост и тревожност - някой да я кара да спазва насила съдебното решение. Отбелязано е, че Ванчева е заявила, че ще спазва съдебното решение така, както е разпоредил съдът. Въз основа на изготвен Социален доклад СЛ/Н/849-076/24.03.2022 г. е издадена Заповед ЗД/Д-Н-023/24.03.2022 г. от директор на ДСП - Шумен, с която, на основание чл. 20, ал. 4, т.1 от Правилника за прилагане на ЗЗДет. и протокол от 17.01.2022г. по гр. дело 1146/2021 г. на Районен съд Шумен, се насочва П. Ванчева за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС - Шумен, ул. Д. Благоев 10, за преодоляване на родителския конфликт с бащата и негативното влияние върху психиката на детето, вкл. и за оценка на родителския капацитет, провеждане на семейни конференции и фамилни срещи между двамата родители. Да се извърши актуална и обстойна оценка на родителския капацитет във връзка с дадени указания по т. 5 от задължително предписание, като бъдат прецизирани следните обстоятелства: възпитателни качества, полаганите до момента грижи и отношението към детето, желанието на родителя да полага грижи за С., привързаността на детето към родителите/прародителите, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните им възможности. Детето да бъде подготвяно за срещите с баща си от психолог. Заповедта е оспорена от П. Ванчева по административен ред и е потвърдена с решение 30-34228#1/26.04.2022 г. на директора на РДСП - Шумен. С оспореното решение Административен съд Шумен е отхвърлил подадената от П. Ванчева жалба като неоснователна. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Според съда от доказателствата по административната преписка е видно, че за детето е констатиран риск за неговото правилно развитие, вследствие на проблемни отношения между родителите, възникнали след тяхната раздяла. Налице е хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, като са налице предпоставките за предприемане на мерки за закрила по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗЗДет., състоящи се в социална работа за улесняване връзките между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Нежеланието на майката да ползва социална услуга е обосновало и издаването на оспорената заповед по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. От материалите по делото се установява, че срещи между бащата и детето не се провеждат редовно, което е предпоставка за отчуждаване, а в случаите, в които такива са провеждани в присъствие на социален работник и майката на С., детето е показвало слятост с майка си и нежелание да общува с баща си. Именно преодоляването на пречките в общуването между бащата и детето е и целта на издаденият административен акт. Предвид гореизложеното съдът счита, че нареждайки ползването на посочената социална услуга от страна на майката, съобразявайки същата с най-добрия интерес на детето, административният орган е издал акта си в съответствие с материалния закон. Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на оспорваната заповед, са преценени всички критерии по ЗЗДет. и ППЗЗДет., а определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето, което има право да контактува и с двамата си родители. Мярката е съобразена с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен и обоснован е формираният от решаващия съд извод за законосъобразност на оспорената заповед, с която е разпоредено насочване на жалбоподателката П. Ванчева за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС Шумен. Неправилно и недоказано е твърдението на касаторката, че първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато съществено процесуално нарушение, водещо и до необоснованост, с оглед обстоятелството, че по делото не е изискана и представена цялата административна преписка по издаване на процесния административен акт. В касационната жалба касаторката не сочи конкретни доказателства, които твърди, че липсват в представената адм. преписка, а следва да бъдат част от същата. Съдът би допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК, ако не е проследил служебно окомплектоваността на изпратената му преписка с всички относими към оспорената заповед доказателства, намиращи се при административния орган. Във връзка с това следва да се посочи, в проведеното на 07.07.2022 г. съдебно заседание директорът на ДСП Шумен е заявил, че представени от жалбоподателката документи са изготвени от ИДСП и не са се намирали в ДСП - Шумен. Следва да бъде отчетено също така, че представените от Ванчева писмени доказателства са приети от съда и са приобщени към доказателствения материал по делото. Предвид изложеното неоснователно е възражението на касаторката, че оспореното съдебно решение да е постановено при неизяснена фактическа обстановка, съставляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представляващо основание за отмяна на съдебния акт. Обстоятелствата, че са издадени предходни заповеди Заповед ЗД/Д-Н-001/10.01.2022 г. и Заповед ЗД/Д-Н-002/10.01.2022 г., с които майката и детето са насочени към ползване на социални услуги, както и че същите са отменени с решение 2705-24-00-0693#1/23.02.2022 г. и решение 2705-24-00-0693#2/23.02.2022 г. на Директора на РДСП Шумен, са посочени в мотивите на първоинстанционното решение. Тези заповеди и тяхната законосъобразност са били предмет на производство пред горестоящия административен орган и са отменени и същите не са предмет на първоинстанционното съдебно производство. Обосновано Административен съд Шумен е приел наличието на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки за издаването на оспорения административен акт. Безспорно установеното отчуждение на малолетното дете от баща му е рисков фактор за психо-емоционалното му състояние и развитие. Най-добрият интерес на детето налага това отчуждение да бъде преодоляно и детето да поддържа връзка и с баща си. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на правната норма следва да е доказано алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Въпреки, че майката изрично е заявила, че ще спазва режима, определен в протоколното определение от 17.01.2022 г. на РС Шумен, срещи между детето и бащата в периода от постановяване на определението до издаване на заповедта не са се състояли. В касационната жалба са наведени твърдения, че детето не е умишлено ограничавано от страна на майката да контактува с баща си. В мотивите на заповедта е отбелязано и е съобразено от адм. орган наличието на здравословни причини на майката и детето през част от периода, както и че на 28.02.2022 г. е доведено от майката, но отказва да се срещне с бащата. Предвид данните и доказателствата по делото е налице опасност връзката на детето с баща му да бъде необратимо прекъсната. Основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила. Дори и детето да отказва контакти и да не желае да общува с баща си, каквито твърдения са изложени в касационната жалба, това отношение се очаква да повлияе отрицателно върху емоционалното му състояние и естествената потребност на всяко дете от общуване с двамата родители. Липсват данни и доказателства майката да е проявила активност за промяна на поведението на детето, като не е стимулирала контактите между детето и бащата. За тяхното осъществяване е необходимо съдействие от страна на майката. Установено е, че П. Ванчева изрично е заявила, че не желае тя и детето да ползват социални услуги. Нормите на член 9, § 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Както правилно е приел първоинстанционният съд крайната цел е да се помогне на детето да преодолее психологическата травма от раздялата на родителите, обтегнатите отношения между тях и да се приучи да общува и с двамата поотделно. Заповедта е насочена към повишаване на родителския капацитет с оглед защита на правата и интересите на детето, както и справяне и преодоляване на затруднения контакт на неотглеждащия родител с детето, обусловен до голяма степен от конфликта с другия родител. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на ДСП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга е в съответствие с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве. Правилно съдът е преценил, че установените по делото факти са част от хипотезата на прилаганата правна норма, поради което заповедта е материално законосъобразна. Предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет са доказани и с наличието на протоколно определение от 17.01.2022 г. по гр. дело 1146/2021 г. на РС Шумен, съобразно което е указано предприемането на мерки от директора на ДСП Шумен за закрила в семейна среда, включително и като издаде направления за ползване на социална услуга от двамата родители и детето, насочена към консултативна работа, касаеща осъзнаване последиците от продължителното въвличане на детето в конфликтите помежду им, овладяване на емоционалното напрежение и нормализиране на комуникацията им относно детето фокусиране върху родителската им функция в преструктурирана семейна система и подкрепа на детето за успешно функциониране в нея. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е и претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски по производството. Ответниците по касация не са заявили претенции за разноски, а и липсват доказателства за извършването им, поради което такива не следва да бъдат присъждани и на тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,